Тогава разбрах, че за повечето българи празникът е просто няколко люспи надежда.
Важно е да хапнеш шаран, пък да си пъхнеш от люспите му в портфейла. Иначе, видиш ли, на немотия е.
Сега разбрах защо все съм без пари, толкова била елементарна причината. Чак в телевизионни репортажи ти го казват. Основният въпрос е яде ли българинът риба. Кой ти отваря и думичка за светията.
Домакините също търчат, залисани в приготовлението на трапезата, никой обаче не се сеща да прочете поне една притча на децата си. Камо ли да ги заведе на църква.
Сега, около наближаването на Рождество Христово, положението е същото. Българинът вече трескаво изчислява колко струва подготовката - пуйката, печеното прасенце, подаръците. Тази година излизало по-скъпо. Язък, може да не стигне за уиски и ядките към него. Нали все храната ни е важна, но не онази духовната. Пак чакаме да сме на масата.
И още отсега виждам репортажите, в които млади репортерки търчат с микрофона и причакват хората с въпроса колко пари ще отделят за празниците, свили ли са бюджета. Нищо че отбелязваме Рождеството. Най-светлият ден. За някои дори е ден на Дядо Коледа, че може и дори да се надяват да им спусне пакети през комина и да грабнат щастието. Като люспите надежда в портфейла.
Затова и децата ще чакат белобрадия старец, но дума няма да обелят за Божия Син. Още един недъг на консуматорското общество, в чийто плен попаднахме през последните няколко години. В същото време чакаме църквата да приобщава, да насърчава и облагородява.
Питаме се влизат ли младите в храма, но никой не им показва модела на подражание. Как да нараства скалата с добродетели, когато примерите ги няма. Има ги обаче недоволните, изненаданите и огорчените от последните решения на синода от преди няколко дни. И отново някои се запитаха какво се случва в Българската православна църква.
Ето че отново наближава Коледа. Отново ще се облажим с няколко почивни дни. Ще се опитаме да сме по-добри. Ще се включим в някоя друга благотворителна инициатива, за да изчистим съвестта си, уж да започнем на чисто.
Ами след това? Най-вероятно ще си я караме постарому и ще чакаме...Великден. Пак за да станем по-добри, пак да изчисляваме колко ще ни струва, този път агнето. Защото какво е Възкресението без агънце, нали е за адет. То е като шарана на Никулден.
У нас празници да искаш и поводи за трапеза. Нищо че чудесата са далече от нея. Те са в онази свята нощ, в която искрените молитви се сбъдват. Но те са вплетени във вярата, онази, която не те е напускала през цялата година. И не е закотвена само в няколкото почивни дни по Рождество. Защото май забравяме да благодарим за всичко чисто и истинско, което ни се е случило. За добрите хора, които срещнахме и ни помогнаха, за здравето на близките, за благата дума. Защото не само с хляб ще живее човекът.
И не, не бъркайте, че чудесата са от Дядо Коледа. Казано е, че от плодовете им ще се познае всеки. „Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи“?
Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар