Лято

Лято

16 август 2017 г.

Как ГДБОП привиква заради "идва времето на народната любов с пушки и сопи"

Моля ви, господа от Върхушката на България, оставете народа ни намира! Ние и без това сме накрая на силите си!

Здравейте приятели! Вчера задържаното лице с инициали В.К. в ГДБОП бях аз! 


Да,  аз! Васил Коцев, роден в град София и живущ в столицата! Много от Вас  ме познават! Който не ме е виждал на живо,  ме знае от фейса! Да, признавам си,  не харесвам управлението на г-н Борисов, тоест на министър – председателя. Не съм единственият! Но това е друга тема.

Как започна всичко. В 12:30 часа бях излязъл от моя дом, за да помогна на майка ми и да й пазарувам някой неща. Майка ми се обади на мобилният ми телефон и ми каза: Васко, къде си?. Отговорих, лошо ли ти е майко. Заради паниката в гласа й. И защото е възрастен и болен човек. Тя ми каза  – не, просто у  нас има едни господа,  които имат въпроси към теб.

Бивш войник съм в поделението на Жандармерия – София и знам какво може да значат тези думи, а и следя с интерес криминалета. Викам, ей сега ще се кача. Прибрах се у нас и там ме чакаха двама господа.

Попитах ги -  добър ден, кои сте вие? Те ми казаха, че са от ГДБОП и мен тръпки ме побиха! Викам,  е сега я втасах. Знам, че точно тази служба се занимава с адски сериозни неща. И не прави справки по домовете.

Майка ми се бе шашнала. Аз попитах дали съм задържан. Не, господине,  каним ви в качеството на свидетел.

Викам,  мога ли да видя нещо,  с което да ме каните? Те казаха да,  веднага, и попълниха призовката!

Стори ми се, че не е съвсем по правилата. Призовка се попълва още в службите. Но си замълчах. Попитах ги къде трябва да дойда. Не, ние ще ви отведем. Вече започваше да мирише! Казах добре. Майка ми ме попита -  излизаш ли?  Отговорих й, че  господата имат въпроси към мен. Ще отида да ги изслушам. Тя вика – ама нещо лошо ли е направил?

Те казаха – не се притеснявайте, госпожа, само за справка е! Викам си, да, бе,  справка! И така седнахме в колата.

Говорихме съвсем приятелски. Изобщо бяха крайно любезни. Написах на моята стена само едно нещо: „Отивам в ГДБОП“, понеже имам доста приятели във фейса те помислиха, че се майтапя и почнаха бъзиците. Аз викам само, че не е базик!

Та, закараха ме в службата. Качихме се на третия етаж,  като преди това попълниха на един лист кой съм, какъв съм и т.н. Точно като във филм! Питаха ме дали нося  оръжие. Казах им -  никога не съм имал. Провериха ме с детектор и ми казаха да оставя телефона си в шкафчето и да взема ключа. Направих всичко, което поискаха. Качих се и питам като какъв точно свидетел се явявам.

Те ми викат, ние имаме няколко наистина сложни и важни въпроси. Казах – добре,  задайте ги,  слушам ви. Извадиха листове и казаха, че през април месец от моя  профил във Фейсбук е излязла публикация -  „Борисов,  времето ти свършва, идва времето на народната любов с пушки и сопи“. Попитах- е, и?  Те ми казват – г-н Коцев,  това е заплаха към премиера! Викам,  какво? Наистина се шашнах!

Те ми казват – вие призовавате за бунт!  АЗ!?! Че аз  дори не помня какво съм писал преди толкова месеци. И откъде сте сигурни, че профила ми не е бил хакнат? Те ми казват – сигурен ли сте, че ви е хакнат?  Викам,  господа, не съм сигурен в нищо. Те: Защото, ако е хакнат, трябва  да вземем всичките ви устройства от вас, с които е свързан профила. Казах -  а, не благодаря!

И така, те ме питат защо пишете това срещу премиера?

Отговорих – а на вас не ви ли се струва, че в тази държава нещата са объркани. Фейсбук е свободно пространство  и по най – висшия закон, наречен Конституция на Република България, всеки има право да изразява и пише каквото мисли! Това се нарича май свобода на словото!

Те: Пишете всичко. Казах,  добре. Писах, да писах под тяхна диктовка. Че не желая да убивам премиера!?!  Викам – ама наистина ли да го напиша? Те викат – не така,  не е добре, напишете, че се разкайвате за думите си. Казах – ще го напиша, но не се разкайвам.

После имаше и още разговори. Попитаха ме дали контактувам с някакъв профил Ванче Михайлов. Викам – не съм сигурен, но не мисля, че познавам такъв профил. Питаха ме дали познавам други хора,  които псуват премиера. Казах – да,  знам. Давайте телефонният указател и там 95 % сигурно го псуват!

Лично не ги познавам!

Те: А вие познавате ли такива хора? Казах – да познавам! Кажете имената им. Казах им – не, господа,  аз предател никога няма да бъда!

И най- накрая след един час ме пуснаха. Казаха ми това си остава тук,  нали!

Викам да, ок. Веднага след като се прибрах се свързах с моят познат журналист Владимир Танев. Но не заради това да информирам медиите. А да му кажа, че могат да го привикат! И той ми вика – Васко, сънувал си. Викам,  Владо, за съжаление не съм! После той ме попита искам ли да разкажа историята, аз казах – не. Той ми вика – Васе,  важно е хората да знаят какво става! Казах – оф, не искам да съм медийна звезда! Искам спокоен живот! Но той ми каза – моля те,  разкажи.

Викам,  ок, мамка му,  какво губя! И разказах всичко на него, след малко почнаха да ми звънят журналисти! Нататък всичко е известно на медии и на читателите на тези медии, които се свързаха с мен. А те са Авантаж, Афера, BIG5 и БТВ Новините. На последните отказах да ме снимат.

Искам, както казах и по-горе,  спокоен живот.

Това е, моля ви, господа от Върхушката на България, оставете народа ни намира!

Ние и без това сме накрая на силите си!

След толкова много ПРЕХОД!



 

Васил Коцев

Няма коментари:

Публикуване на коментар