Пролет

Пролет

28 август 2017 г.

Силикон в джуките, силикон в политиката

Покрай протестите в Слънчев бряг, вицепремиерът Каракачанов се терзаеше, че не можел да бъде убеден.

И рече: „Как ще ме убедите, че това е цветът на българската нация, след като виждам на протестите младежи с големи рамене и татуировки от ушите до петите и девойки със силикон в устните".
 

Не е известно, защо Каракачанов заговори за „цвета на нацията“ – но пък стана ясно, че, според него, изглежда въпросният „цвят“ е тъкмо в политиката.
 

Той обаче се търкаля от доста години там и добре знае, че повечето от политиците ни не само че не са „цвета на нацията“, ами дори не са и цвете за мирисане.
 

Ако „ония“/протестиращите имат татуировки, поне част от тях, „тия“ пък – пришълците в политиката трайно са татуирани с бездушие, некадърност, доста често и с очевидна глупост.
 

Ако ония имат големи рамене/мускули – тия пък имат големи търбуси от преяждане, и пр.

***
Направо е безразсъдно днешен политик да говори за цвета на нацията.
 

Така само ще предизвика публиката да си припомни, какви бодили, магарешки тръни и направо отровни цветя й сервира политиката от вече близо трийсет години.
 

Политиците и като цяло политиката устремно загубиха чистосърдечието си и се сдобиха с непоносим вече цинизъм.
 

Хора като бившият вицепремиер Нейчо Неев са невъзможни днес.
 

Никога няма да бъде забравено неговото признание: „Ег.ти държавата, на която аз съм вицепремиер!“
 

Това е сакралната фраза на Прехода, тя издава изумлението на един човек от обратите в личната му съдба.
 

Подобно признание никога повече няма да бъде изтървано - днешните политици, колкото и сакати да са, изобщо вече нямат терзанията на Неев.

***
Колкото повече пропадаме, толкова повече се въздига тяхното самочувствие.
 

Сигурно на пръсти се броят ония от тях, които се тревожат, дали изобщо им е мястото в политиката.
 

Те винаги са готови за всичко, мизерния им ръст ни най-малко не им пречи да се виждат като първенците на държавата.
 

Те отдавна вече не схващат, че, всъщност, това е „ег.тидържавата“, в която централен проблем е, дали правилно се поставят паветата на булевард „Дондуков“ - а не колко павета пребивават в българската политика.

***
От години не съм виждал притеснен нашенски политик – искрено угрижен заради общата ни Съдба, а не заради собствената си участ/участие в Далаверата.
 

Не са малко политическите пуяци, които нямат никаква представа за самите себе си - и заради това си въобразяват, че са някакъв елит.
 

Припомнете си набързо някои герои от последните правителства и съвсем ще се отвратите от този „елит“: лишеният от адвокатски права Христо Иванов, който бе маскиран като правосъден министър; образователният министър Танев – този шампион в изговарянето на нелепости; военният министър Ненчев, който се виждаше като новият Никола Петков – и тази идиотщина се чу; напълно анонимният Митов, на когото бяха поверени външните „работи“ - колкото да стане ясно, че от доста отдавна нямаме нужда от външна политика. И не са само те.
 

Невъзможно е нормалният разум да си ги представи като „цвета на нацията“ – защото това са направо безцветни, безлични хора.

***
 

И публиката веднага ги забравя, за да не се тормози излишно.
 

Например, никой вече не се пита, къде се покри Митов, дали се върна в мишата дупка, от която го измъкнаха, за да го направят външен министър – или се е натаманил в друга дупка.
 

Подобни хора сякаш довтасват от етера - и после пак изчезват в него. Голямата загадка е, как ги откриват там, в тази въображаема среда – и как си ги въобразяват като подходящи за постовете, с които ги претоварват – без да се замислят, че така ще пречупят гръбнака им.

***
Преди време дълбоко ме впечатли едно признание на сегашния здравен министър проф. Николай Петров.
 

Питаха го, как приема поста си и той откровено сподели, че се страхува да не се злепостави пред децата си!
 

Казва го човек, който е с безупречна биография и кариера и е един от първенците в своята сфера – но се терзае, каква следа ще остави след себе си.
 

На пръсти се броят вече у нас хората, които са от този нравствен калибър.

***
 

Повечето са готови да приемат всяка роля – тъкмо защото добре знаят, че ги назначават да изпълняват някаква роля, нищо повече.
 

На един колхозник като Ненчев му подхвърлят поста на военен министър – и внезапно той се оказва подготвен за него.
 

Това вече дори не е всезнайковщина – всезнайкото има качества, но самоуверено разширява терена, на който може да ги приложи, той е един симпатичен екзалтант.
 

За разлика от него, тия са безразсъдно самоуверени и упорити като тапири, когато ги натоварят с непосилна за тях работа.
 

И усърдно започват да се преструват на политици или министри.
 

Така, в крайна сметка, „цвета на нацията“ в политиката доста често е представен или от ранозрейки – или пък от мъртвородени ентусиасти.

***
 

Да се върнем за момент при татуировките, които толкова са ужасили Каракачанов.
 

По начало ги намирам за несръчен опит да се тушират някои комплекси, защото постигат точно обратният ефект.
 

Обаче и „цветът на нацията“ в политиката ни дава безброй примери на комично или направо просташко татуиране.
 

Припомнете си само Цецка Цачева - как се беше нагиздила при посещението си във Виетнам; правосъдният министър Ковачева - с верижка на крачето; Ненчев, навлечен с облекло на пилот в МиГ 29 – този човек имаше таланта да карнавализира всичко, до което се допре; Цветанов с народните носии - като експонат от етнографски музей, сякаш все иска да се отърка в народностното… Да не изброяваме останалите татуирани.

***
 

Някое несретно момиче си надува джуките със силикон и това не дава мира на Каракачанов.
 

Тия обаче напълват със силикон направо политиката, да не говорим за политическото приличие.
 

И сто пъти ще малко да се припомня снимката на Плевнелиев с една компаньонка, която се рекламирала в някакъв сайт като майсторка в „гълтането – страстно и жадно“.
 

И хиляда пъти ще е малко.
 

Ненчев пък направо назначи дама с регистрации за проституция на работа - като шеф дори, в министерството си – може би, за да докаже широтата на демократическите си тежнения, а може би и просто да му е под ръка.
 

А някои се зверят в младежките татуировки и джуки!

***
 

Много е рисковано да отваряш дума за „цвета на нацията“, рискован е изобщо разговорът за нашите „елити“.
 

Вижте какви „елити“ произвеждат, продуцират и захранват телевизиите – един отговорен политик за това би трябвало да говори.
 

Само че, този боклук е изгоден за „цвета на политиката“ – той му създава подходяща среда, в която се надява да изглежда някак по-приемливо.

***
 

Телевизиите поддържат текущият режим на „татуирането“ – на заменянето на същинския елит, доколкото е оцелял, с псевдоелити.
 

Важният въпрос обаче, който трябва да занимава един сериозен политик, е: как бе разрушена ценностната система на обществото, как деградира йерархията на ценностите, кой подложи на същински геноцид поне две поколения от Мъртвата Ера на Прехода – за да ги лиши от всякакви стандарти и устои.
 

Ег.ти държавата, в която сте политици.



Кеворк Кеворкян

Няма коментари:

Публикуване на коментар