Чрез кръчми към прогрес

Кръчми да искаш в България. Всеки, който има свободни пари, отваря заведение. И после се оплаква, че няма клиенти, но продължава да го движи.


Само в Студентски град няма оплаквания. Там клиенти има много. 

Хиляди идват официално в кампуса всяка година. Остават да живеят там за поне четири лета, а това е много пиене. Може на лекции да не ходят, но на заведение със сигурност отиват. 

А и собствениците се стараят всячески да ги привличат. Има разголени танцьорки, изпълнители и изпълнителки от лекия жанр, промоции за водка с кола, безплатни входове със студентски книжки и какво ли още не. 

Понякога вземе, че стане и някое убийство, като това на студента Стоян Балтов, но само заведението пада жертва. Бутат го, а на негово място изникват две. Подобно на главите на ламята. И там продължава разгулът. Слагат по някой охранител за парлама. Да си тренира наученото в залата. Понабие някой кандидат-отличник, пишат го някъде, а след това всичко си продължава както преди. 

Направят и някоя акция. Да не се каже, че хептем няма контрол. Изловят дилъри на кокаин, намерят стаички, където да се шмърка, а накрая всичко се забравя и заведението отново си работи на пълни обороти. Но смее ли някой да го затвори, като нишата веднага ще се заеме от нов конкурент, който доскоро е правил дюнери в съседство? От бранша трябва да се подкрепят. А не да се спъват. За това всички се покриват. И проверяващи, и тези, които проверяват проверяващите. И управляващите кръчмите, и посещаващите кръчмите. 

Защото се въртят едни пари. А те не са малко. При 200 кръчми с по 200 маси поне, с по 100 лева минимална сметка на маса... е, това са си много пари. 

Жалко, че моделът не може да се пренесе и в провинцията. Щеше да се възроди икономиката. Да върви пиячката, а след това неизбежно да вървят и денонощните дюнери, и хамбургери, и пици на парче. После обществените тоалетни за по 50 стотинки, евтините хотели, а след това баничарниците рано сутринта. 

Всичко щеше да е розово. И всеки да има пари. Да пие, да харчи... Жените щяха да са доволни, а младите мъже по-спокойни. Нямаше да се бият отпред, а щяха да се „уважават“. 

За това още кръчми трябва да се отворят. Малко са тези. Трябва на всеки десет души да се пада по една кръчма, а не на всеки десет по един стол в заведението. Колкото повече кръчми, толкова по-малко безработни. Ще има работа за сервитьорки, за бармани, за чистачки, за певачки. Ще върви търговията на алкохолни стоки. В държавния бюджет ще влизат повече средства от акциз. Така митничарите няма да са толкова корумпирани, защото ще има повече пари за заплати, и за бонуси. 

Затова чрез кръчми към прогрес!

Боян Димитров, "Монитор"