Разказ по картинка: На Баба Марта заранта - без мартеничка за здраве и радост, с ръце зад гърба, с изражение като на опело, изпъната между вицепремиера Томислав Дончев и финансовия министър Горанов, Гинка се държеше като заложник на паравоенни.
След всяка фраза поглеждаше към двамата конвоиращи: "Съгласни сте с казаното, нали?". После примигна, че премиерът я е пратил в Прага, за да убеди чехите да включат и него в сделката. А Горанов заключи тържествено, че поемат контрола над сделката и са се сетили, че искат да участват, макар и фатално закъснели, като овладеят поне контролния пакет акции.
Бях сигурен, че Бойко ще уплаши Гинка, но всъщност Гинка уплаши Бойко. Така че Бойко се скри и прати Гинка в Прага - да скрие и нея. След обяд, на изслушването в парламента, обаче Гинка дойде да се обяснява (нямало е явно самолет за Прага) и вече със сърце на място заплаши, че ще търси отговорност на всички, които клеветят нея и компанията й.
Най-интересна обаче е ролята на Горанов. Той щял с бюджетни средства да купува ЧЕЗ или като застави държавни дружества от отрасъла да го сторят.
Какъв е този човек, кой го постави над законите? Как така с парите, дето ми е събрал за здраве и за образование, ще си купува каквото му скефне? Защо ще финансира сделка с печелившо дружество с пари (някой сметна, че са около 170 млн. евро), с които може да оздрави болни държавни структури в отрасъла? Или ще задължава държавно дружество, което отчаяно се нуждае от пари и на което Дянков прибра печалбите от последните години до шушка, да купува друго?
Пита ли Горанов Брюксел какво мисли и дали няма да му скъсат ушите за такива своеволия, след като сме подписали Енергийната харта, а там такива прецеденти не са разрешени. Това да не ти е Венецуела, бе, Горанов - да раздържавяваш приватизираното.
Някой да не е разбрал, че Бойко и чешкият му колега са "одобрили" сделката за ЧЕЗ, че Гинка е подставено лице или преходен купувач и че правителството този път няма да падне, защото "Патриотите" и "Воля" ще го крепят до последен дъх. Ако ще и турско да стане, но засега няма да стане.
Но хайде, стига сме се втренчвали в противоречивата информация, която ни дават на час по лъжичка. Стига с тази къса памет, хайде да размърдаме мозъците си. За да видим, че крушката си имала опашка. И че няма случайна случайност, има причинно обусловена случайност.
Схемата за "приватизацията" на държавното Електроразпределение изначално беше порочна. "Царчетата", както ги нарича Татяна Дончева, разделиха страната на три района, с което просто нацепиха държавния монопол на три териториални монополчета, който сложиха на сергията.
Ако се съсредоточим върху ЧЕЗ, на "неговата" територия "Енергото" имаше три "подстанции". Вместо да се продадат поотделно, за да има конкуренция, т.е да си избираме доставчик на ток, ги сложиха в пакет. Купиха го чехи, които отгоре на всичко се оказаха държавно предприятие. Пред такава сделка понятийният апарат на икономическата наука беднее...
Но "царчетата" се окичиха със слава.
А малко будни умове в онези сити години обърнаха внимание на това, че държавният монопол се замени с частен, а в случая на ЧЕЗ - с държавен, но от друга държава.
Та сега най-смешната теза на ЧЕЗ е тази, че си отиват заради експлоатирането им за политически цели у нас.
Най-вероятно са им подрязали крилцата, след като им събориха правителство. Якото им вилнеене е усмирено.
"БАНКЕРЪ" ги засече в крачка още през лятото на 2013 година.
По онова време се разкриха сделки на "ЧЕЗ Разпределение" със свързани лица (разбирай - с "ЧЕЗ България") общо за около 800 млн. лева. За тях има подозрения, че са за услуги и са сключени на завишени цени с цел източване на средства в джоба на главния акционер - CEZ A.S. За сметка на гражданите и фирмите, които чинно си плащат, и на дребните акционери, на които се отказва дивидент.
Да припомним, че CEZ A.S., майката, държи 67% в "ЧЕЗ Разпределение България" и в същото време е собственик на 100% от" ЧЕЗ България".
Комисията за финансов надзор обърна гръб на перфектните клаузи в закона и официално даде зелена светлина на чехите за претакането на пари заради фабрикуването на разходи. И вкарването им във фактура, която после ДКЕВР одобрява и превръща в завишена цена на тока. А според Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и неговия чл.114 всички сделки, които ръководството на едно публично дружество извършва със свързани лица, подлежат на задължително предварително одобрение от общото събрание на акционерите, ако сделките са за над 2% от активите на компанията. Ако не са предварително одобрени, сделките са нищожни.
При "ЧЕЗ Разпределение" тези сделки тогава бяха за около 100 млн. лв. годишно, или около 12% от активите на компанията. Така те надвишаваха 10 пъти разрешения законов праг.
Стана ясно и как ценообразуват в компанията. Като цена на наема (на леки коли например) е посочено, че тя се формира от разходите на "ЧЕЗ България" плюс норма на печалба от 4-5 процента. Нищо повече. Например за автомобили "Шкода" (нормално е, чешки са) условията между наемателя "ЧЕЗ Разпределение" и наемодателя "ЧЕЗ България" са следните: 5 лв. на час без ДДС плюс 25 ст. на километър без ДДС. Ако се направи проста сметка, може да се окаже, че една такава кола, на стойност около 25 000 лв., ще се изплати за около година.
Но това беше по-малкото зло. Огромният потенциал за източване се криел в договорите за предоставяне на услуги - финансови, счетоводни, пиар, маркетингови, за кол центрове - за тях в договорите нямало записани цени. А по такива договори, според сметките на дребните акционери, "ЧЕЗ Разпределение" плаща на "ЧЕЗ България" годишно към 100 млн. лв. (за 2012 г. например).
Имаше и договор, по който "ЧЕЗ Разпределение" плаща на ЧЕЗ България за пиар услуги, въпреки че си бяха избрали собствена пиар агенция да ги обслужва.
Някой да си мръдна пръста тогава?
БезЧЕЗтие вътре, безЧЕЗтие и извън компанията.
Целият този пладнешки обир не можеше без одит на юнашко доверие. Одитор на финансовите отчети на "ЧЕЗ Разпределение" за тогава беше "Ърнст енд Янг". Никой не пожела да коментира факта, че за одита за 2011 г. са платени 173 хил. лв., а за този за 2012 г. - 19 хил. лева. Как така проверката на отчета на една компания с 650 млн. лв. приходи годишно и активи за 800 млн. лв. струваше колкото тази на една шивашка фабрика. Въпросът ни към одитора бе директен: проверил ли е договорите със свързаните лица? Одиторът отговори - не, доверил се бил на вътрешния контрол на дружеството, опирайки се на презумпцията, че той работи нормално...
И така: Ненормална приватизация, ненормален собственик, ненормално ценообразуване, ненормален контрол и одит, ненормална препродажба с не нормален купувач...
За българите, контражур на румънците - все нормални неща.
Чавдар Цолов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар