Зима

Зима
Пролет

12 октомври 2017 г.

Защо не успя опитът за преврат на крайната левица в Каталуния (галерия)

Става дума за едно много агресивно малцинство, което се опитва да доминира над останалите

Каталуния е регионът с най-висок стандарт в Испания, който формира около 20 на сто от БВП на кралството. 

Жизненото равнище е видимо с просто око. В Барселона са концентрирани доста компании от национално и световно ниво. И всичко до този момент беше толкова добре и спокойно, че чак стана подозрително. 

Няма да изпадам в дебрите на испанската и каталунска история. Това го направиха някои български медии, доста любителски и тенденциозно. Живея в Барселона и имам преки наблюдения върху процесите, които текат в момента. Обичам този град. Обичам и каталунците - великолепни хора. И най-важното - много спокойни и добри. 

Ставам свидетел на исторически събития за Испания и Каталуния и искам да покажа нещата от страната на обикновения човек, а не на политиците. Благодаря на "Гласове", че ми дават възможност да изкажа мнение, което може би не е много популярно в България.

Каталуния като цяло е много лява и това е една от причините често да прехвърчат искри между Барселона и Мадрид. Парламентът на Каталуния в момента е доминиран от коалицията „Обединени за ДА“ и партия CUP (КУП).  В коалицията участват около седем-осем партии с изразено крайнолява идеология, антикапиталистически, анти-ЕС, анти-НАТО. Всичките са за социалистическа република извън ЕС. Със собствена валута и икономика. И техният партньор КУП, крайнолява формация с членска маса около 10 хил. души, която е за комунистическа република, получи 8,2 на сто от гласовете на каталунците на последните парламентарни избори през 2015 година. Досега те винаги са имали 3 процента, които са недостатъчни за  влизане в парламента. Дори обещаха на хората, че ще отменят данъците, ще намалят цените и ще контролират всички банкови сметки на бизнеса и хората, за да се знае какво влиза и излиза в Каталуния.

Тези крайнолеви формации яхнаха болната тема за една част от каталунците, а именно „независимостта“.  В последните 150 години все някой се качва на тази вълна, без значение дали е ляв или десен, но винаги е екстремен. През 2014 г. също имаше нещо като референдум, който се проведе значително по-нормално. Тогава хората на Каталуния казаха “НЕ” на отделянето. Но в момента тази коалиция от крайнолеви партии има мнозинство в парламента на Каталуния и започна да гласува някакви закони, които нямат връзка с реалността в областта и реалните желания на мнозинството.

В общи линии се получи нещо като „диктатура на пролетариата“. Знамето на „Република Каталуния“ е много добро копие на знамето на Куба, но с други цветове.  “Превратът”, както го наричат повечето медии в Испания, или „революция“, както го наричат самите организатори на този театър, беше подкрепени само от Мадуро във Венецуела. Дори Комунистическата партия на Каталуния се разграничи от организаторите.

А ето и няколко думи конкретно за „референдума“ от 1-ви октомври.  За никого не беше тайна, че нямаше избирателни списъци и никой не искаше документ за самоличност. Отиваш в някое училище и гласуваш. След това отиваш в друго училище и пак гласуваш. И така колкото пъти искаш. Една каталунска журналистка гласува четири пъти и си направи снимки във всяка от изборните секции. Конституционният съд на Испания обяви „референдума“ за незаконен, но въпреки това някой искаше той много бързо да се случи. Всичко беше така организирано, че да се провокират протести и насилие.

В Каталуния има автономна полиция Мосос Ескуедра, която беше противопоставена на Националната полиция и Гуардия Сивил по доста грозен начин. Прокуратурата издаде заповед да бъдат конфискувани урните за незаконния референдум, но автономната полиция прояви пасивност, а на места дори влезе в пряк сблъсък с националната полиция на Испания. Именно това даде импулс на някои хора да нападнат националната полиция на Испания. 33-ма полицаи бяха ранени, а само четирима граждани бяха хоспитализирани. Легендата за 900 ранени бе измислена, за да има драма пред ЕС и света. 

Всичко беше организирано доста добре и с много пари. Мнението на повечето испански и каталунски медии е, че това е опит за преврат. Но най-шокиращото се случи вечерта след “референдума”, когато на площад "Каталуния" в Барселона се събраха да празнуват едва около 3000 привърженици на отделянето. При 2,6 млн. гласували за него, както се твърди, това е доста скромна цифра. В този момент се видя реалността. Медиите бяха шокирани и когато бяха обявени изборните резултати от 100,88 процента гласували. Много им се искаше да спечелят и с 200 процента.

Испания има действаща конституция, а част от парламента на Каталуния я наруши, при това доста грубо. Подчертавам една част от парламента. Лошото е, че в същата тази Конституция има член 155, който може да отнеме автономията на Каталуния, а тази област е с най-широката автономия в сравнение с другите области на Испания. На 3-ти октомври синдикатите CNT, UGT, CCOO и още няколко подобни предизвикаха обща стачка в областта и тъй като нямаше достатъчно поддръжници, изкараха деца от училищата, за да демонстрират масовост. Синдикалистите обикаляха по магазини и учреждения, за да принуждават хората да стачкуват. Именно поради тази причина на сцената се появи „мълчаливото мнозинство“.

На 8-ми октомври около един милион излязоха на улицата, за да кажат “Стига!” на демагогията и лъжите. Това е мнозинството на нормалните каталунци и испанци, живеещи в Каталуния. Те развяваха знамената на Испания, Каталуния и ЕС. И скандираха на испански Viva España и на каталански Visca Catalunya. Те поискаха оставката на президента на Каталуния и много мощно освиркаха местната полиция. Тази демонстрация явно шокира част от правителството на Каталуния и в следващите дни започнаха скандали и раздори между коалиционните партньори в екстремната левица.

Така се стигна до 10-ти октомври, когато се очакваше да бъде обявена «независимостта» на Каталуния от президента Пуджемон. Пред Триумфалната арка в Барселона се събраха всички, които горещо желаят отделянето на Каталуния. Бяха около 10 хил. души, всичките със знамена на «Република Каталуния» и знамена на Паис Баско, както и много червени знамена на «революцията». Никъде нямаше знаме на Каталуния, да не говорим за испански знамена. Разбира се, за драматизъм бяха докарали 10-15 трактора. След като стана ясно, че обявяването на независимостта се отлага, си тръгнаха крайно разочаровани. И за пореден път се видя, че става дума за едно много агресивно малцинство, което се опитва да доминира над останалите. Дотук с емоциите и пристрастията.

Реалността се оказа съвсем различна в момента, в който най-големите каталунски банки напуснаха територията на Каталуния с мотива, че искат да останат в еврозоната. Последваха ги много големи фирми и корпорации. В Барселона бяха базирани доста национални и световни компании, които плащаха данъците си именно тук и по този начин поддържаха високия стандарт на живот. При създалата се ситуация те ще плащат данъците си в други области на Испания и ще повишат стандарта там. Няма смисъл да изреждам кои са те. Но за дни от Каталуния излязоха милиарди евро. Заявките за туризъм паднаха с 50 на сто. Въобще този опит за революция ще излезе доста солено на хората, живеещи в областта.

И най-важното, Каталуния е и комунидад Валенсияна, Балеарските острови, Андора и френска Каталуния. Никой от тях няма претенции или желание за отцепване. Хората масово твърдят, че първо са испанци, а след това каталунци и искат връщане на нормалността.



Текст и снимки: Валери Кунов

Валери Кунов живее в Барселона от пет години. Работи в областта на фотографията. Има собствено фотографско студио и преподава фотография и лаборатория на изображението. Участва в изложби в Барселона, Мадрид, Ню Йорк, Милано, Париж и други градове в Европа и САЩ. 


Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар