Узурпираното слово

Грубо, безскрупулно и арогантно – шепа тъмни олигарси затръшнаха вратата пред медиите, за да се възцари удобна за тях тишина.
 
В нарушение на всички писани и неписани правила на журналистиката и погазвайки фундаменталните ценности на свободата на словото, представители на всички критични към тъмните босове издания не бяха допуснати на полу-тайна сбирка с основна тема... свободата на медиите.

В духа на вицовете за Щирлиц подсъдимите издатели Иво Прокопиев и Огнян Донев и техният верен партньор – Газовия барон Сашо Дончев, за първи път се явиха публично заедно пред камерите. Въпреки, че задкулисните връзки между тях са разкрити отдавна, тримата играеха соло в ефир. До вчера. Когато триото „издатели“ се яви на уж публична, но в действителност доста умело скрита от част от медиите сбирка, на която е трябвало да се обсъжда състоянието на журналистика у нас и плурализма на медиите.

„Цинично“ е най-малкото определение, което може да бъде дадено за подобно поведение. Просто защото няма как да говориш за свобода на словото, а да подбираш журналистите, които най-удобно ще запишат в тефтерите си твоите думи, ще напишат розови и безкритични статии за изреченото и няма да си отворят устата за неудобни въпроси или коментари. Защото са на заплата при тези босове. Останалите журналисти, които години наред разследват престъпните схеми на тези същите обявили се за целите в бяло издатели, обаче са оставени отвън. Пред вратата.

Защо? Въпросът е риторичен. Олигархията не обича шума. Не обича и светлината. За да излезе на светло, задкулисната формация е положила всички усилия, да не се сблъска публично с критиката на другите. С това да не чуе широката публика болезнените въпроси за окрадените държавни активи, за приватизираната демокрация и за узурпираното слово. От години тези хора се държат като вся и всьо, последна морална инстанция по ключови за обществото теми, загърбвайки факта, че самите те са важна част от корупционния модел и тъмния преход, който ги направи мултимилионери.

Скриването зад вратата на лъскав хотел е отдавна познат прийом на действие на тези босове. Техният събрат по съдба Цветан Василев, който не бе на сбирката, само защото е в доброволна нелегалност, използва луксозен пентхауз в Белград именно като място, на което може да се спаси от гонещото го по петите българско правосъдие. Когато обаче имаш наглостта да се изправиш и да говориш за медийна свобода и плурализъм, не можеш да си позволиш да се държиш като криеш се от Интерпол беглец. Защото подобно поведение говори за гузност и страх от истината. А щом то е страх от истината, какъв борец за свобода на словото може да бъде такъв човек?

Впрочем има описание, което лепва идеално на уплашеното поведение на тримата олигарси и техните лакеи – цензори. Чиято основна цел е да узурпират медиите и тяхното слово, за да ги ползват като наметало, зад което да скрият прегрешенията си.

 "Монитор"