Вместо да продават традиционния и ароматен български гюл, чието розово масло се харчи успешно по цял свят, родните търговци внасят рози от хиляди километри. При това рози без абсолютно никакъв аромат, като че ли са боядисана пластмаса.
Всъщност нахлуването на южноамериканските рози у нас не бива изобщо да ни учудва. Те са просто поредният вносен продукт, изместващ българските, някои от които като розата доскоро бяха и емблема за страната ни. Упадъкът на селското стопанство доведе до това днес на българските пазари да липсва родното производство. Домати от Турция, дини от Гърция, боб от Полша, картофи от Египет и чесън от Китай. Така родната шопска салата вече е с доста странен интернационален привкус. Като че ли става въпрос не за най-плодородната държава в Европа, а за страна, разположена в Сибир или арабската пустиня.
На път сме да превърнем хубавия си чернозем в степ и пустиня. Добре че бяха европейските програми за развитие на селското стопанство, които върнаха интереса на земеделци и арендатори и раздвижиха макар и малко обработката на земята, че иначе съвсем я бяхме закъсали.
Плодовете и зеленчуците обаче не са единствените вносни хранителни продукти. Един от най-българските колбаси, обявен за запазено географско название – горнооряховският суджук, се прави от говеждо месо. Хората си похапват български суджучец, без да се замислят, че у нас всъщност говеда отдавна не се отглеждат, а малкото, които са останали, се пазят едва ли не като експонати. Така се оказва, че в защитения български суджук основната суровина е замразено месо от Аржентина, Италия и Бог знае още откъде.
Така още през 90-те години чуждите селскостопански продукти навлязоха у нас. След това японците пък ни откраднаха киселото мляко, което сега успешно се изнася и се харчи по целия свят като йогурт. И накрая за капак китайските ментета доунищожиха всичко останало у нас. На едно от емблематичните и най-много посещавани от туристи места във Велико Търново – Самоводската чаршия, се продават всякакви сувенири с изображения на Царевец, Боянската църква, храм-паметника „Св. Ал. Невски” и др. от най-известните български културно-исторически забележителности. Туристите купуват, за да отнесат в родината си частица от България, без да знаят, че тези сувенири са произведени в Китай. Азиатците посегнаха дори на българската народна носия, родния трибагреник и мускалчетата с розово масло, които предприемчиви търговци продават по празниците и народните и фолклорните събори у нас. А според някои търговци у нас вече се продавали и православни икони с надпис на гърба Made in China.
Никак не са успокояващи думите на родни „експерти”, че китайските ментета заливали не само нашата страна, а целия свят. Защото силно развитите държави имат просперираща икономика. Докато май при нас се оказва, че глобализацията може да ни отнеме всичко, започвайки от традициите.
А може пък и вече да ни го е отнела, след като възпятата от Паша Христова „една българска роза” идва от Еквадор, а българският национален флаг се шие на ишлеме чак в Китай.
Иван Първанов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар