Тази снимка е от метрото в Стокхолм, Швеция.
Ако такова изкуство ви харесва... значи нещо не ви е наред.
Втълпяват ни, напоително и упорито, че такова е модерното изкуство в 21 век - всеки може да прави всичко - без критерии, без морална оценка. Особено ако е скандално, откачено и ненормално. Нещо като кафявия фонтан в Пловдив.
И трябва да свикваме! Задължително да свикваме! Защото ако не свикнем най-малкото ще ни докладват! Прогресивният модерен човек обича тези осъвременени съветски прийоми.
Излезе някакъв, напръска 5 бои, размаже ги некадърно на лист и хайде - „аз съм алтернативен артист, елате ми на изложбата.“
Други излизат по полови органи, размахвайки дебилни лозунги - това пък било „арт пърформънс“.
Прогресивните модернисти на 21 век са тези, които натякват, че „нещото“ (няма да го наричам изкуство, заради уважение към истинските творци) трябва да се уважава, понеже било „различно“.
Това е новата нормалност – задължително да отдаваш почит на различното, особено когато то символизира вандализма срещу консервативната култура. Смотано и ограничено е да слушаш концерта на Дейвид Гилмор в Помпей. Но е готино да слушаш музикалните извращения на някоя модерна поп изпълнителка по гащи.
Новата прогресивно-либерална идеология е като банална тв игра: „Съжалявам, Жанет. Въпреки, че отговора ти беше правилен, той обиди Уолтър. Заради това точките отиват при него.“
Не трябва да забравяме и нещо много важно – модерният прогресивен „арт“ е уютно прибран под чадъра на политическата коректност.
Защо се стигна до тук и кои са виновни?
Виновни сме и всички ние, които подминаваме мълчаливо, казвайки си „ами такова е, да свикваме“. Но как да свикнеш с простотията и безвкусицата? Тихото съгласие те прави неин верен съюзник.
Харесва ли ни какво се случва с манталитета на съвременния човек? Това няма да завърши добре. Новите прогресивни и „модерни“ стандарти ни вменяват омешване на несъвместимото. Бездушие без почерк, облечено в извратена толерантност – идеалните условия за корозия на духовното.
Това е новото „нормално“ - трябва да прегръщаш културната мизерия. Да я прегръщаш безлично и безмълвно. А по-страшно от нея няма.
Искрено се надявам, че все още има хора, които вярват, че изкуството трябва да носи послания, да обогатява човешкия дух, да открива нови хоризонти и да дава идеи.
Не е добре, когато в него се инжектира токсичната субстанция на бездушието.
Дотогава нека по-често си задаваме въпроса „Помагат ли ни рисунките в Стокхолмското метро?“
Борислав Боев, Lentata.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар