Нещо такова се получи през последните две години с прословутото саниране на панелките.
Ей така, като на шега, премиерът Бойко Борисов и министрите похарчиха два милиарда лева за спорното обновяване на шепа блокове. Сервирана като безплатен обяд, Националната програма за обновяване на многофамилни жилищни сгради бе "изядена" неусетно. И днес никой не може да каже какъв точно ефект се постигна, камо ли как той се връзва с ангажиментите ни пред ЕС за енергийна ефективност и намаляване на енергийния интензитет на икономиката.
Вместо да постави подобни въпроси на масата, преди дни Министерството на енергетиката предложи за обществено обсъждане проект на актуализиран Национален план за действие по енергийна ефективност. Според него в следващите три години първичното енергийно потребление в България трябва да бъде намалено от 18.46 млн. т нефтен еквивалент (каквото би било без прилагане на мерки за енергийна ефективност) на 16.87 млн. т нефтен еквивалент. Изпълнението на целите трябва да доведе и до намаление на първичната енергийна интензивност на икономиката на страната с 41% спрямо тази през 2005-а. Мерките за постигане на тези енергийни спестявания, казват от ведомството на Теменужка Петкова, ще се финансират от различни източници, сред които оперативните програми, програмата "Енергийна ефективност и възобновяема енергия", Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници", както и от споменатата Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Излиза, че досега сме санирали без необходимия план, а занапред ще имаме план, но пък парите ще са под въпрос. Защото никак не е сигурно, че Народното събрание ще одобри харченето на още милиарди за обновяване на стари блокове.
Има и нещо друго - у нас все още няма единна база данни за сградния фонд както на обществения, така и на частния сектор. Което възпрепятства правилното планиране на разходите и насочването им към най-наложителните места.
Това става ясно от дългосрочната програма за насърчаване на инвестиции за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски фонд, която е задължителен компонент към посочения вече Национален план за действие по енергийна ефективност. В документа се посочва също така, че е възможно да се намери информация за сградния фонд в държавата, но данните не са потвърдени от българските институции, тъй като са предимно от проекти на частни организации. За пример се дава доклад, публикуван през август 2012-а от Института по енергийните характеристики на сградите в Европа (BPIE) в сътрудничество с Ecofys Germany GmbH и "ЕнЕфект", със заглавие "Изграждане на сгради с почти нулево потребление на енергия в България (nZEB)". Та там пише, че общата разгъната застроена площ у нас през 2010-а е около 262 млн. кв. м, от които 212 млн. кв. м в жилищния сектор и 50 млн. кв. м в нежилищния.
По данни на НСИ от преброяването към 1 февруари 2011-а пък жилищата в страната са 3 887 149. От тях 98.8% се намират в жилищни сгради, 0.6% са в студентски общежития, а още толкова са в нежилищни сгради. Общата разгъната площ на всички жилища е близо 233.2 млн. кв. м, като малко над 50 млн. кв. м са панелните, а 147.3 млн. кв. м са тухлените. Останалото се разпределя между стоманобетон, дърво, кирпич, камък и други. Любопитно е, че според статистическия институт най-многобройни са сградите, построени между 1946-а и 1960 г. - цели 27 процента. На следващото място (с 19%) са постройките от 61-ва до 70-а, а през следващото десетилетие са пуснати в експлоатация още 15% от зданията. Толкова (583 хиляди) са и действащите сгради от периода 1919-1945-а. За сметка на това всички строежи след 1990-а формират едва 13 на сто от сградния фонд.
Колкото и да са относителни или остарели, тези факти ясно показват, че насочените към панелните блокове 2 мрлд. лв. не са били похарчени по най-правилния начин. Основният проблем при разхода на енергия, изглежда, са старите тухлени сгради отпреди 1960 година, които са и най-много. Но за да се установят тези неща, е необходимо първо да се направи някакъв анализ и да се изготви план.
Впрочем във въпросната Национална дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции в енергийна ефективност е записано, че точно тези сгради имат четири-пет пъти по-големи загуби на топлина от съвременните. Дори са изготвени шест потенциални сценария за тяхното обновяване. Определен е и най-удачният от тях - всяка година да се реновира 1% от общата площ на жилищата. Изчислено е, че това ще струва по 350 млн. лв. годишно и прилагането на мярката ще доведе до спестяването на 25.81 килотона нефтен еквивалент, 300 GWh електроенергия и 35 хил. т CO2.
Само че всички тези констатации са без значение към днешна дата, тъй като стратегията още не е приета, а парите, както казахме, са изхарчени за масовото и безцелно саниране.
Още по-абсурдното в цялата тази история с енергийната ефективност е, че самата държава не знае колко и какви точно здания стопанисва. Казва се, че по "актуални" данни от 2016-а става дума за 9555 сгради, за които в Агенцията за устойчиво енергийно развитие има информация за основните технически параметри. В това количество е идентифицирана извадка от 8611 сгради с обща РЗП от 16 524 753 кв. м, за които има приемливо надеждни данни, докато за 710 сгради с обща РЗП от 963 380 кв. м в базата данни няма и дума.
В случая говорим за училища, детски градини, болници, социални домове и други административни постройки. За тях също са направени примерни сценарии за обновяване и е посочен най-оптималният - всяка година да се ремонтират по 5% от сградите. Това ще струва по 17.5 млн. лв. на държавата и още 40.5 млн. лв. на общините.
Властта се сети, че е необходим план за енергийната ефективност, чак когато изхарчи 2 млрд. лв. за саниране
Ивайло Станчев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар