Двайсет години съм в бранша, по голям ташак не съм виждал…

„Готино е да се работи с българската прокуратура.“
 
По Реймънд Чандлър

Филип Марлоу беше сложил крака върху дървената маса, погледът му бе забит в тавана, радиото свирукаше нещо зад гърба му. Мислите му се влачеха като мокри вестници по градски канал.

„Хм – промълви той, докато дъвчеше незапалената си цигара. – Тоя помияр Росен ще убива неква селска кучка… От ревност… Ха-ха… Двайсет години съм в бранша, по голям ташак не съм виждал… После пък зел, че избил пет души от роднините и приятелите. /Марлоу щракна запалката си и озари тъмната стая. Цигарата му задимя като ауспух на „Трабант“./ – До тук добре, но защо тоя Росен се е мотал два дена насам-натам и накрая му скефнало да отиде до едно близко бунгало, да легне кротко и да се самоубие, както е легнал?“

В тоя момент в кантората на Марлоу се почука и той извади стария си приятел „Колт“. Вратата проскърца и в рамката ѝсе появи туловището на прокурор Цацаров. Той тихо продума: „Инспекторе, убиецът е Росен. Ясно? Случаят е приключен“. 

Подхвърли дебел плик с банкноти на масата и излезе. Марлоу бавно издиша цигарения дим, представи си плажовете в Калифорния и си каза на ум: „Готино е да се работи с българската прокуратура“.

Александър Хараланов, Afera.bg