- Нито един от кандидатите, сочени за фаворити в конкурса, не дава надежда, че ще развива БНТ като обществена медиа с високо качество на съдържанието.
- Още в навечерието на конкурса стана ясно, че изборът на СЕМ ще бъде дирижиран от управляващата партия ГЕРБ.
Пред БНТ днес има две възможности. Първата е след броени дни, на 23 август, Съветът за електронни медии (СЕМ) да й избере нов генерален директор. До финала на конкурса медийните надзорници допуснаха шестима кандидати. А втората - досегашният генерален директор Вяра Анкова да остане на поста си, докато не приключи председателството на България на Съвета на ЕС, което е приоритет за управляващите.
Която и от двете възможности да се реализира, ключов остава въпросът кой ще контролира БНТ в следващите три години. Отговорът засега изглежда прост - който посочи ГЕРБ.
Кой е "правилният" кандидат
На 21 август ще започне изслушването на кандидатите и представянето на идеите им за развитието на обществената медиа и ще продължи два дни. В първия ден пред СЕМ ще се явят Сашо Йовков (редактор "Продуцентски център "Спорт" в БНТ), Валерий Тодоров (бившият генерален директор на БНР и дългогодишен кореспондент на БНТ в Москва) и Тома Иванов (бивш финансов директор на БНТ). Във втория ден концепциите си ще представят Иван Гарелов (дългогодишен водещ на "Панорама"), Константин Каменаров (бивш оперативен директор на БНТ ), Емил Кошлуков (програмен директор на телевизия "Алфа" и изпълнителен директор на TV7 и News7).
Откакто СЕМ обяви имената на кандидатите, в публичното пространство като фаворити се сочат Емил Кошлуков и Константин Каменаров. А на резервната скамейка до тях стоят Тома Иванов и Иван Гарелов.
Според източници на "Капитал" Константин Каменаров се ползва с подкрепата на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. А зад Емил Кошлуков може да се види сянката на един от най-доверените хора на Бойко Борисов - бизнесменът Александър Сталийски. Лидерът на "Новото време" управляваше продуцентската компания "Ноу фрейм медия" АД, която беше собственост на партньорката на Сталийски Виолета Сечкова. Това е и причината информираните за хода на преговорите да даваха по-голям превес на Кошлуков досега. След като излезе информацията, че през последната година работодател на Кошлуков е била политическа партия "Атака", която го е наела за програмен директор на телевизията си "Алфа" обаче, премиерът бил по-резервиран в подкрепата си за него, твърдят същите източници.
Преди това Кошлуков участваше в управлението на TV7 и News7 (беше в борда на директорите и за кратко изпълнителен директор) - двете телевизии, които изпаднаха в несъстоятелност заради задълженията си към Корпоративна търговска банка. След краха на двете медии бившият лидер на "Новото време" мигрира отново към свързана с Пеевски телевизия - Канал 3, където за известно време водеше политическо предаване. Дори само тези факти от биографията му сочат политически и икономически обременености, каквито един генерален директор на обществена телевизия не би трябвало да има.
За другия участник с големи шансове за поста - Константин Каменаров, не е известно къде е работил през последната година. Не е имал и ярко изразени публични позиции през последните години по важни обществени теми и кандидатурата му по-скоро почива на опит в БНТ, останал далече в миналото. Той беше назначен за оперативен директор в медиата в първия мандат на Вяра Анкова, но се задържа на поста за по-малко от две години. И до днес не е известно защо е излязъл от телевизията. Иначе това не е първият му опит в конкурса за генерален директор и на предишни състезания също е бил сочен за фаворит.
Има и друго обстоятелство, което досега е натежавало при избора на управляващ на БНТ - телевизията винаги е била управлявана от вътрешен за медиата човек. Такъв избор също има своите недостатъци - обвързва емоционално директора на медиата и той трудно прави промени. Ако правителството има други планове за БНТ и търси подновяване на темата за обединението на БНТ и БНР, тогава външен играч би свършил по-добра работа. Така везните отново натежават към Кошлуков, който и като депутат от "Новото време" защитаваше тезата за сливането на двете обществени медии.
Въпреки че е първа резерва, не е за пренебрегване и кандидатурата на Тома Иванов. Неговото минало също е свързано с ГЕРБ. В първия мандат от управлението на партията Иванов беше първото назначение в БНТ веднага след изборите. Той беше назначен на новосъздадена позиция - директор "Технически средства и производство". Под шапката на новата дирекция влизаха двете най-големи поддирекции в БНТ - "Телевизионна техника и технологии" и "Производство на телевизионни програми", в които има общо 800 служители. Тогава в интервю пред "Капитал" Иванов обясни, че е консултирал колеги, които работят за ГЕРБ във връзка със законите, които бяха приети от Народното събрание - Закона за изменение и допълнение на закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС)". Иначе той никога не е членувал в партията и винаги е казвал, че иска да бъде възприеман единствено като експерт.
За другото познато лице от екрана - Иван Гарелов, се коментира, че освен подкрепа в ГЕРБ има активна такава и от БСП. Бившият водещ на "Панорама" е най-деен от всички кандидати в публичната си кампания преди конкурса. Той е единствен от участниците с досие за сътрудник на Държавна сигурност. А в последните години професионалната му биография отново е свързана с TV7, където водеше предаване. В него специална рубрика имаше журналистката, а сега депутатка от БСП, Елена Йончева.
Така фактите около сочените за фаворити кандидати говорят или за тяхната обвързаност с политически и икономически кръгове в страната, или за притоплени идеи как БНТ да се превърне в силна и влиятелна обществена медиа. По закон политиците нямат право да се намесват както в работата на независимия медиен регулатор, така и в избора на директор на обществената медиа. Това правило обаче никога не се е спазвало и конкурсът в голяма степен е бил жертва на партийни договорки. Един от членовете на медийния регулатор - Мария Стоянова, коментира, че е обезпокоена от това, че настоящият конкурс е толкова политизиран. Тя добави, че в навечерието на конкурса не открива в нито една от концепциите на допуснатите кандидати гаранции за високото качество на съдържанието в обществената телевизия. На практика Стоянова в аванс заяви, че не би подкрепила нито един от участниците.
През годините неизменно е имало подозрения, че претендентите за генерален директор на БНТ и БНР индиректно търсят лоби сред членовете на СЕМ през партиите или институциите, които са съставили регулатора. Сегашното разположение на силите в него е такова, че от петима членове на СЕМ двама са излъчени от днешната опозиция, но пък не поддържат тесни връзки с номиниралите ги партии. Затова и най-печелившата стратегия към момента е да се търси лоби в ГЕРБ. За избор на директор на БНТ са нужни поне три гласа.
Ще остане ли Вяра
Има немалък брой наблюдатели на пазара, които смятат, че сегашният генерален директор Вяра Анкова може да запази поста си в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС. Последните промени в медийния закон й дават тази опция. Самата процедура за избор на генерален директор на БНТ също предвижда конкурсът да може да завърши без избор. При този сценарий има само една неизвестна - дали самата Анкова има желание да участва в него. Самата тя не дава публични коментари в тази посока.
И двата последователни мандата на Вяра Анкова преминаха под знака на сериозна вътрешна подкрепа на журналистическия екип. Още с явяването си на състезанието преди близо седем години Анкова отиде на изпита в СЕМ с опората на колегите си от телевизията. Те дадоха ясен знак и към властта, и към регулатора, че това е кандидатът, който ще запази стабилността в институцията. Ако и регулатор, и управляващи все още са убедени в това, имат основание да удължат мандата й поне с още година. Така ще гарантират и спокойствието си, като я оставят да управлява бюджета от 7.6 млн. лв., който вече отпуснаха на БНТ за подготовка за председателството. Освен това в настоящия конкурс БНТ не излъчи силна вътрешна кандидатура, което е знак, че и журналистите вътре в медиата биха се чувствали по-комфортно, ако остане старият им генерален директор.
Това решение обаче е временно, защото все някога ще трябва да се обяви конкурс за директор на БНТ, а дотогава СЕМ и властта ще трябва да убедят повече хора, че си заслужава да бъдеш генерален директор на БНТ. Сега ролята му има много отговорности и задължения, а в същото време малко инструменти, с които може да прави промени. Това създава сериозни проблеми и компрометира обществения характер на телевизията.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар