През три от тях като държавен глава на България, а през март тази година като участник във форума „Бъдещето на международните отношения: Власт и интереси“.
Страстта на Плевнелиев към бившата съветска република предизвиква сериозни въпроси в контекста на международното журналистическо разследване по Проект за докладване на организираната престъпност и корупция, наречено "Азербайджанска пералня".
Според разследването схемата е задействана от управляващия елит на Азербайджан. Става въпрос за 2.9 милиарда долара, с които е плащано на изтъкнати европейци, купувани са луксозни стоки и са били изпирани пари чрез мрежа от британски компании. В публикациите се твърди, че чрез британските компании е било плащано и на Калин Митрев, който е съпруг на Ирина Бокова, генерален секретар на ЮНЕСКО. Митрев е представител в Европейска банка за възстановяване и развитие, чието седалище е в Лондон. Според в. "Гардиън" Митрев е получил 425 000 евро.
Официално парите са за частна консултантска дейност от азербайджанската компания Avuar Co. Пред изданието той признава плащанията и казва, че са дошли за законно бизнес консултиране. "Всички доходи, генерирани от дейности в различни страни, бяха отчетени и надлежно обложени с данъци в моята страна България", казва Митрев.
Неговата консултантска дейност спира, когато той се присъединява към Европейската банка. Съвсем естествено вниманието на българските медии бе насочено към тази част от разследването с фокус върху Ирина Бокова. Действията й като шеф на ЮНЕСКО, обаче не се вписват в схемата, в която се опитват да я вкарат българските издания като "Бивол" и "Капитал", които работиха срещу кандидатурата й за генерален секретар на ООН и в подкрепа на Кристалина Георгиева. Декларираните от Митрев пари, които е спечелил като частно лице пък не се вписват в схемата за пране, която е разследвана от журналистите. Основното съмнение е, че заради тях той е повлиял на съпругата си, за да взема решения като шеф на ЮНЕСКО в угода на режима в Баку. Фактите обаче говорят друго. Бокова е награждавала противници на режима на Алиев, противно на внушенията, че му е лъскала имиджа.
През 2012 г. Ирина Бокова връчи Световната награда за свобода на печата "Гилермо Кано" на азербайджанския журналист и активист за човешки права Ейнула Фатулаев, лежал 4 години в азербайджански затвор.
През миналата година Бокова даде същата награда на една от най-смелите критички на клептокрацията в Баку Хадиджа Исмаилова. Заради своите остри коментари и разследвания Исмаилова бе осъдена през септември 2015 г. на 7 години затвор. Ирина Бокова я награди докато журналистката беше зад решетките. Това стана на 3 май 2016г. в Международния ден за свобода на словото. Наградата на ЮНЕСКО имаше и материално изражение от 25 000 долара. Забележителното е, че две седмици след връчването на наградата, на 25 май, журналистката бе пусната от затвора. След оказания международен натиск режимът намали присъдата й наполовина и я трансформира от ефективна в условна.
Интересно е, че тези факти не намират място в днешните публикации по случая с малки изключения.
Едно от тях е на колегата Светослав Терзиев от в. "Сега", който пише следното: "Фактите съществуват на сайта на ЮНЕСКО, но неизвестно защо са пренебрегнати от разследващите журналисти по аферата "Азербайджанска пералня", които настояват, че голяма част от плащанията до политици и други влиятелни лица са правени с цел снизхождение тъкмо когато Азербайджан е бил обект на критики заради арестуването на правозащитници и журналисти, опониращи на властта. "Гардиън" и "Зюддойче цайтунг" са получили след запитвания писмени отговори от Ирина Бокова, но тя заяви пред "Сега", че са ги отразили частично. Светослав Терзиев прави и следното интересно наблюдение: "Сайтът "Бивол" обръща внимание на друг факт: "На 22 октомври 2013 г., Ирина Бокова открива в седалището на ЮНЕСКО в Париж фотоизложба, озаглавена "Азербайджан - земя на толерантността". Изложбата е организирана от Фондацията "Гейдар Алиев", председателствана от първата дама Мехрибан Алиева - почетен посланик на ЮНЕСКО. Това културно събитие има за цел да изгради позитивен имидж на режима в Баку пред западните партньори и да затъмни критиките за нарушаването на човешките права, които са многобройни и стават все по-скандални." Изложбите в ЮНЕСКО обаче не са дело на генералния директор (коментира Терзиев), защото страните членки сами организират и финансират културните си прояви, които са десетки всяка година. Никой не е поставял под съмнение, че Азербайджан също има такова право и няма как да му бъде отказано, освен ако страната не бъде изгонена от ЮНЕСКО."
Акцентирането върху името на Ирина Бокова и тенденциозната интерпретация на този скандал от страна на определени български медии придобива съвсем друго звучене на фона на един интересен факт. Натъкнах се на него докато преглеждах материали за Азербайджан по повод на скандала. Оказа се, че бившият президент Росен Плевнелиев е голям приятел на таза страна, а честотата с която я е посещавал прави по-уместна употребата на думата фен. Плевнелиев е истински фен на режима в Баку, защото е ходил на официални посещения като държавен глава в три поредни години от своя мандат, а през март тази година я е посетил и като частно лице. Отделно от това президентът Илхам Алиев бе на посещение в София през 2015г. Ако напишете в "Гугъл" заедно "Росен Плевнелиев Азербайджан Баку" ще бъдете залети от публикации за тази необяснима привързаност от страна на бившия ни президент.
Ето само няколко произволни заглавия:
19.09.2014г. - "Готови сме да увеличаваме вноса на азерски газ, обяви Плевнелиев в Баку"
28.04.2015г. - "Плевнелиев в Баку: Навлизаме в нова фаза на "студен мир" в Европа"
10.03.2016г. - "Европа не може да е остров на стабилност, твърди Плевнелиев в Баку"
17.03.2017г. - "Плевнелиев от Баку: Международните конфликти не са зависими единствено от конфликтните страни"
Има и една мила новина от 2013 г. този път от София: "Плевнелиев удостои с орден „Стара планина“ извънредния посланик на Азербайджан"
Любопитно е, че Росен Плевнелиев обича да коментира Европа и международното положение от Баку, но е трудно да се открие разумна причина от национален характер за ежегодните посещения на българския държавен глава в Азербейджан. До такава степен, че не друг, а една симпатизираща на Плевнелиев медия "Клуб Z" се пита в заглавие на 10.03.2016г.: "Какво привлича Плевнелиев в Баку?"
От обширната статия не става ясен отговорът на този въпрос, но затова пък текстът започва интригуващо: "Миналата година Росен Плевнелиев получи в Азербайджан награда за принос в областта на междукултурното разбирателство, толерантност и уважение към световното културно многообразие. Тази година ще става доктор хонорис кауза на Бакинския държавен университет. И не само. Плевнелиев откри дискусията в компанията на президента на Азербайджан Илхам Алиев и емира на Катар Тамим бин Хамад ал Тани".
Особено звучат тези не толкова стари новини днес в контекста на "Азербейджанската пералня". Както и в контекста на патетиката на Росен Плевнелиев, който обичаше да се изкарва борец за човешки права, враг N1 на Путин, както и на недемократичните режими по света. Очевидно с изключение на този в Азербайджан.
Интересно ще бъде да узнаем за какви заслуги към азербайджанската демокрация Плевнелиев е награждаван там и канен всяка година на международни форуми, които явно са предназначени да чистят имиджа на режима. И какъв вид лобистка дейност е извършвал в качеството си на български държавен глава, а и след това. Защото конференциите за международното положение и мира по света, организирани в Баку не са причината той да ходи всяка година там от 2014 досега. Аз се сещам за една, най-много две - петрол и газ. Нямаше да е лошо, ако беше в интерес на България. Подозрително е когато очевидно това не е така. А и като се сещам как Плевнелиев лобира съвсем откровено за американските самолети Ф-16 днес, мога да предположа в чий интерес е лобирал пред Алиев.
През 2016 г. Азербайджан е добил над 41 млн.тона нефт и 29,4 млрд.куб м газ. Нямам никакво съмнение, че те са и в основата на международното журналистическо разследване, което се използва като лост за натиск върху корумпирания режим в Баку. Може да съм прекалено мнителен, но не вярвам, че информацията, подадена на медиите се появява в името на истината и справедливостта. Съмнявам се, че ако Азербайджан не търгуваше толкова интензивно с Русия и Иран, а се вслушваше повече във Вашингтон щеше да се стигне до този скандал. Нямам съмнение в корумпираността на режима в Баку, но не съм толкова наивен, за да мисля, че този скандал е плод на независима журналистика.
Добре е, че избухна, защото след първоначалната мъгла и тенденциозност в интерпретациите ще дойде време за истинската фактология и по-сериозните въпроси. Много от тях ще трябва да бъдат зададени на бившия президент Росен Плевнелиев, доктор хонорис кауза на Бакинския държавен университет, голям приятел на Илхам Алиев и петрола на Азербайджан (исках да кажа народа, но не можа да ми се обърне езикът).
Росен Плевнелиев в Баку
Явор Дачков, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар