В годината, в която България отбелязва 140 години от Освобождението си от османско владичество, премиерът Бойко Борисов кани в България... турския султан.
И не просто го кани най-любезно, ами влага сърце и душа да осигури на бившата ни поробителка светло европейско бъдеще. Не, не е шега. И фарс не е. А самоубийствен политически жест. И гавра с историята.
Не знам дали германската приятелка на нашия премиер – Ангела, си дава сметка за провокативната символика, с която е натоварена този политически ход. Ако да – това я прави съучастник. Ако ли не - да не се чуди защо българите все по-недолюбват ЕС. Заради подобни недомислия евроскептицизмът в България само ще нараства.
Среща ЕС-Ердоган ще е добре за всички ни, рече канцлерката след разговора с Борисов във Варна, игнорирайки напълно чувствата на народа домакин. „Помирението“ между европейската върхушка и Турция с участието на тричленката Антонио Таяни, Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск и при посредничеството на нашия башбакан Борисов ще се състои, забележете, през март – месецът, в който е кулминацията на тържествата по случай 140 години от Освобождението ни от османско владичество! Ердоган likes this! Символната дипломация е по вкуса на турския президент. Трябва ли да припомняме, че той привика Борисов навръх рождения му ден и башбаканът ни го отпразнува с „Тайпи“. Способността да понася унижения у нас се продава като висша дипломация.
Ако възобновяването на диалога межу ЕС и Турция е толкова спешна задача, да го бяха поканили у дома си - в Брюксел. Само че еврократите правилно са преценили, че гостуването на персона нон грата като Ердоган ще предизвика негативна обществена реакция, предвид попържните на турския лидер по адрес на Европа. Правозащитните организации също ще скочат. А в САЩ охраната на турския лидер чисто и просто преби протестиращите. Излишни главоболия. Затова явно са решили да възложат трудната мисия на „нашия приятел“ Борисов, който бездруго превива гръбнак пред „комшу“.
„Миротворческата“ инициатива на ЕС и Борисов идва в момент, когато Турция все повече се превръща в деспотична държава. В турски затвори гният десетки хиляди общественици, интелектуалци, учители и журналисти, обвинени за преврата преди две години. Турската власт се разправя безпардонно с всяка проява на словесна дързост. Нещо повече – поканата идва в момент, когато Турция провежда военна агресия в Северна Сирия, погазвайки всякакви международни правила. Но ЕС преглъща всичко това и търси помирение с диктатора. Представяте ли си какъв вой щеше да настане, ако това се случваше не с Турция, а с Русия. Но изглежда за лицемерна Европа международното право важи само за отделно взети страни.
Европа е в плен на своите слабости. Неспособен да се справи с мигрантското цунами, предизвикано впрочем от същата тази Меркел, ЕС сключи сделка с Ердоган – пари срещу „възпиране“ на мигрантския поток. Така изпадна в пълна зависимост от султана. И той го съзнава. Затова всеки път, щом ЕС тръгне да му продава фасони, да го плаши със замразяване на процеса по присъединяване или да му придиря за човешките права, той цака с безотказния си коз – „ще отворя шлюзовете пред мигрантите“. И Европа тутакси се снишава. Унизителна гледка.
Което даде пълното право на Ердоган да заяви в навечерието на референдума, укрепил едноличната му власт в Турция: „Те (европейците) използват всякакви пътища, за да нападат Турция, но всички виждат очевидната истина, че колкото ние стоим здраво стъпили върху краката си, толкова повече те губят почва”.
Що се отнася до отношенията между София и Анкара, не бива нито за миг да забравяме скандалната намеса на турската държава на последните парламентарни избори. Турция създаде и финансира щедро протурската партия ДОСТ и само адекватната реакция на служебния кабинет и президента Радев възпря агресивната чужда намеса във вътрешните ни дела.
След всичко това самозваният „миротворец“ Борисов върти метани пред Ердоган и без грам свян заявява, че това, което го прави най-щастлив, е възстановяването на достлука между Турция и Европа. „Най-щастлив“, анадъмо?
Трудно можем да си представим по-унизително отношение към българската история и националните чувства от това, което демонстрират сегашните управляващи.
Впрочем десетилетна тактика на турската дипломация е всяка година около 3 март да заявява под един или друг предлог присъствие у нас и, напомняйки за ония печални пет века, да вгорчи националния празник на българите. Тази година обаче пробивът й е колосален и се дължи на вътрешен човек.
В същото време властта се гъне като пожарникарски шланг по въпроса за визитата на Путин по покана на президента Радев. Правят се, че подобна тема не съществува. Един вид – ако рече да дойде, да заповяда, но ние нямаме нищо общо с това. Правителството прави възможното да не придвижва българо-руските теми, за да няма материални причини за визитата на Путин. А какво по-логично от това за празника да бъде поканен държавният глава на Русия? Преди седмица, на въпрос за предстоящата визита, дясната ръка на Борисов – Цветан Цветанов дори препоръча: „Ние по-добре да си гледаме европредседателството“, подритвайки темата като едва ли не вредна за европейското ни реноме. Същевременно и премиерът, и заместниците му, не спират да правят теманета на Ердоган. „Той е винаги добре дошъл у нас“, зарадва се оня ден Екатерина Захариева и шербет й капна от устата.
Но най-големият парадокс е, че това унизително поведение се преглъща от т.нар. патриоти във властта. Същите ония, дето вееха байряка по площадите и ревяха „Стани, стани, юнак балкански...“. От „патриота“ Сидеров, който искаше забрана на новините на турски език по БНТ, от „патриота“ Каракачанов, който скачаше срещу членството на Турция в ЕС, от „патриота“ Симеонов, който млатеше турски баби по границата. Днес тия юнаци слушат шербетлийските приказки на Борисов по адрес на Анкара и в сърцето им не трепва грам патриотичен плам, а устите им – онемели, гаче ли пълни с баклави.
Днес тия довчерашни патриоти са вече на управленската синия и сърцата им спряха да тупкат тревожно от близостта на „наште душмани“, те са вече „рая покорна“.
Днес те управляват заедно с Борисов, който открито фаворизира Турция за сметка на Русия у нас и се изживява публично като троянски кон на Анкара в ЕС. Българският премиер изглежда много по-ангажиран с интересите на Турция и Западните Балкани пред ЕС, отколкото с отстояването на нашите собствени.
Да работиш за чужда държава все още минава за престъпление, въпреки пълната загуба на суверенитет. А с всички свои досегашни действия Борисов работи в ущърб на националния интерес. И ако днес опасността от военна турска агресия е минимална, то намесата в изборите ни е скорошен факт, а икономическото ни и културно асимилиране буди неприкрити апетити. И заслугата за това е на Борисов.
Кабинетът „Борисов 1“ погреба „Белене“, с което улесни появата на АЕЦ „Аккую“ в Турция. Така съвсем скоро България ще се окаже с изчерпани електроенергийни мощности и ще трябва да внася ток от южната си съседка.
Трябва ли да припомняме престъплението „Южен поток“, извършено от Борисов, в резултата на което се роди „Турски поток“? Така вместо газопроводът да минава през България, да захранва прословутия хъб „Балкан“ и да носи приходи на държавата ни, сега тръбите отиват директно в Турция, а ние сме зависими от страна-транзитьор. Южната ни съседка нахлу агресивно и в болничния сектор, както и в здравеопазването като цяло. Достатъчно е да споменем само далаверата на Петър Москов с турските ваксини, останала недоразследвана и до днес.
Ами концесията за летище „София“? Апетити към най-големия ни аеропорт има турска фирма, а целта е софийското летище да бъде сведено до междинна станция на турските авиолинии. В момента Турция изгражда най-голямото летище в цяла Европа и не се нуждае от българска конкуренция. Само намесата на службите и президента преди месеци спря този опасен пробив в националната сигурност. Сега обаче правителството на Борисов възобнови концесионната процедура и най-голямото ни летище е застрашено да повтори съдбата на някогашния държавен гигант – авиокомпания „Балкан“.
Всичко това се дължи на системните усилия на Борисов, угрижен повече за европейското бъдеще на Турция, отколкото за бъднините на собствената му страна.
Атанас Добрев, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар