Нагледах се на спуснати знамена в знак на траур…
Нагледах се и на простотията, наречена държава…
Наслушах се на едни и същи въпроси – с едни и същи отговори:
Кой е виновен? – Няма виновни.
Можеше ли да бъде предотвратено?
– Ако бяха предприети навременни мерки.
Ще понеси ли някой отговорност?
– Не.
Нима е нормално при първия по-силен дъжд (който е нещо съвсем очаквано за сезона), водите да отнасят и да давят пенсионери…
Води от реки и язовири, които хора с положение наричат силен дъжд???
Държава, която бори корупцията с корупция и хора – удавени в дворовете си…
Не ден на траур трябва да се обявява, а Държавата на траура…
Утре пак ще завали, пак ще плачем и ще се питаме защо, но ще плачем ние хората – онези малките – онези простосмъртните …
А после и снегът ще завали, ще ни свари неподготвени, ще ни затрупа, ще ни смрази…
Но нищо – нали сме свикнали!
Нали нямаме избор – нашият избор вече е направен и ни управлява, убивайки ни…
Жулияна Стоянова, Lentata.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар