Такава личност е Иван Недков – с установена принадлежност към ДС, дългогодишен зам.-директор на ловното стопанство „Росица“ в Севлиевския край и същевременно дългогодишен собственик на частна фирма „ИН Сафарис“ със същия предмет на дейност - ловен туризъм, при това в страни на юг от екватора в Африка.
Преди около година Недков беше уволнен лично от премиера Бойко Борисов след журналистическо разследване за нает луксозен хибриден автомобил „Лексус“ за 72 хил. лв. държавни пари. Обърнете внимание – това е сумата за наем на колата за една година. Ако този държавен служител беше решил да я кара три години, возенето му щеше да ни струва над 200 хил. лева. Това е част от житие-битието на Иван Недков. Именно това разкрито безобразие принуди премиера да го отстрани, макар и след изказано съжаление, че е голям ловец. Но това е минало.
Биографията на Недков има една особеност – той винаги се завръща на бял кон. Дали е от школовката в Държавна сигурност или правилата в България позволяват това, не се наемам да кажа. Сегашният бял кон, на който този път се завръща нашият герой, е работа във фирмата на Васил Златев Петков - баща на бизнесмена Валентин Златев, която се казва „Тера тур сервиз“ ЕООД. Според източници на „Гласове“, въпросната фирма има договор за съвместна дейност с ДЛС "Росица" м. Лъгът.
Недков е нает да осъществява контрол по реализацията на договора със стопанството, от името на собственика на „Тера тур сервисиз“ ЕООД. На практика той отново се разполага там като у дома си, дерибейства и командва.
Как е възможно частна фирма да командва държавно предприятие? Има един чудесен начин и той се нарича Договор за съвместна дейност. Според този тип договори, частната фирма е длъжна да участва с 40 процента инвестиции, срещу което получава правото на 40 процента отстрел на дивеч. Как се действа на практика? На първо място директорът на стопанството, за да запази поста си, е информиран много добре на кого е човек Иван Недков. Планът за съвместна дейност е за срок от 15 г., като през първите 14 г. фирмата внася мижавите 30-40 хил. лева, с идеята, че през последната година, точно преди да изтече договора й, тя изведнъж ще инвестира 3 млн. лева, при общ план за 20 млн. лева.
Запознати с битието на Иван Недков казват, че е преживял много тежко уволнението си. Така му хрумнала гениалната идея как да се върне в държавно ловно стопанство „Росица“, местността Лъгът. Договорите за съвместна дейност са нова форма на феодализъм. Ти не си директор, не носиш пряка отговорност, но директорът като те види умира от страх. Казват, че Валентин Златев лично уредил Недков да бъде съдружник на баща му. Но защо е направил това усилие големият предприемач Златев?
Валентин Златев
За да получите отговор на този въпрос, трябва да сте наясно с начина, по който ловуват днешните големи мъже на България. Те искат да отидат на лов за два часа и да отстрелят 30-40 животни. Как може да стане това, след като дядо ви изчезва за дни с ловната дружинка и накрая се връща с два заека? Правят се огради, животните се ловят с капани и се вкарват в огражденията. Тогава идват да ловуват хора като Валентин Златев, Бойко Борисов, шефове на банки, Емил Димитров (Емо Фаса), Георги Първанов, Калоян Люсиен Теодосиев (близък до Румен Овчаров), Момчил Андреев, управител на Енерго ПРО, и много други. Казват, че в деня на втория тур на президентските избори Бойко Борисов отстрелял лично 64 прасета за два часа в стопанство „Витоша-Студена“.
Хора като Иван Недков са много необходими, за да хванат животните, да ги натикат в оградата, да ръкопляскат на постиженията, въобще да създадат комфорт. А животните се блъскат в оградата, ако не умрат от първия изстрел. Това е жесток пинг понг на живот и смърт! Това не е лов, а екзекуция, която трябва да задоволи нечие его. Много от тези хора дори не плащат за отстреляните животни, защото смятат, че им се полага като силните хора на деня. Още се разказва за един такъв лов на вицепремиера от недалечното минало Евгени Бакърджиев. Стрелял, стрелял и на сутринта местно момче донесло фактура за 20 хил. марки (според тогавашната пазарна мода). Толкова било по ценоразпис. Ама големецът не ще да плати. И момчето било уволнено след един ден. Разбира се, съвсем законно – за неправомерно отсечени четири дървета в подопечното му стопанство.
Разказах ви този случай, за да добиете представа как функционират тези своеобразни места за забавление на властимащите. Защото ловът е царска работа, той не е за всеки. Като станеш голям политик или бизнесмен, израстваш и като голям ловец. А хора като Иван Недков са им много необходими, за да организират това както в българските ловни стопанства, така и в Южна Африка. Една от основните дейности на Недков е точно такава – през по-голямата част от нашето лято, когато на Африканския континент е зима, той води именити ловци като Първанов, братя Бобокови, Емил Димитров, Коце Маца (осъден в Германия и издирван дълго време у нас) и прочие на лов за екзотични животни. Друг е въпросът как може държавен служител в онези години да отсъства с месеци от работа, за да развива частната си фирмена дейност в Африка. Но това е минало. Сега той е официално в частния бизнес, а неофициално – завърнал се на бял кон шеф на ловно стопанство.
Разбира се, Иван Недков не е сам в този бизнес. Ако беше така, с мед да го намажеш. България е разделена на шест държавни ловни стопанства – Югозападно с център в Благоевград, Северозападно с управление във Враца, Северноцентрално – Габрово, Югоизточно – с управление в Сливен, Южноцентрално – Смолян и Североизточно с централно управление в Шумен. Познавачи в този бизнес разказват, че голяма част от хората, които са на ръководни постове в тях са били от обкръжението на Пенчо Кубадински – най-видния ловец сред социалистическите лидери на България. Всички тези хора се оказаха галеници на съдбата в новото демократично време. Оказаха се слуги на всички господари, защото умеят да погалят егото. В тогавашната свита на Пенчо Кубадински влизат Людмил Харизанов, Райчо Ганчев, Дамян Дамянов, Иван Недков.
Вероятно сте чували за Дамян Дамянов – той стана известен след разследване на Нова телевизия, в което се разкри, че е правел дървени макети на глигани, обличал ги в свински кожи и чуждестранните ловци стреляли по тях. Разбира се, винаги уцелвали. А на сутринта след лова, ги чакали размразени от фризера глигани, които уж били уцелени от тях. Ловък човек, досетлив. Така се прави кефа на властимащите или на богатите ловджии! Същият този Дамян Дамянов и досега е директор на Югозападното държавно предприятие. Вероятно вече не се питате защо такива хора са несменяеми, дори след като станат за публичен резил в телевизионно разследване. Но силните на деня го искат - той удобен, изобретателен, умее да сложи софра на държавна издръжка, не държи винаги да му се плащат отстреляните животни. Истинският ловецът го интересува да има лов. Но това са друг тип ловци – тях ги интересува да има кой да им играе по свирката, да им сервилничи, да угодничи до крайност. А не като онова момче, което дошло с фактурата при Бакърджиев.
Като оставим настрана преживяванията на тези пишман ловци, трябва да повдигнем въпроса за огромните загуби, които генерират тези стопанства заради така наречените договори за съвместна дейност. Познавачи твърдят, че това е най-корумпираната система. Ние говорим за корупция и злоупотреби в здравеопазването и митниците, защото горските стопанства са скрити далеч от погледа ни. И не са виновни само тези по върховете, които идват да си направят кефа. Има много по веригата надолу, които са готови да изтърпят всяко унижение, за да останат на работа. Някои, защото имат нужда от нея. А други – за да имат своята малка далавера с изсичане на дървесина или нещо друго. Основните приходи идват от дърводобива и кражбите там са най-големи. На второ място са несъществуващите извършени дейности. Например в планинските области много се лъже, че е имало почистване на пътища. Никой не може да провери. Накрая снегът се стопява и всичко е наред. Но в документите пише, че са минали фадроми, булдозери, проправяли са пътища и т.н. Третото перо е от кражби при лесокултурни мероприятия – залесяване, почвоподготовка, направа на горски пътища, мостове и водостоци, борба с ерозията. Ловът е едва на последно място. Той е за султана. Да дойде, да има много гончии, да затворят животните в ограда, да отстреля 30-40 животни за два часа и да си тръгне доволен.
За нас остават въпросите. Защо Дамянов е още директор след като беше разобличен, защо се позволява на Иван Недков да се върне на бял кон под друга фирма след като беше уволнен? Върнат е от един от близките приятели на Борисов – Валентин Златев. Дали Бойко Борисов знае за това? Защо шефът на Югоизточното държавно предприятие Пейо Върбанов още е на работа след като е навършил 71 г. – та дори професорите ги пенсионират на 66 г. Дали това не е свързано с подходящ лов на велможи в държавно-ловно стопанство „Ропотамо“? Как върви дребната далавера на ниско стоящите там? Пък това, че няма да има дивеч – много важно!
Важното е, че хора като Иван Недков преуспяват и родината върви напред. Ама имали развито феодално чувство – нека имат, щом им позволяваме! Те създадоха нов вид бизнес – пасивите за държавата, активите за тях. Навремето Недков си гледал конете в държавното стопанство с държавната храна и служители. Пък после служителите, докато си почивали, вадели камъни от реката да му вдигнат ограда на къщата. Ама той ловува с президенти, бизнесмени, министри – все крале на новото време.
А ние, ние сме… търпеливи.
Иван Недков
Калина Михова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар