Каква ще бъде свръхзадачата на Путин в следващия президентски мандат?

„Русия ще продължи да върви напред и никой никога не може да спре нашия стремеж да се развиваме."
 
С тези думи Владимир Путин обяви, че ще се кандидатира на президентските избори догодина. 

Решението бе очаквано, резултатите от изборите на 18 март са предопределени. Но четвъртият мандат на Путин изобщо няма да прилича на предишните.

Путин успя да съхрани интригата до самото начало на предизборната кампания. От днес започва да тече 10-дневният срок, в който Съветът на Федерацията, в съответствие с конституцията, трябва официално да определи датата на изборите.

Начинът, по който Путин направи заявка за четвърти президентски мандат, съзнателно или не, бе натоварен със силна символика. Направи го пред работниците на заводите „ГАЗ“ в Нижни Новгород, като знак за това, че се опира на широките народни маси, а не на елита или номенклатурата. Обяви го в деня, в който цялата страна обсъждаше отстраняването на руския национален отбор от зимната олимпиада, тоест в разгара на поредния етап от конфликта между Русия и Запада.

Тъкмо конфликтът със Запада се превърна в основната външнополитическа интрига, белязала  третия президентски мандат на Путин – както и национализацията на елита.

Четвъртият мандат обаче няма да е просто продължение или надграждане на предходния период.

Независимо от „олимпийското предзнаменование“, не конфронтацията със Запада ще бъде основна тема през следващите шест години. Още повече, че не Путин започна този конфликт: САЩ бяха тези, които се бояха от завръщането на Путин в Кремъл и все по-нарастващите амбиции на Русия.

През следващия мандат нито САЩ, нито Западът като цяло няма да са основният проблем на Путин. В този смисъл решението на МОК е наистина символично - като опасен, но последен изстрел на една отиваща си епоха.

Конфликтът със Запада ще отстъпи на втори, даже на трети план сред грижите на Путин по простата причина, че самият „Запад“ си отива. Атлантическото единство между САЩ и Европа се руши буквално пред очите ни, а сила набират антиглобастките елити както в САЩ, така и в Европа. Разбира се, натискът и даже нападките срещу Русия ще продължат, но Западът ще затъва все повече във вътрешните си противоречия и проблеми. И отделните съставляващи го страни ще търсят да възстановят отношенията си с Русия.

А Путин от своя страна ще отделя все повече внимание и усилия за задълбочаване на сътрудничеството по южния и източния фланг – от Турция до Китай, от Иран до Япония, от Латинска Америка до Африка. В следващите години формирането на новия световен ред ще придобива все по-зрими и забележими очертания – от постепенното изтласкване на долара в международната търговия до създаването на нова архитектура на сигурността в Азия, опираща се на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).

Най-важният за Русия проект ще си остане задълбочаването на интеграцията и разширяването на Евразийския съюз. Въпросният съюз би трябвало принципно да включва и Украйна, борбата за която ще си остане траен приоритет не толкова на външната, колкото на вътрешната политика на Русия.

На вътрешнополитическия терен Путин ще трябва да се занимае с най-актуалния въпрос в момента – кадровият. Тоест осъществяване на мащабно, глобално обновяване на националния елит и издигането на нови хора. Както и създаването на условия за това способните, умните, честните и национално отговорни хора да влязат във властта и служат на родината си.

Това ще е програмата-минимум до 2024 година.

А програмата-максимум ще си проличи чак накрая. И този край може да не е непременно след шест години, защото и след 2024 г., живот и здраве, ще се намери подходяща длъжност за Владимир Путин. 

Но да не избързваме.

 Пьотр Акопов, Vz.ru, превод:  Glasove.com