- Акад. Марков, на 7 ноември се навършват 100 години от Болшевишката революция. Днес повечето млади хора не знаят подробности за това събитие. Как назрява идеята за революция сред руското общество и могат ли да се търсят паралели с Декабристкото въстание, което е първият бунт срещу държавното устройство на Русия?
- Болшевишката революция, както е написал Джон Рид в „Десет дни, които разтърсиха света“, наистина разтърси света и то през целия 20-ти век. Тези сътресения от Русия обхванаха Азия и Източна Европа. Ние също сме потърпевши от тази революция. 45 години бяхме в съветската зона на влияние. Ще си послужа с израза на Лев Толстой, че Русия е била „бременна с революция“. Това го пише за първата руска революция от 1905-1906 г. Толстой казва: „Русия е бременна с неравенство“. Това е едно рязко разслояване на обществото с много богати. Бих направил паралел и с днес. В света има все по-задълбочаващо се неравенство между държави и между народи и в самите тях. Болшевиките са една малка конспиративна партия. Те много точно са улучили момента да извършат революцията - когато Русия губи Първата световна война на Източния фронт. Вследствие на войната има над 2 млн. убити, глад, епидемии, безработица. Това създава условия за социалната революция. Болшевиките я оглавяват, като още в самото начало поемат цялата власт или както ние се изразяваме - те сменят системата. Това не е Великата френска революция, където се запазва частната собственост. При Болшевишката революция се отнема и земята. Болшевиките улучват точно това, което желае руският народ с "Декрета за мира". Казват – "Мир!" и сключват Брест-Литовския мирен договор. Това е 3 март 1918 г. и с него Русия излиза от войната. Обещават хляб и започват да конфискуват именията на помешчиците и техните складове за зърнени храни и дават хляб, а преди гражданската война да се ожесточи - и земя. Разбира се, после Сталин отне тази земя на мужиците.
- Как октомврийската революция, която е вътрешно за руската страна събитие, оказва влияние върху събитията в световен мащаб през следващите десетилетия?
- Първата вълна на влияние от Болшевишката революция е в държавите, които са загубили войната. Започват с Германия – Ноемврийската революция през 1918 г. и абдикацията на Вилхелм II, продължават с революцията в Унгария с разпадането на империята (Австро-Унгарската) и това, което в България наричахме Войнишко въстание, но то си е метеж. Част от Българската армия се разбунтува след пробива на Добро поле. Този метеж беше оглавен от земеделците Александър Стамболийски и Райко Даскалов, които в Радомир обявиха така наречената Радомирска република. Впоследствие, разбира се, в България се разгоря и гражданска война. Това е Септемврийското въстание през 1923 г., атентатът в „Св. Неделя“ и масовите убийства, които настанаха през пролетта на 1925 г., за да се стигне до Втората световна война и до идването на Червената армия, когато пък гражданската война продължи като отмъщение на победителите над техните противници. Затова казах, че и България е засегната от Болшевишката революция.
Ленин обявява световна пролетарска революция. През 1919 г. създава Коминтерна. Това е нещо ново. За разлика от Първия и Втория Интернационал на социалдемократите, Третият вече е наречен Коминтерн. При него отделните партии са секции на Коминтерна. Те са подчинени на Москва. Вече има държавна политика на Съветската държава, но има и политика на Коминтерна, която пък обслужва политиката на Съветския съюз. Пример за това е Септемврийското въстание, когато в България няма никакви условия за него. Това е една обречена авантюра, неслучайно водачите на въстанието Георги Димитров и Васил Коларов бягат през границата през Югославия към Виена. За да докаже, че има втора революционна вълна в Европа, Сталин нарежда чрез Коминтерна да се вдигнат две въстания. Едното се вдига в Хамбург, другото в България. Малко се говореше, никак не се пишеше, че Димитър Благоев е против Септемврийското въстание. Той смята, че то е обречено и че ще унищожи партията. Въпреки че е бил болен, е бил с ума си. Казвал е, че младите са унищожили партия, която е създавал толкова години. Новото е, че Коминтернът проповядва световна пролетарска революция, той проповядва съветизация на света. България наистина 45 години беше съветизирана.
- Кога възниква идеята за създаването на така наречените сателити на Съветския съюз и кога България реално става част от тях?
- Често избухва спорът за така наречената 16-та Съветска република. Видите ли Тодор Живков искал България да стане 16-та Съветска република. Това не е възможно, тъй като при разделянето на света тримата големи Сталин, Рузвелт и Чърчил, поставят България в съветската зона, но България е имала статут на съветски сателит. България не е могла да стане съветска република, както Монголската народна република е могла. България си има определен статут на съветски сателит и затова ние 45 години бяхме съветски сателит, но това е с одобрението на западните англосаксонски велики сили. Това, че Тодор Живков си е играл играта, не означава, че той самият е имал интерес да става един от първите секретари на Съветския съюз. Той знае, че България не може да стане 16-та съветска република. Никита Хрушчов и Леонид Брежнев също му казват, че това не може да стане. Той използва тази преданост към Кремъл, за да укрепи личната си власт в България и да спечели стопански придобивки.
Ние се смеехме, че Живков целувал Хрушчов и Брежнев по бузите, но ние не знаехме, че това са най-скъпите целувки в историята. Той знаеше кого да целува и за колко. Тук пет милиона тона нефт, другата буза още пет милиона тона. През 70-те години за износ на чушки и домати и храни, България получава евтин съветски нефт. Допълнителните количества, които Живков издейства, отиват като реекспорт за Западните държави, за твърда валута. През 70-те години сме достигали 1 млрд. щатски долара. Това трябва да се знае. Не да се говорят глупости за така наречената съветска република. Ако имаше подобно основание, Живков нямаше да го съдят за разни кокошкарски истории, че давал на покойния Георги Калоянчев апартамент или лека кола на някоя друга личност от артистичния свят. Щяха да го съдят за национална измяна, но това нямаше как да стане.
България беше един верен съветски сателит и поради това нямаше пълен държавен суверенитет. Днес също нямаме такъв. Ние доброволно се отказахме от него, когато влязохме в НАТО и в ЕС. От време на време ни дърпат ушите началниците от Брюксел или от Вашингтон.
Така че в продължение на 45 години бяхме в сферата на съветското влияние. Няма да кажа и господство, защото ние икономически, политически и военно бяхме изцяло свързани в Съветския съюз. Изборът не е на българския народ. Червената армия навлезе в България с благословията на Уинстън Чърчил, както Британската армия нахлува в Гърция с благословията на Сталин, въпреки че там имаше силно партизанско движение. Това е голямата геополитика.
- Какво държавно устройство се изгражда след Болшевишката революция и успешно ли се прилага то в така наречените сателити на СССР?
- Чърчил е съюзник на Сталин, но си остава убеден антикомунист. След като Хрушчов разобличи Сталин на 20-ия Конгрес през 1956 г. и каза, че СССР е спечелил войната, въпреки Сталин, две години по-късно Чърчил държи една реч в Лондон. В нея казва, че Сталин е Болшевишкия режим. Сталин олицетворява Болшевишкия режим. Той не го е създал, но той казва, че Сталин, аз бих казал болшевиките, превръщат Русия от една изостанала империя с огромна територия в една свръхсила. От дървеното рало, стигнаха до атомната бомба. Болшевиките успяха да организират една стопанска политическа система. Разбира се, държавата е тоталитарна с еднопартийна диктатура, с премахване на свободата на словото и на печата, но болшевиките успяха икономически да издигнат Съветския съюз като една свръхсила.
Тази тоталитарна сила издържа удара на Третия райх през Втората световна война. Ударът е толкова силен на 22 юни 1941 г. и в по-късните месеци, че никоя държава нямаше да издържи на този удар. Нито Великобритания, нито САЩ, нито други сили с либерална система. Единствено тази тоталитарна система успя да противостои на друга тоталитарна система – на националсоциализма. Парадоксът е, че Червената армия спасява англосаксонската демокрация. Червената армия спасява поляците и украинците, които днес толкова мразят Русия.
Гледал съм Източния план на Розенберг. Хитлер знае, че не може да германизира Русия, тъй като тя е огромна територия. Хитлер казва: „Ние ще германизираме Полша, Украйна и Кавказ. На нас ни трябват жито, въглища и нефт“. Поляците и украинците щяха да бъдат заличени. Нямаше изобщо да ги има. Това е парадоксът на историята.
Болшевишката система, когато беше във възход, като всяка система преживя развитие. През 80-те години на 20 век, икономически тази болшевишка империя е в криза. Имахме социалистическо съревнование. На запад имаше капиталистическа конкуренция. При нас имаше наистина количество, индустрия, но нямаше онова качество, което го имаха на запад благодарение на конкуренцията. Според мен конкуренцията победи съревнованието, както качеството победи количеството. Съветската система се срина икономически, а не от идеологическа диверсия, както тогава твърдяха нейните ръководители.
- Какви са изводите от болшевишката революция 100 години по-късно?
- Много съм разтревожен, че както у нас, така и в други държави, богатите стават все по-богати, бедните все по-бедни. Това е в световен мащаб. Милиардерите и милионерите непрекъснато нарастват, беднотията расте. Вече няма противопоставянето на изток-запад, както беше тогава, има север-юг. Има богат север и беден юг. Ако не се премахне това неравенство, ще има и социални сътресения, миграции. Тези милиони, които ще нахлуят, те ще го направят от южните държави към богатия север.
Великата френска революция ни завеща равенство, братство, свобода. Това беше една илюзия при болшевизма. Хората не могат да бъдат равни. Те са с различни качества, те не могат да живеят еднакво добре, но масата от хората да имат един стандарт на живот. Това важи особено за нас българите. Миналата седмица видях на ул. „Г. С Раковски“ пред НАТФИЗ една възрастна жена, която намери нещо за ядене в кофата за боклук и веднага започна да яде, а покрай нея минават разни коли, които струват по 200-300 хиляди лева. Говоря символично.
Това неравенство е опасно и тези, които управляват държавата и които са много богати, трябва да знаят, че не може само една малка прослойка да бъде щастлива. Това е опасно и за богатите хора, защото има предел на търпението, както в Русия. Моят призив и към властимащите и към много богатите хора да спрат с тази алчност. Има страшна алчност днес. Покланяме се на „златния телец“. Не всичко е пари. Някои от богатите са благотворители, не казвам лошо. Има разни фондации, но не трябва да се допуска увеличение на неравенството, защото то води до социални сътресения.
- Руският президент Владимир Путин обяви, че 100-годишнината от революцията не е повод за празнуване. Според Вас повод за празник или помирение е датата 7 ноември?
- В случая руският президент е прав. Не е повод за празнуване. Самата революция е безкръвна или почти безкръвна. Стана обаче една гражданска война, в резултат на която загинаха милиони хора, емигрира „цвета“ на Русия. Болшевиките решиха да унищожат една класа. Тук не става въпрос да забраниш една партия. Те казаха „Ето това е буржоазията, ние ще я унищожим“. Започват да я унищожават още в кървавата гражданска война. Тук президентът Путин е прав, че това е една „победа“ в гражданската война. Това съм го казвал и за 9 септември. Когато навремето върнахме 6 септември Съединението и 22 септември – Независимостта и тогава заех позицията, че 9 септември е „победа“ в гражданската война. Тя е братоубийствена, няма победители и победени. Не може 9 септември или 7 ноември да се отбелязват като празник, тъй като тези дати не обединяват нацията, те разделят. 7 ноември разделя руския народ, както 9 септември разделя българския. На 9 септември тази година имаше пресконференция в Народното събрание и пак се разправяха. Трябва да се премине към помирение, да се постигне национално съгласие. Привърженик съм на каузата за националното съгласие, защото има жертви от двете страни на гражданската война. Имаше „бял“ терор, имаше и „червен“ терор.
Трябва да преодолеем тази поговорка: „На чужд гроб не плачи“, защото гробове има и от двете страни. Имам една идея и се надявам по-нататък с група интелектуалци да я осъществим. На 9 септември едните плачат за своите жертви на Братската могила, на 1 февруари другите плачат пред параклиса на НДК. Нашата идея е на 6 септември – Съединението, ден на единение, да се поднесат венци и пред параклиса на жертвите на комунизма, и пред Братската могила. Да стане един испански модел на помирение. Генералисимус Франко ги помири след 3 години страшна война. 650 хил. души загиват в Испания. Помири ги и издигна един паметник Долината на падналите и написа: „И всички те загинаха за Испания“. Погреба там националисти, комунисти, анархисти, социалисти и всякакви други. Трябва да има помирение, оттам да се отиде към национално съгласие.
Интервю на Деница Китанова, Агенция "Фокус"
Няма коментари:
Публикуване на коментар