Може природата и да се опитвала да измисли нещо друго, но следи от такъв неудачен експеримент не са открити.
Именно неудачен. Щото успешните в биологично отношение хора са си оставили ДНК в съвременната популация. Неуспешните – не са оставили. Разбира се, в живата природа се срещат и други полови модели, но с тях тук няма да се занимаваме.
Иначе темата за третия пол при разумните същества беше разработвана в научната и не толкова научна фантастика още преди Втората световна война. А и след това също. Помня, че при такава постановка трима представители на трите пола формираха „триада” и копулацията при тях беше едно доста сложно упражнение в психическо и техническо отношение.
Нещата обаче изглеждат различно, ако се заемем с т.нар. джендъри. Джендърът не е биологичен пол, а е по-скоро начинът, по който човек възприема пола си, т.е. това е нещо като полова (само)идентификация. Според някои джендъролози има 30 джендъра, според други – имало било 52 вида джендъри. Аз лично мисля, че да се ограничава джендърното многообразие е неправилно, а и едва ли вече е възможно. Защото тук възможностите за комбиниране са наистина впечатляващи.
Първо се взимат, примерно, четири джендъра (мъж, жена, хомосексуален мъж и хомосексуална жена), да ги наречем М, Ж, ХМ и ХЖ, както и един трансджендър ТД за полово-политическа коректност, който също е джендър. Последните три джендъра, разбира се, не са полове в биологичен смисъл. И тук започва интересното. Ако М се мисли за М, а Ж се мисли за Ж, то те не са интересни и даже са неприлично скучни от гледна точка на съвременната джендърология. И затова в таблицата на основните джендъри (която е нещо като таблицата на основните интеграли, за който е учил математика) джендърът М е сложен на 17-то място, а джендърът Ж е на 18-то. И защо така са сложени? Ми защото така, пада им се. Не съм чел най-новата джендър класификация, но в кръговете се говори, че в нея М и Ж някак са отпаднали. И защо така са отпаднали? Ми щото така, отпаднали са.
Така че нека разгледаме правилните джендъри. Какво е например ХМ, който се мисли за ХЖ? Аз лично не знам, а не ми и трябва, но джендърологията знае. И не само знае, но му слага номер и етикет. Ако махнем двата неправилни джендъра (библейските мъж и жена) и забраним на всеки джендър да се мисли за себе си, както е правилно, получаваме 50 х 49 = 2450 нови джендъра, което е едно добро начало за развиване на науката за джендърите. Така с малко усилия и късмет и най-захлупеният американски колеж ще може да произведе необходимия му брой дисертации и хабилитации. За пример могат да послужат 50-те държавни и 10-те частни подобни висши учебни заведения у нас. Точният им брой е силно променлива величина, която не се знае. И в МОН не я знаят, а и не ги интересува. Когато аз кандидатствах за някакъв ВУЗ преди повече от половин век, за едно място се състезаваха по 5 души, а за някои специалности и по цели 20. Днес всеки две места за университет у нас се борят за един студент! Това е такъв абсурд, че май наистина си заслужаваме и джендърите и джендърологията!
И всичко, което ни се случи през щастливата за някои 2017 година, и него напълно си го заслужаваме. А какво точно ни се случи? Свежа струя през отминалата година внесе новият американски президент. Друго да не беше свършил, само как промени физиономиите на демократите в САЩ, стига, за да остане в историята. Това за физиономиите е валидно и за част от европейските лидери, които чак сега започнаха да се усещат, че няма кой да ги дундурка и пази, а ще трябва сами да свършат някои работи. Иначе за жълтата фланелка за фундаментална глупост спорят две държави.
В САЩ кампанията „мен също” още веднъж показа добре известния факт, че влизането в кино- и шоубизнеса става по правилата на най-древната професия (те са две тези професии, втората е политиката). Характерно за тази професия е, че нещата с малки изключения са по взаимно съгласие и във взаимна полза. Едната страна си дава тялото, за да получи „Оскар”, или пък някакви долари от разни хонорари. Или поне да си купи илюзията, че може да ги получи. Другата страна употребява тялото на кандидатката и доколкото може я праща нататък по веригата към заветните почести и слава. Макар и по-рядко, в качеството на проститутка се явява и някой млад среднощен каубой. Помним също така и филма „Разкриване” (Disclosure, 1994) с великолепните Деми Мур, Майкъл Дъглас и Доналд Сандърленд, където „изнасиленият” беше Майкъл.
САЩ обаче са велика държава, а президентът Доналд Тръмп я прави даже още по-велика. С рекордно ниска безработица, с рекордно високи нива на инвестициите и с исторически връх на цените на акциите. Което би било прекрасно, ако не ни глождеше една мисъл. През 1929 година, в навечерието на най-великата икономическа и финансова криза в историята на Америка и на света, безработицата беше ниска, нивата на акциите бяха рекордни, а акциите бяха достигнали исторически връх...
Държавата Швеция беше страшилището на Европа в началото на 18-и век, когато под ръководството на „железния” си крал Карл 12 (1682-1718) тази малка по население държава успява да срази именитите си и много по-големи съседи, че даже и турците. Днес, два века след епохата на великия швед, родината му представлява една много интересна и поучителна гледка. Непознаващата доскоро изнасилвания Швеция, днес е на второ място в света по този кошмарен показател (няма да кажем коя държава е първа, щото е много обидчива, а и темата не е точно за нея).
Някои свързват този негативен срив с огромното количество мигранти, нахлули през последните години. Статистики не се дават, но отделни публикации успяват да пробият позорната стена на политкоректното мълчание и празноговорене. Напоследък бандите там не само изнасилват шведски деца, но и ги убиват. Например чрез запалване, щото явно така им е по-забавно, а може би се и топлят в онзи хладен за тях климат. Разбира се, шведските ръководители и ръководителки взимат мерки. Мерките са строги и справедливи. Прави впечатление например иновативният закон срещу сексуалните посегателства.
Според този закон преди сексуален акт страните (мъже, жени и всякакви джендъри) трябва да прочетат и подпишат подробен договор, регламентиращ правилното сексуално поведение. Законът би трябвало да включва и бандите изнасилвачи, подпалвачи и убийци, но те пък не подозират за съществуването му.
Още великите физици на 20-и век са казали, че глупостта няма граници. Няма горна граница, няма долна граница, няма странични граници. Още веднъж ще повторя, че Швеция има изключителна бойна история, описана още от древните римски историци. На върха на своята бойна слава, преди два века, Швеция се отказва от войните. Според много историци и философи това е грандиозно цивилизационно постижение. Може и така да е. Не само шведите, но и скандинавците като цяло са горди и достойни хора. За съжаление с изразена склонност към суицидно поведение. Държат световния рекорд по най-много убийства за един ден от един човек (77 убити от високо интелигентния млад норвежец Андеш Брейвик през 2011 година). Там са описани най-зловещите педофилски мрежи, участниците в които изнасилват и убиват бебета. Собствените си бебета. Но иначе в Швеция имат закон за правилно сексуално поведение, че и подробен договор подписват, преди да си легнат заедно различните джендъри.
А къде сме ние в тази история за която и Кафка не би намерил думи, а може би само Данте? Ние взехме решение да приемем т.нар. Истанбулска конвенция (не че ще стане), чрез която третият пол, дето не съществува в природата, се опитва да пробие българската конституция. Вече няколко пъти се убеждавам, че отците - основатели на новата българска република, са имали гениален проблясък преди 27 години. Когато в чл. 46, ал. 1 от конституцията са записали, че бракът е съюз между мъж и жена. И днес, за да се премахне или за да се промени това единствено изречение, са необходими 161 гласа на български народни избраници. И не веднъж, а три пъти по толкова в три различни дни. За да не могат да се изсулят незабелязано, ако някога все пак решат да си продадат душите на дявола.
В което ние не вярваме, но пък знае ли човек? Щото на тази грешна земя какво ли не сме виждали...
Проф. Михаил Константинов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар