Която може и да изглежда безобидна, но всъщност съвсем не е.
По време на Студената война, спечелена блестящо от Запада (или, по-скоро, загубена по един впечатляващ начин от Изтока), взаимните санкции бяха такова ежедневие, че чак не се забелязваха. След като социалистическият лагер рухна военно и икономически, западните лидери решиха, че историята е свършила и остава само да се обере плячката от бойното поле и от земите на победените. И по-точно, да се приберат ресурсите им. Защото винаги, от първата човешка война, та до днес, целта е била заграбване на ресурсите. Нищо повече (то повече от това и няма), но и нищо по-малко.
Троянската война, разбира се, също се е водила за ресурс
Официално ресурсът бил Хубавата Елена, но всъщност ставало въпрос за земи и за контрол върху търговските пътища. Е, и за Елена - като бонус за победителя. Великият Рим се основал след поредната война между римляни и сабини, формално водена заради похитени сабинянки. Фактически цялата работа била за земите, за които двата народа претендирали. За разлика от Троянската война, победители и победени (не било много ясно кои какви били) се помирили и обединили и дали началото на славната две хиляди годишна Римска държава. Малко са тези примери в световната история. По-често победеният противник е бил безмилостно мачкан, че даже и тотално унищожаван. Тъжният край на също славната държава Картаген го потвърждава. За тези случаи същите тези римляни са казали Vae victis!, или Горко на победените!
Нещата с усвояването на ресурса на победените в Студената война отначало потръгнаха добре, но после зациклиха. Русия и Китай почнаха да се запъват за ресурса, при което Китай даже не се чувстваше и победен. Няколко по-малки и беззащитни държави обаче го отнесоха, а и други, по-големи, също. Първо беше разсечен на две Кипър, а две натовски държави бяха на косъм от военен сблъсък. После Югославия, Ирак, Либия и Сирия бяха сериозно ударени от едната страна (правилната), докато другата страна (неправилната) безцеремонно си взе първо две парчета от Грузия и после три парчета от Украйна. Засега. Междувременно Съветският съюз и САЩ (впоследствие заедно с НАТО) по удивително тъп начин цамбурнаха един след друг в Афганистан. И що цамбурнаха така? Ми щото не четат, очевидно. Ако бяха чели, щяха да знаят, че Александър Македонски, Римската империя, Османската империя, Британската империя и Руската империя вече я бяха правили тази глупост.
Старите британски генерали даже бяха написали книжки по този въпрос. В книжките пише, накратко, че само идиот може да цамбурне в Афганистан. Новите съветски генерали бяха даже по-откровени. Според тях, войната е можело да се спечели, но само с употреба на тактическо ядрено оръжие. Е, поне това безобразие се размина. Тук ще припомня, че наскоро изпратихме поредния, 34-ти поред контингент от Българската армия, за участие в мисията на НАТО „Решителна подкрепа“ в Афганистан. Дано се върнат поне живи и здрави момчетата ни оттам. И момичетата също, щото в групата от 100 военни 5 са жени. И така, известно е, че войната в Афганистан не може да се спечели с конвенционални средства. Дано поне ни стигне акълът, за да купим мира. Макар че надали, щото новата администрация в Белия дом вече врътна кранчето на чуждестранните харчове. За голямо съжаление на някои доскорошни бенефициенти. Мъдрите римляни и тук имат поговорка Sic transit gloria mundi!, или Тъй отминава световната слава!
Но да се върнем към санкциите и контрасанкциите. Последната такава серия стартира още миналата година около Коледа с изгонването на 35 руски дипломати и техните семейства от Вашингтон. Суверенно право на всяка държава е да определи кой може и кой не може да живее на нейната територия в качеството на дипломат. При това, изгонвайки някого, държавата не е длъжна да дава обяснения. Естествено, с тези мерки не бива да се прекалява, защото другата страна има право на отговор. Обикновено този отговор е симетричен, като двете страни гонят еднакъв брой дипломати. След първото гонене на руски дипломати руски отговор нямаше, а президентът Путин даже покани но коледна елха деца на американски дипломати в Москва. Лицемерен или не, жестът беше изненадващ и се отчете като плюс за руснаците.
Последва серия от нови американски санкции, засягащи руски официални лица и държавни и частни компании, включително банки. В отговор Русия изгони рекорден брой (755!) американски дипломати и технически персонал. Този малко странен брой се получава, като се изравни размерът на руското и американското дипломатически представителства. Така американците бяха изгонени „на килограм“, а не въз основа на персонални оценки за дейността им. Изгонване на дипломати по този начин е безспорна обида, отговорът на която се чака около 1 септември.
Съобщено беше, че една от основните причини за гоненето на руските дипломати е намесата във вътрешните работи на САЩ и по-специално опитите да се манипулират американските избори. Не мога да давам акъл на великите американци, но ако на мен ми бяха хакнали изборите, изобщо нямаше да вдигам шум и да се оплаквам, а щях да си оправя тихомълком къщичката. А още по-малко трябва да се писка, ако всъщност изборите не са хакнати, каквито мнения се чуват все по-силно в самата Америка. Интересно е и друго. През 1996 година например, САЩ изпратиха стотици специалисти по законни и не толкова законни изборни технологии, за да помогнат на тогавашния руски президент Борис Елцин да спечели втори мандат. И какво? Ми нищо.
По ирония на съдбата, след четири години, на 31 декември 1999 година, именно Елцин избра Владимир Путин за свой приемник, а на 26 март 2000 година в Русия се произведоха президентски избори, които Путин спечели. Днес Путин, меко казано, се очертава като крайно неудобен за Запада ръководител на Русия.
Тук си спомням българската поговорка „К‘ва я мислихме, а тя к‘ва стана!“. Само 83 години преди това, през метежната и съдбовна за света 1917 година, Генералният щаб на германската армия провежда гениална операция. В пломбиран вагон, охраняван от германците, в Русия е прехвърлен сифилитикът Ленин заедно с част от неговата шайка. Целта е да се свали руското правителство чрез метеж и да се извади Русия от войната. Защото германците вече са разбрали, че губят войната на два фронта. А във Франция и Англия по това време метеж не е бил възможен. А и по-късно също.
Тази тактическа операция е блестящо планирана и проведена. И се оказва, в малко по-далечен план, най-голямата катастрофа за Германия. Ленин и водените от него болшевици наистина унищожават Руската империя. Но след тях идва Сталин и подготвя страната си за смазваща победа над Германия само 28 години след болшевишкия преврат. Русия излиза от войната, като на 3 март 1918 година, само 40 години след Сан Стефанския прелиминарен мирен договор, е подписан Брест-Литовският мирен договор. Русия капитулира пред държавите победителки Германия, Австро-Унгария, Турция и България (!) и в частност губи над един милион квадратни километра територия. Освободени са Украйна, Полша, Финландия и балтийските републики. Някои от тях след това пак попадат в новата империя, Съветския съюз, но това е друга, не по-малко поучителна история.
Санкциите са мека война. Целта е да се пречупи волята на управляващите на противниковата държава и да се ерозира подкрепата за тях от страна на собствения им народ. Цели се също удар върху местните олигарси, които са ангажирани в глобалния свят както финансово (т.е. изнесли са откраднатите пари), така и емоционално (т.е. пратили са децата си в чужбина). Очаква се, че разтревожените олигарси ще предадат страната си и тези очаквания не са безпочвени. И не са само олигарсите, а и висшата административна номенклатура и даже висшите военни. Съпътстваща и важна цел на санкциите е да се срине икономиката на противника и после да му се вземат ресурсите.
Всичко, изброено по-горе, е легитимна цел
Защото, както казват французите „На война – като на война“. Санкциите са привлекателна опция, за разлика от горещата война, която дори с някаква си Северна Корея е крайно нежелателна, да не казваме крайно опасна. Санкциите срещу Русия са привлекателни и по исторически съображения. Защото именно чрез най-различни по вид санкции и други подривни действия беше срутен колосът на глинени нозе, известен под името Съюз на съветските социалистически републики, заедно с оглавяваните от него икономически и военни блокове „Съюз за икономическа взаимопомощ“ и „Варшавски договор“.
Само дето историята се повтаря, но не съвсем. Атакуваната държава може да падне, но може и да поеме удара и да отвърне. Народите понякога са склонни да понасят лишения дълго време. Самите британци имат светъл пример в собствената си история в продължение на цели шест години, от 1939 до 1945 година. А и германците подкрепяха нацисткия режим цели 12 години, до самия му край. За руснаците да не говорим, те са пословични в това отношение. Местните олигарси може да саботират режима, но може и да не посмеят, уплашени за живота си. И да, икономиката може да рухне, но може да се случи и обратното. И една ресурсна, и следователно безперспективна, икономика, да почне да се нормализира. И това, разбира се, е казано за Русия.
А да плашиш нещото, наречено Корейска народно-демократична република със санкции, е леко малоумно. Севернокорейците и сега печатат по няколко десетки милиарда фалшиви долари и паунди годишно. С новите санкции ще започнат да ги печатат със стотици. Хартия все ще намерят.
Така че всичко е възможно, и най-важното, всичко е много по-сложно. Много по-сложно е, отколкото си го представят гордите победители в Първата световна война, във Втората световна война и в Третата световна война, Студената. Ние, загубилите всички тези войни, сме по-наясно с това. Президентът Доналд Тръмп спечели закономерно изборите с обещанието да направи Америка отново велика. И, независимо от това, дали го харесваме, или не, трябва да му пожелаем успех. Най-малкото, защото с Америка на Тръмп сме в една лодка. А това с лодките не е добър спомен за нас, защото два пъти сме потъвали заедно с Германия. Която винаги е била над всичко за германците. Или поне така е в химна им от времето на Бисмарк, през Ваймарската република и Третия Райх, та до днешна обединена и демократична Германия.
Президентът Тръмп правилно смята, че Америка ще стане отново велика, когато се вгледа в себе си и започне да решава затлачените си проблеми. Днес американците разбраха, че проблемите им не са само икономически (изнесената навън индустрия), финансови (напечатаната финансова шума, която скоро ще започне да се връща в родината си) и политически (разделената и самоизяждаща се политическа класа). Проблемите на Америка са расови и исторически. И те не могат да бъдат решени с пренаписване на американската класика (Хариет Бичър Стоу, Марк Твен и Джек Лондон са сред ужасяващите примери) и с бутане на паметници.
Прочие, ако там бутат войнишките паметници на Юга, какво ще правят с паметниците на отците-основатели на САЩ и робовладелци по съвместителство? А с Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 година, в която брилянтно и вълнуващо се прогласяват правата на белите, а индианците са наречени „безмилостни и диви“? И нея ли ще я ощавят политкоректно?
Прагматизъм
Нека даже приемем най-циничната гледна точка, която някои ще нарекат просто прагматична. Да приемем, че санкциите са допустими и правилни, ако с тях наистина ще съборим Русия и ще й вземем ресурсите, които Бог несправедливо й е дал (по думите на един държавен секретар на САЩ с чувство за хумор и справедливост). Само че какъв е шансът това да се случи? Ще реши ли това вътрешните проблеми на САЩ и Европа? Ще спре ли миграционното цунами от Африка, която през 2100 година ще надхвърли 4 милиарда? И ще накара ли това европейските жени да раждат поне по една дъщеря (това е само за едното просто възпроизводство), а не по половин, както е сега? Всеки трябва да намери своя отговор на тези въпроси според съвестта и убежденията си. А хората, които сме турили да ни управляват, трябва да вземат правилното и окончателно решение.
Защото следващ опит може и да няма.
Проф. Михаил Константинов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар