Речта на Доналд Туск трогна доста хора, само защото бе произнесена на български език.
Съдържанието й всъщност бе обидно за средната интелигентност, но още по-обиден бе начинът по който европейският политически елит легитимира мафиотизирания български “елит”. Всички европейски призиви за борба с корупцията от последните години, всички мониторингови доклади, препоръки и предписания за съдебна реформа, похабили тонове хартия, всички недипломатични и остри изказвания на западни дипломати, както и убийствените публикации във водещи европейски медии отидоха по дяволите за половин час.
Всъщност церемонията по откриването на европредседателството в Народния театър бе личен пиар на Бойко Борисов и нищо друго. Шефът на Европейската комисия Юнкер, председателят на Европейския съвет Туск и шефът на Европарламента Таяни съвсем умишлено изиграха тази игра, водейки се вероятно от същите съображения, които бившият американски посланик у нас Джон Байърли бе споделил в секретна грама: “Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание. Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа“.
В един момент очаквах на сцената да се появи Пеевски, който да дръпне една реч на полски и да гушне свойски Юнкер, братя Мондешки да ударят една ръченица в народни носии, а Домусчиев да изпее нещо на люксембургски. Защото това не бе просто пиар на Борисов, а зелена европейска светлина за целия модел, по който той управлява България.
В интервютата след това европейските лидери забравиха, че сме най-корумпираната страна в Европа, че по свобода на словото сме след Габон, а в София се разстрелват показно хора, без никой да търси извършителите и поръчителите им.
Докато гледах европейската поцелуйковщина по телевизора се сетих за “гнилите ябълки” на Дьо Кабан. Бившият френски посланик, който вдигна на ура цялата държава, след като Пеевски и братя Мондешки се опитаха да откраднат фирми на френския гигант “Белведере”. Що гневни коментари се изписаха тогава, що приказки за съдебната реформа и мафиотизираната държава.
Ще припомня накратко този случай, защото е симптоматичен. Двете дъщерни дружества на френската компания “Белведере” бяха атакувани по отиграна схема между съдии и бизнесмени, контролирани от властта и Делян Пеевски.
"Казусът "Белведере" бе дело за несъстоятелност на дъщерните фирми на френския производител на алкохол, който в края на 2014 г. предизвика международен скандал, защото по същество беше опит за превземането им чрез нарочно разпределен съдия, замесен в схемата. Стигна се до намесата на тогавашния френски посланик Ксавие Лапер дьо Кабан и прословутата му фраза за "гнилите ябълки" в системата.
Последвалите събития доведоха до смяната на шефа на Софийски градски съд Владимира Янева (протеже на Цветан Цветанов и близка на печално известния Момчил Мондешки, представящ се за адвокат) и съдията по делото Румяна Ченалова. Последното стана причина Ченалова да напусне лагера на Пеевски и Цветанов и да се превърне в техен изобличител. В медиите излязоха скандалните записи между нея, Янева и Мондешки, добили популярност като разговорите между “двете каки”.
В тях беше описана отвратителната система, по която функционира мафиотизираната ни държава. А случаят “Белведере” бе един от примерите за лицемерието на властта и западните “изобличители” на българската корупция. Защото след цялата пушилка около този случай, истинските гнили ябълки останаха по местата си, продължават да дърпат конците на правосъдието, да крадат чужди компании и да се държат като феодали в държавата, която председателства Европейския съюз.
Което не пречи на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да заяви, че “България не е равно на корупция” и да целува с брежневска страст премиера на най-корумпираната страна в Европа. Напротив - България вече е равно само на корупция и на нищо друго. Случаи като “Белведере”, погледнати от дистанцията на времето, ни помагат да държим преценката си трезва, извън фанфарите на председателството и чиновническата куртоазия на Брюксел.
Какво стана с основните герои от този скандал, който занимаваше обществото седмици наред? Дьо Кабан си замина по живо, по здраво и бе изпратен от френската държава да бори корупцията в Буркина Фасо. Владислава Янева бе разлюбена от Цветан Цветанов и ГЕРБ, свалена като шеф на СГС, изхвърлена от съдебната система и дори осъдена по набързо скалъпено дело за други нейни нарушения. Румяна Ченалова изпадна в немилост, уволниха я, че и с белезници я разкарваха пред медиите. Другите участници, същинските виновници за тази афера, не само, че не бяха наказани, но продължиха да богатеят и да крадат чужд бизнес под крилото на държавата.
Един от тях е Младен Мондешки, малкият брат на споменатия Момчил Мондешки, който е в основата на аферата “Белведере”. Именно неговата фирма “Агротехнолъджи” участва в схемата за производството срещу “Белведере”. В минали публикации разказахме как младият бизнесмен от Троян слага ръка на легендарния завод “Елпром” - Троян с помощта на съда. При “Белведере” Мондешки действа по сходен начин по предварително изготвена схема с политическата и съдебната власт, която се прилага за ограбването на богати фирми. Първо някой с политическа власт натиска “Белведере” да сключи неизгоден и даже абсурден договор с предварително избрано лице - в случая с Младен Мондешки. Договорът е за маркетингово проучване и рекламна стратегия за търговските марки на водка и вино. Фирмата на Мондешки “Агротехнолъджи” никога не се е занимавала с такава дейност.
Въпреки това получава поръчка за 47 471 лева. Няколко месеца по-късно към този договор се сключва допълнително споразумение и сумата скача рязко на 189 886 лева. Междувременно срещу фирмата “Белведере дистрибуция” започва производство по несъстоятелност, подадено от пловдивската фирма “Тайм арх”. Претенцията е за 115 хил. лева, които й се дължат по договор за поддръжка на билборд. Следва светкавично бързо съдопроизводство, иначе немислимо за българското правораздаване. На уж случаен принцип се избира предварително уговорен съдия, който за по-малко от 24 часа след получаването на делото запорира сметките на нарочената фирма и назначава предварително уговорен синдик.
Подобна схема бе приложена и в КТБ - без право на защита и реакция от страна на жертвите. Синдикът започва да се държи като бандит и да прави всичко възможно, за да премине дадената фирма в ръцете на онези, които са я нарочили за придобиване. Фирмата на Мондешки пък веднага подава молба до съда да я впишат като кредитор на “Белведере” заради онези близо 200 хил. лева по договор за несъществуваща услуга и несвършена работа. Не друг, а НАП - Велико Търново се произнася, че договорът на фирмата на Мондешки с “Белведере” е кух. Това, разбира се, не се взема под внимание от съда и той с охота признава 28-годишния Мондешки за кредитор на френската фирма.
Това е съвсем накратко скандалът “Белведере”, който не завърши с кражба на фирмата, само защото френският посланик се намеси. Двете съдийки бяха жертвани като пешки, но всичко останало продължи постарому.
Младен Мондешки е кредитиран щедро с милиони от Първа инвестиционна банка, за да придобие “Елма” - наследника на “Елпром” - Троян, както и други фирми, а гарант по тези кредити е брат му Момчил, който официално няма никакви доходи, не се води на работа никъде и дори не е адвокат, за какъвто се представя. Младен Мондешки кара “Бентли” и днес е съветник по правните въпроси на депутата от ДПС Джейхан Ибрямов. Неговата счетоводителка от Троян бе сложена за синдик на КТБ и подпомогна кражбата на активи за стотици милиони и т.н. и т.н.
И този примитивен и разбойнически модел председателства Европейския съюз! Че и трябва да се гордеем с него, както ни каза на развален български Доналд Туск. Ами няма защо да се гордеем.
Един руски философ беше казал, че страна без правосъдие е разбойнически стан. България не е държава, в строгия смисъл на думата, а разбойнически стан. Който си прави илюзии за друго, жестоко се лъже.
Момчил Мондешки
Атанас Добрев, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар