Героят на Алън Алекзандър Милн Мечо Пух е цитиран до степен на клишираност, но фразата му „Колкото повече, толкова повече“ е несъмнено блестяща за всякакви ситуации.
Голяма главоблъсканица настана около решението на Европейския парламент за отмяна на смяната на времето от зимно на лятно. Крайният резултат на парламентаристите беше точно в духа на споменатия литературен израз. ЕП отчита, че множество проучвания не са успели да стигнат до заключителен резултат, както и че съществуват опасения за човешкото здраве. Затова ЕП призова Европейската комисия да извърши задълбочена оценка и, ако е необходимо, да представи предложение за промяна.
Най-трудни са решенията по забатачени работи, като смяната на времето, която от десетки години тормози хората. Стана ясно, че европейските депутати са разполагали с всеобхватен доклад за недостатъците и ползите, доколкото ги има, от тази времева въртележка. Докладът е изготвен от световни научни капацитети. Е, колко още повече учени и мъдри глави трябва да се напрягат, за да решат премахването на нещо, което по моето скромно мнение е напълно безполезно, безсмислено и объркано.
Основното твърдение в полза на тази досадна и мъчителна процедура е, че се намалява натоварването на енергийната система. В стара, поствикторианска Англия през 1908 г., придворният астроном Джери Кармайкъл се натегнал пред крал Едуард VII и предложил часовниците да се мръднат час напред. Така поданиците щели да стоят по-дълго на открито и настроението им да се подобри. Кралят размислил и издал указ с тези мотиви.
Преди него Бенджамин Франклин пък подкрепял идеята, защото хората щели да си лягат по-рано и така да не закъсняват за работа. Направил го почти на майтап, като изпратил шеговито писмо до главния редактор на в. “Ландън глоуб”. Дотук все волни интерпретации на тема време, без много много да се мисли за икономии.
В интерес на истината пак в Англия през 1907 г. Уилям Уилет написал общо взето аргументиран за времето си трактат “Пилеенето на дневна светлина”, в който засягал идеята и за икономии, но британският Парламент отхвърлил идеята с местенето на стрелките. Сред почитателите на смяната на времето са такива исторически колоси като Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Последният сатрап искал справки за икономисаната енергия, след като го въвел в болшевишка Русия през 1930 г. А Чърчил веднъж дори закъснял с един час за важна среща с бизнесмени заради смяната на времето.
С две думи, смяната на зимно с лятно време е самоцелно, има спорен положителен ефект и носи физически и психически страдания на почти всички хора. Стивън Хокинг в “Кратка история на времето” деликатно намеква, че не е добре да се будалкаме с тази категория. Времето върви само в една посока и всички опити да го излъжем и да имаме някакъв кяр от това не носят нищо добро.
Лекарите и психолозите като един твърдят, че смяната на времето има негативно отношение към здравето. Представям си какви са ползите за бизнеса и производството, щом служителите и работниците ходят като пияни кокошки две седмици. Според медиците толкова трае адаптационният период след изместването на стрелките. През 2010 и 2011 г. български енергийни експерти изчислиха, че за седем месеца ставане рано се икономисват 54 ст. на глава от населението.
При въвеждането на лятно време у нас през 1979 г., в домовете имаше електрически крушки, телевизор и хладилник. Телевизорът работеше пряко сили по 6-7 часа на ден, защото толкова беше продължителността на програмата. Тогава може и да се е пестяло нещо точно по тези причини. Сега в жилищата на българите е фрашкано с електроуреди - климатици, зарядни устройства, компютри, фризери, айподи... Замислете се дали се пести електроенергия с лятното часово време, когато в най-големите жеги два климатика в пловдивски апартамент бичат "на шест"? Изобщо масрафът е голям, а резултатът малък, неубедителен или почти никакъв.
Сигурно еврочиновниците ще искат да се направи и някакво проучване как въртенето на часовника влияе и на сутрешната ерекция при мъжете. Там обаче ползите се разбират едва когато резултатът от нея навърши пълнолетие.
Стоян Сираков, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар