„Досега Петро Порошенко говореше за европейска Украйна, но занапред може да забрави за това“.
С тези остри думи унгарският външен министър реагира на скандалния украински закон за образованието. Законът е насочен най-вече срещу руснаците, но предизвика възмущението и на други страни в ЕС.
Как Унгария може да сложи прът в колелата на Киев по пътя му към европейска интеграция?
"В рамките на ЕС Унгария ще блокира и наложи вето на всяка стъпка, която може да придвижи напред Украйна в процеса на европейската интеграция", заяви унгарският външен министър Петер Сиярто, след като президентът на Украйна Петро Порошенко подписа закона „За образованието“, който ограничава малцинствата в изучаването на майчиния им език.
„Унгария ще блокира всякакви инициативи, които са изгодни за Украйна в международните организации, особено в ЕС. Може да гарантираме, че това ще удари болезнено върху бъдещето на Украйна“, подчерта външният министър. Той окачествени решението на Порошенко като „срамно и позорно“.
Унгарският външен министър не скри разочарованието си: „Досега президентът Порошенко декларираше стремеж към сближаване с Европа, но с решението си да подпише закона той се отдалечи от Европа и направи огромна крачка в обратна посока“, заяви Сиярто.
„Орбан ни обяви студена война“
Острата реакция на украинските съседки от ЕС изглежда не оказаха никакво въздействие върху Порошенко и той все пак подписа скандалния закон, който е насочен предимно срещу рускоезичните жители на Украйна и въвежда забрана гимназиалното обучение да се води на руски език, но и на езика на останалите големи етнически групи в страната. Законът бе подложен на остри критики от седем страни: България, Полша, Румъния, Молдова, Унгария, Гърция и Русия.
Вероятно унгарският външен министър първо е отправил заканата си към Киев по закрити канали, както е прието в дипломацията, но е решил да я огласи след липсата на реакция. Само така може да се обясни фактът, че броени часове след публично отправената закана, още същата нощ, последва отговор от украинския му колега Павел Климкин. В ефира на телевизия ICTV Климкин обясни, че изучаването на официалния език е „въпрос на национална сигурност“.
Интересно, че още преди да се разгори скандалът, киевските политици се втурнаха да представят закона „За образованието“ като мярка, насочена изцяло към подобряване на учебния процес, като израз на загриженост за интересите на учащите се. В този дух бе и коментарът на зам-председателя на Блока на Порошенко Алексей Гончаренко, който обясни, че тъй като в Украйна има единна система за постъпване във ВУЗ и независимото външно оценяване се извършва на украински език, децата, които не изучават езика в достатъчно степен, получават по-ниски резултатите на тестовете и са един вид дискриминирани.
Само че тази чисто "образователна" теза нещо не се връзва с аргумента за „националната сигурност“.
По този повод държавната информационна агенция УНИАН проведе експресна анкета на сайта си и с нескрита гордост обобщи резултатите: според две трети от гласувалите не трябва да се правят никакви отстъпки по езиковия въпрос. Оказва се, че за читателите на агенцията задължителното въвеждане на украинския език в училищата е по-важно от перспективата за членство в ЕС.
Украинският парламент определи заканата на Будапеща като обявяване на нова „студена война“. Зам.-председателят на партия „Народен фронт“ Виктория Сюмар посочи, че Украйна трябва да се научи да отстоява своите интереси, а не да се заиграва с този или онзи. „Ако Орбан реши да ни обяви студена война – това ще е негов избор, и то грешен“, заяви депутатката.
Украйна показва, че има „гръбнак“
Сюмар реши да „отрази огледално“ упреците на Будапеща и да обвини лично унгарския президент Виктор Орбан в това, в което Унгария обвинява Петро Порошенко.
„Не бива да забравяме, че Орбан е националист, който се стреми да засили унгарското влияние на големи територии в западна Украйна“, написа Сюмар във Фейсбук, определяйки действията на унгарците като шантаж. Депутатката призова украинските дипломати да настояват за реципрочно разширяване на образователните права на украинското малцинство в Унгария.
Интересно, че от членовете на украинското правителство, първата, която коментира публично заканите на Будапеща, бе министърът на образованието Лилия Гриневич, която няма нищо общо с въпросите на евроинтеграцията. Гриневич заяви, че е разочарована и че й предстои среща с унгарски представителите по повод закона. Въпросната среща е насрочена чак за 19 октомври. Изглежда, че в Киев до последно не са вярвали в сериозността на заплахите на Будапеща, затова не са бързали да вземат спешни контрамерки.
След Гриневич в медийното пространство се появи Климкин, който миролюбиво заяви, че Украйна прави всичко възможно унгарското малцинство в Украйна да се чувства максимално комфортно.
Часове по-късно бе озвучена и официалната реакция на държавния глава. Зам.-ръководителят на президентската администрация на Украйна Константин Елисеев обясни решението на Будапеща с предстоящите избори – но не с президентските избори в Украйна, а с тези в Унгария, които също са напролет. Той определи изявлението на Сиярто като „истерия“. Досега Киев си е позволявал подобна лексика само по адрес на Москва, но никога спрямо страна от ЕС.
„Унгария се опитва да отклони вниманието от собствените си проблеми в отношенията с ЕС, и в частност по въпросите на миграцията“, заяви Елисеев. „Ние трябва да демонстрираме, че сме голяма европейска нация, че защитаваме своите национални интереси и че имаме гръбнак. И да не се поддаваме на натиск“, допълни той.
Мнението на Върховната рада: „словото“ е оръжие
Депутатът от Блока на Порошенко Дмитрий Андриевски вярва, че няма да се стигне до „студена война“ и след изборите в Унгария обстановката около закона ще се нормализира. „Унгария брани собствените си интереси и това е достойно за уважение. Но украинските депутати, които гласуват законите, също изхождат на първо място от интересите на Украйна“, коментира Андриевски пред „Взгляд“.
Според него законът „За образованието“ отговаря на всички европейски изисквания. Но побърза да уточни, че документът трябва да се разглежда не в педагогически, а във военно-политически контекст. Иначе казано – като оръжие.
„Опитът от последните три години показва, че там, където не се говори украински език, се настаняват руската пропаганда и войната. За огромно съжаление доказателствата в това отношение са печални. Затова сме длъжни да защитим своя език, като в същото време се отнасяме с уважение към руския, унгарския и останалите езици на националните малцинства“, смята членът на Върховната рада.
Кои сделки на Украйна с ЕС са застрашени?
Кои споразумения между Украйна и ЕС ще пострадат, ако Будапеща все пак изпълни заканата си? Впрочем те не са никак много. Диалогът между Киев и Брюксел не е особено активен и дори кредитите си Украйна получава от МВФ и САЩ.
Но има една конкретна тема, която е застрашена от провал – това лято правителството на Украйна предложи да започнат преговори с ЕС по Споразумението за зона за свободна търговия. Което означава да бъде преразгледано влязлото наскоро в сила Споразумение за асоцииране на Украйна в ЕС – същото, заради което през 2013 г. започна евромайданът. В украинското министерство на икономиката стигнали до извода, че споразумението не е съвсем изгодно за Украйна. Спокойно може да се предположи, че Унгария ще е сред страните, които ще се противопоставят на измененията.
Директорът на украинския Център за политически маркетинг Василий Стоякин припомни, че напоследък Порошенко излезе с няколко инициативи в този дух, като се обяви за уеднаквяване на подходите в търговията на ЕС с Украйна, за промяна във визовата политика и, в частност, за правото на украинците да учат в западноевропейски вузове, което е невъзможно при сегашната визова политика.
„Но последната среща на върха Украйна-ЕС това предизвика огромен скандал. Предложенията на Порошенко за по-тясна интеграция бяха посрещнати с недоволство. Евросъюзът не е готов за това“, коментира Стоякин пред „Взгляд“.
В същото време към хора на критиците се присъедини и генералният секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд. „Разочаровани сме от факта, че Украйна прие езиковия закон, без да се консултира с нас. Езиците на малцинствата трябва да се зачитат“, бе позицията му. Ягланд обеща прилагането на закона да бъде обсъдено на среща с украинската страна.
Припомняме, че в началото на септември министърът на образованието Гриневич проведе консултации с посланиците на пет страни от ЕС, след което Киев изпрати документа за експертно становище в Съвета на Европа, но Порошенко, както е известно, реши да го подпише, преди да дочака резултатите от експертизата.
"Взгляд", превод: Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар