„Великата октомврийска социалистическа революция“ от която скоро се навършват 100 години, слага огромен отпечатък както върху руската, така и върху световната култура.
Той едва ли ще бъде заличен и за още един подобен период. Наследството от събитието, разтърсило света и подчинило на себе си целия XX век, е толкова голямо в Русия, че не може да бъде натикано в скрина на някой музей на „тоталитарното изкуство“.
Точно заради това съвременният руски ревизионизъм, който често се проявява и като държавна политика, не отрича това изкуство, а се опитва да го нагоди към съвременни доктрини и политически задачи. Понякога това води до трагикомични резултати.
Такъв е случаят с един от най-популярните шлагери на избухналата след революцията Гражданската война в Русия (1917-1923 г.). Песента „Червената Армия е най-силна от всички“, популярна повече като „Марш на Червената Армия“, е произведение на поета Павел Хоринщайн и композитора Самуил Покрас от 1920 г. Създадена е набързо в Киев с чисто агитационни цели и без кой знае какви претенции за голямо изкуство в момент, в който младата съветска държава е заклещена в обръч от външни и вътрешни противници, а от Крим започва настъплението си 80-хилядната армия на барон Врангел.
Мелодията добива световна популярност, а за качествата на един от създателите ѝ говори фактът, че Покрас продължава кариерата си в Париж и в Съединените щати, където става един от най-търсените холивудски композитори.
„Маршът на Червената Армия“ е превеждан на различни езици, а текстът му е адаптиран от редица леви движения по света. Оказва се обаче, че най-много редакции е претърпял в… родината си.
Ето и част от оригиналният текст:
Бялата армия, Черният барон
Готвят ни отново царския трон.
Но в края на краищата, чак от тайгата, та до Британските морета
Червената армия е най-силната на земята.
Червена армийо, марш, марш напред!
Революционният военен съвет на бой ни зове
Защото от тайгата до Британските морета
Червената армия е най-силна навред.
Ние разпалваме световен пожар,
църкви и затвори изравняваме със земята.
Защото от тайгата до Британските морета
Червената армия е най-силната на земята.
Припев:
И нека Червената стиска властно
своя щик с мазолестата си длан,
И всички ние сме длъжни
да вървим неудържими
в последния си смъртен бой!
Съществува версия, според която в един от куплетите е бил упоменат и един от водачите на революцията – другарят Троцки, но той се е изпълнявал преди Лев Давидович да бъде прогонен от СССР, след което бързо бил „забравен“. Вариант на песента, който е най-близък до оригинала, днес намираме в едно изпълнение на певеца Иван Баранов. Той обаче е нанесъл своята редакция в куплета „…ЦЪРКВИ И ЗАТВОРИ изравняваме със земята“, тъй като изглежда не отговарял на религиозните му убеждения. В унисон със своите лявопатриотични възгледи, Баранов заменил думата църкви с БАНКИ.
Обърнете внимание и на илюстрирането на клипа – образец за руския авангардизъм и по-специално на художественото му течение конструктивизъм, които преживяват разцвет в следреволюционните години в Русия, за да застанат в основата на съвременния политически плакат, а до голяма степен и на анимационното кино.
В един от първоначалните варианти на Марша на Червената армия интернационалният и пролетарски характер на революцията е подчертан с куплета – „Бедният китаец, нещастният индус – гледат с надежда на нашия Съюз…“. Затова с още по-голяма изненада откриваме в мрежата други съвременните интерпретации на Марша като изпълнението на популярната руска група Любе. Тук формата – популярната мелодия, е запазена, но почти изцяло е подменено съдържанието – текстът на марша. Подмяната лъха още от първия куплет – „Червената армия, доблестният флот – непобедими като нашия НАРОД…“. В този „кавър“ няма и помен от закани за сриване на църкви, банки и затвори. Червената армия няма да разпалва световен пожар, а ще пази мира. И вече не е страж на пролетариата и на световната революция, а на… Родината. Логично стигаме и до епилога – „Мир ще построим на тази земя с ВЯРАТА и правдата начело“.
Кадрите са от юбилейния концерт на Любе „25 години на сцената“, състоял се на 15 март 2014 г. в една от най-големите зали в страната – спортният комплекс „Олимпийски“ в Москва. Участие в него взима и военен хор, най-вероятно от Ансамбъла на руската армия „Александров“. Отвсякъде лъха представителност и помпозност. Все пак солистът на групата Николай Расторгуев е член на управляващата партия „Единна Русия“, избиран е за депутат в Думата, член е на Комитета ѝ по култура и два пъти е регистриран като доверено лице на президента на Руската федерация Владимир Путин.
Любопитно дали своеобразният „възродителен процес“ ще обхване още популярни творби на съветското изкуство? Засега е пожален друг легендарен символ – храбрият червеноармеец Сухов от романтичния приключенчески филм „Бялото слънце на пустинята“ (1970 г.).
В култовата лента порядъчният мужик от Самара се бори с феодалните порядки в средноазиатските владения на бившата Руска империя, в частност с многоженството. Сухов спасява и разпуска харема на смъртния си враг – местният главатар Абдула. Нещо повече, плахо се опитва и да превъзпитава жените в дух на равноправие.
Сухов е до голяма степен измислен герой, но е толкова характерен и обичан руски образ, че в „родната“ Самара дори му е издигнат паметник. Измислена е и военната част, към която се числи – „Закаспийският интернационален революционен пролетарски полк на името на другаря Август Бабел“. Наименованието му обаче звучи достоверно за време, в което подразделения на Червената армия са кръщавани на дейци на европейското работническо движение. В случая на Август Бабел – съратник на Маркс, един от лидерите на Втория Интернационал и един от основателите на днешната Германска социалдемократическа партия. Заигравката със сюжета на фирма е, че Бабел е автор на знаменития труд „Жената и социализмът“. Самият Сухов Фьодор Иванович подписваше писмата от пустинята до любимата си Катерина Матвеевна край Волга като „Боец за щастието на трудовия народ по цялата Земя“.
Дали пък някой ден няма да го видим и като борец за просперитета на руския народ и изконните му православни ценности?
Веселин Искренов, Baricada.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар