Когато някой подготвя милиардна инвестиция в проект с неясна възвращаемост, едва ли става дума за бизнес.
Затова и изграждането на мултимодален транспортен коридор, който да свързва Егейско с Черно море и река Дунав, за което наскоро беше подписан меморандум между Гърция и България, на този етап изглежда по-скоро като политическа инициатива.
В тази посока говори и фактът, че макар да има приблизителни оценки за необходимата инвестиция, за която ще се разчита най-вече на европейски средства, все още не е ясно колко товари ще преминават по бъдещия коридор и кога проектът ще се изплати. За компаниите, които се очаква да го използват, това би могло да бъде добра възможност. Стига условията да са конкурентни. И стига, разбира се, да се случи, което на етапа не е никак сигурно.
Икономическата мотивация на този проект може и да не е много ясна, но за политическата могат да се направят достатъчно обосновани предположения. Един от резултатите от подобен транспортен коридор ще бъде заобикалянето на Босфора и съответно намаляването на важността на Турция. Източници от правителството твърдят, че разговорите за коридора са започнали "от горе надолу" - първо е взето политическо решение на ниво държавни лидери на България и Гърция и чак след това е започнала подготовка на подробностите. И тъй като едва ли Борисов и Ципрас са взели подобно решение на своя глава, обявяването на тези намерения вероятно е част от дипломатическата игра между ЕС и Турция, в която на Анкара се подава сигнал, че политическата изолация може да бъде последвана от икономическа.
Рехабилитация и интермодални терминали
Меморандумът за разбирателство между България и Гърция за развитието на железопътната връзка Солун - Кавала - Александруполис - Бургас - Варна - Русе беше подписан на 6 септември в Кавала от министрите на транспорта на двете страни Ивайло Московски и Христо Спирдзис в присъствието на премиерите Бойко Борисов и Алексис Ципрас. С документа се предвижда създаването на съвместно българско-гръцко дружество, чрез което двете държави да кандидатстват за финансиране, да изградят и управляват коридора заедно.
"Договорът е силен лост за движението в региона като цяло. Това е голяма стъпка, така че балканските страни да са европейско пространство на сигурност и стабилитет", посочи Ципрас. "С Алексис можем да играем важна роля за обща балканска политика, която да се води", коментира Борисов.
Мултимодалният коридор Sea2Sea, както е наречен, предвижда свързването на Егейско и Черно море и река Дунав със скоростна железопътна линия, което ще позволи да се комбинират пътен, железопътен, морски и речен транспорт. Планира се изграждане на двойна електрифицирана линия с вградена система за контрол и управление на трафика. Целият проект се оценява на 5 млрд. евро, от които 1.07 млрд. евро е стойността на българската част.
На територията на България практически са изградени всички железопътни отсечки, които попадат в обхвата на коридора. Това, което трябва да се направи и влиза в прогнозните малко над милиард лева, е рехабилитация и удвоявяне на някои от съществуващите линии, въвеждане на системи за сигнализация и централизация, както и строителство на два интермодални терминала във Варна и Русе, уточниха от министерството на транспорта за "Капитал".
Предварителните оценки на отделните участъци и съоръжения също са ясни (виж картата). Част от железопътните линии (Стара Загора - Карнобат - Бургас и Димитровград - Симеоновград - Свиленград) вече са модернизирани със средства по оперативна програма "Транспорт". Изградено е и 4-километровото отклонение към Гърция от линията за Турция при Свиленград. Според транспортното министерство реалистичен срок за завършване на целия коридор е в рамките на 10 години. По-дълго ще отнеме изграждането на интермодалните терминали в Русе и Варна, докато участъкът от Александруполис до Бургас може да бъде направен за три години.
Голямата неизвестна
Откъде ще дойде самото финансиране е една от неизвестните, макар че според Борисов проектът има голям шанс за финансиране по плана "Юнкер" и от европейски фондове. "Можем спокойно да го защитим и от лист хартия да се превърне в добро съоръжение в бъдеще", каза той. Очаква се през октомври да се проведе среща с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.
Възможност за финансиране има и от Европейската инвестиционна банка, а според транспортния министър Ивайло Московски "високата му добавена стойност" може да привлече големи инвеститори от Близкия и Средния изток, Китай, Русия и т.н. Факт е обаче, за засега не е ясно доколко проектът ще бъде икономически изгоден и колко време ще е необходимо, за да се изплати. От министерството на транспорта казаха, че все още предстои да се направят допълнителни изчисления за бъдещия трафик и приходите по линията.
Намерения и възможности
Компаниите в България, които внасят и изнасят големи товари, не са единни в оценката си за проекта, като резервите на част от тях са свързани най-вече с неяснотите на този етап. "Засега не разполагаме с конкретика - откъде ще минава, какви са прогнозните товари, каква ще е логистиката. За да има смисъл една такава инвестиция, трябва да има огромен поток от товари, складови обработки и т.н.", каза изпълнителният директор на девненския торов завод "Агрополихим" Васил Александров. "Нека да видим някакви детайли. Идейни проекти сме виждали много, накрая остават само политически намерения", добави той.
За търговците на зърно ползите са спорни, тъй като те изнасят основно с големи кораби с дълбоко газене. "На Егейско море няма пристанище, където могат да акостират такива кораби", каза управителят и собственик на "Севан" Артур Акопян. Според него обаче проектът е много добър за контейнерни товари, тъй като и в момента контейнерите от Черно море се претоварват в Егейско. "Това ще спести огромни пари на компаниите", каза той.
Друг голям търговец на зърно - "АДМ България трейдинг", също изнася предимно с кораби. От компанията обаче смятат, че всяка възможност за различен транспорт е добре дошла. "Никога не бих отрекла възможности, които в бъдеще може да се окажат полезни за стопанската ни практика, макар че за момента не предвиждаме да използваме железопътен транспорт", коментира финансовият директор Силвия Йорданова.
По-широкият избор на възможности за транспортиране на стоки ще мотивира по естествен начин конкуренцията, от което печелят всички, смята председателят на надзорния съвет на пловдивския металургичен завод КЦМ Румен Цонев. "При наличие на изгодни навла за жп транспорт, приемливи пристанищни такси и редовен сервиз от страна на контейнерните линии за/от търсените дестинации, бихме използвали успешно мултимодалния транспортен коридор", каза той. По думите му е рано да се говори за икономическия смисъл на проекта, но по-гъвкавото комбиниране на жп, сухопътен, морски или речен транспорт носи само ползи за големите износители.
Растящ проект
Възможността за изграждане на интермодален товарен коридор между българските пристанища Варна и Бургас и гръцките пристанища Каварна и Александруполис всъщност беше проучена още преди няколко години. Това стана по съвместен проект на двете държави на стойност 1.5 млн. евро, като половината от средствата бяха европейско финансиране от програмата TEN-T (за развитие на трансевропейската транспортна мрежа). След като приключиха проучванията, Гърция предложи меморандум за разбирателство за изграждане на жп линия Кавала - Александруполис - Бургас - Варна.
До подписването на документа обаче проектът порасна, включвайки и други градове. Този път инициативата дойде от България, която предложи в него да влезе и пристанището в Русе, на което да бъде изграден интермодален терминал и така да се осигури връзка с държавите по поречието на Дунав. Гърция от своя страна пък предложи разширение на коридора до Солун. Така в крайна сметка се стигна до варианта за развитие на по-дългата железопътна връзка.
Много вероятно е обаче проектът да се разшири допълнително, макар и засега на ниво политически намерения. В началото на следващия месец премиерите на България и Гърция ще се срещнат с колегите си от Румъния и Сърбия, за да обсъдят евентуалното включване и на другите две държави в проекта.
Стратегически интереси
Междувременно интерес към транспортния коридор дойде от Русия, макар и като изпълнител. "Руските железници (РЖД) могат да участват в проекта за електрифициране на жп линията между Бургас и Александруполис", каза транспортният министър Максим Соколов, цитиран от ИТАР-ТАСС. Компанията наскоро приключи реконструкцията на отсечка в Сърбия, която е част от 10-ия трансевропейски коридор, който свързва Залцбург в Австрия със Солун в Гърция и минава през Загреб, Белград и Скопие.
Държавната РЖД обаче има и по-стратегически интереси от чистото строителство. Тя беше сред кандидатите за покупка на мажоритарен дял в концесионера на пристанището в Солун през 2014 г., когато процедурата пропадна. Тогавашният директор Владимир Якунин обясняваше участието на компанията със стремежа да се изграждат транспортни коридори между Европа и Азия.
Политическият проект, какъвто е на този етап Sea2Sea, е добра възможност за това, тъй като ще осигури връзка не само между България и Гърция (и евентуално Румъния и Сърбия), но и с други черноморски страни като Русия, Украйна и Грузия.
Каквито и икономически предимства да дава подобен коридор обаче, стратегическите му измерения със сигурност надделяват.
Иглика Филипова, Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар