Поговорката „Който търси, намира“ отдавна не е в сила по отношение на трудовия пазар у нас.
От няколко години съществува феноменът по едно и също време да има хиляди свободни работни места и още толкова търсещи препитание. Това „явление“ показва, че работодателите и безработните или не се търсят взаимно, или не знаят какво търсят, или не знаят как да търсят.
Лекари, строители, шофьори искат добре платена работа и, когато не успеят да я намерят у нас, стягат куфарите за чужбина. Това е най-бързото и ефективно решение на всички безработни, не само на инженерите, но и на общите работници. В чужбина ще печелят толкова, колкото у нас биха изкарали за няколко месеца.
На фона на непрекъснатото изтичане на работна ръка българските работодатели имат няколко опции. Първо, да предлагат заплащане, което да привлече и задържи служителите. Тази опция обаче е трудна, имайки предвид, че колко и висока да е БГ заплатата трудно би конкурирала немската.
Втората възможност на бизнесът да се справи с недостига на кадри е вноса на работна ръка. С други думи копи-пейст на западния модел. И тази опция обаче има своите недостатъци, имайки предвид, че у нас биха дошли да работят основно хора от страни, значително по-бедни от България. Втора поредна година работодателите в сферата на ресторантьорството и хотелиерството успяха да запълнят пробойните с кадри от Украйна, Молдова и Македония. Този подход обаче осигурява временно решение на проблема с липсата на кадри и очевидно е приложим само в сферата на услугите.
Последната алтернатива за осигуряване на работна ръка е може би най-логична, но и най-неприложима към момента. След като бизнесът не може да намери квалифицирани кадри е редно да си ги създаде. И тук пътища много, но всеки от тях изисква време и инвестиции от страната на работодателите. Най-бързото решение е фирмено обучение. От години строителният бранш твърди, че има неистов глад за заварчици и шлосери. Вместо да търсят месеци наред кадри в бюрата по труда, могат да инвестират в обучението на кадри.
Време е бизнесът да се сети, че когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед. Всичко започва от училищната скамейка. Бизнесът трябва да инвестира в обучението на младежите, да им предлага стипендии и договор веднага след завършването им. А, за да си гарантира „сигурни“ работници, работодателят може да ги „обвърже“ с 2-3-годишен договор. Време, в което младите ще придобият трудови навици, че и любов към професията.
След това обаче бизнесът трябва да създаде такива условия, че да задържат вече обучените кадри, иначе рискува питомното да отлети и отново да изпадне в ситуацията да търси поредните служители.
Няма коментари:
Публикуване на коментар