Уютно сгушен в полите на Алпите, скрил хилядолетна история, Грац е истинска перла на картата на Австрия.
Липсва вечно бързащата суматоха на столицата Виена, но крие не по-малко архитектурни шедьоври, наредени до впечатляващи модернистични сгради. Право през сърцето му минава река Мур, а бреговете й са красив оазис за почивка.
Грац е университетската столица на Австрия с цели шест висши училища и над 50 000 студенти, които го превръщат в шарен и забавен град, който никога не спи. Геният Никола Тесла прави първите си опити именно в Политехническия университет на Грац. Ервин Шрьодингер и нобелистът Ото Льови са преподавали, а Йоханес Кеплер е завършил Лутеранското училище.
Историята на града е тясно свързана и с България, защото именно тук се ражда княз Александър I Батенберг. Днес традициите се поддържат с побратимяването на Велико Търново и Перник.
Но това, което кара всички да изтъркат обувките си по улиците на Грац е неговият Стар град с архитектура, повлияна от италианския Ренесанс. Сърцето на града е място, където буквално ти изтръпва врата, защото не можеш да спреш да гледаш нагоре и все нагоре уникалните стари сгради, които са близо 1000. Вечният студентски купон отстъпва място на приключенския дух и от време на време се усещаш като Индиана Джоунс, който търси съкровища из малките тихи улички, водещи все по-навътре и по-навътре като към скривалище на хиляди тайни.
А съкровища дебнат зад всеки ъгъл. Малки сгушени магазинчета с красиви, шарени витрини мамят отслабената воля да се отдадеш на още една покупка или пък на поредната порция сладкиш с топло кафе. Вековни врати с пищни орнаменти от ковано желязо, крият тайни на еснафски родове. Малки и големи статуи по фасадите разказват истории. В непосредствена близост до впечатляващото кметство, дело на Доменико дел Алио, е Нарисуваната къща (Gemaltes Haus). Нейната фасада е дело на бароковия художник Йохан Майер, който през 1742 г. я покрива със сцени от гръцко-римската митология. В нея Хабсбургите са домакинствали официалните си срещи. Само крачки по-надолу е италианското бижу Landhaus със спиращия дъха венециански дворец, издигнат през 1557 г., и уникален ренесансов двор.
Въпреки че Грац е вторият по големина град в Австрия съвсем не отговаря на определението за голям град. Спокойно може да се обиколи за ден или два, и да бъде част от по-голям тур из цялата страна. Виена е на по-малко от 200 км на север и често нейните посетители отделят ден, за да разгледат стария Грац, който повече от 20 години е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Най-добрият начин да се придвижите от Виена до Грац е с прословутите австрийски железници и по-точно най-известната линия Semmering Railway, също включена в списъка на ЮНЕСКО, заради уникалния си строеж с 14 тунела и 16 виадукта.
Наистина е живописно да преживееш Алпите по този по-различен начин. Препоръчва се от Виена до Грац да се седи от лявата страна, а от Грац до Виена – от дясната, така че да можете максимално да се насладите на пейзажите от прозореца. Пътят е около 2 часа и половина, а модерните влакове са оборудвани с табла, които постоянно информират за местоположението.
За придвижващите се с кола центърът на Грац е разделен на две зони за паркиране – синя и зелена. В синя зона може да се паркира до 3 часа, а цената е 90 евро цента за 30 минути. Работи всеки делничен ден и събота до 13 ч. Зелена зона е активна само от понеделник до петък и цената й е 60 евро цента. Местните обаче залагат особено много на колелетата. Това е и основния транспорт на студентите, като навсякъде може да откриете паркинги за велосипеди. Не е трудно да намерите и как да си наемете колело.
С колело, пеша или с трамвай, Грац е готов да покажи цялата си старинна красота, архитектурна еклектика, уникална кухня и модерен облик.
Космическият замък Егенберг
Замъкът Егенберг е единствената забележителност, която не е на една ръка разстояние от историческия център на Грац. Той се намира в покрайнините на града и също е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Архитектът му отново е италианец – Джовани Пиетро де Помис, който започва градежа през 1625 г. Всичко в замъка е подчинено на хода на времето и движението на звездите. Четирите барокови кули символизират четирите годишни времена, 365-те прозореца - броя на дните в годината, 52-те стаи - броя на седмиците в годината, 24-те служебни помещения - броя на часовете в едно денонощие. Астрономическата иконография е застъпена и във фреските в централната Зала на планетите, в оранжерията и в най-старата част на парка. Желанието на принц Улрих фон Егенберг, който поръчал строежа, било всеки ден да поглежда през различен прозорец и да вижда нещо различно от света. Внукът му по-късно възлага на художника Ханс Адам Вайсенкирхер да нарисува повече от 600 картини, които и до днес украсяват стени.
Не по-малко впечатляващи са огромните градини на замъка, в които свободно се разхождат пауни, а сред стотиците розови храсти съвсем умишлено може да се изгубиш с часове. За съжаление замъкът Егенберг работи само от април до октомври.
Часовникът с разменени стрелки тиктака близо 500 г.
В сърцето на Стария град на Грац се намира друг замък или поне неговите останки. На хълма Шлосберг, който местните твърдят, че е създаден от Сатаната, се е извисявала едноименната непревземаема твърдина. Построена преди близо 1000 години, тя не пада дори пред Наполеон, докато от Виена не се получава заповед да бъде разрушена, а войниците да се предадат на френските окупатори. Днес от замъка са останали само руини. Част от тях са превърнати във впечатляваща сцена на открито, на която в топлите месеци се изнасят безплатни класически концерти. Друга част пък пази най-големият военен музей в Европа. Местните успяват да съхранят само камбанарията и часовниковата кула, която бди над Грац от 500-те метра височина на хълма.
Часовниковата кула е построена през 1560 г. Първоначално часовникът имал само една стрелка, която да отброява часовете. В последствие било решено да се сложи и втора за минутите, но нямало място за по-голяма стрелка и затова днес малката показва минутите, а голямата часовете.
Другото запазено съкровище е камбанарията, с нейните три камбани. Едната звъни на всеки час, другата бие при пожар, а третата днес мълчи. Тя е използвана като сигнал при изпълнението на екзекуции.
Красиви тематични градини обграждат останките от крепостта. А задължителна спирка в обиколката на хълма е Турския фонтан, който е точно до часовниковата кула. Той носи името си от турските роби, които го изграждат. Дълбок е внушителните 100 метра и освен, че е красив е служил за водно хранилище на твърдината в случаи на продължителна обсада.
Пътят до върха на хълма може да бъде не по-малко интересен от самия замък. До горе може да се стигне с екстремен стъклен асансьор, който пътува почти отвесно. По обиколни алеи се върти симпатично влакче, но най-голямото предизвикателство е да изкачите хълма по повече от 250 стъпала, наречени Военните стълби. По протежението им има направени не малко площадки за почивка, и снимки, а от тях се разкрива гледка към целия Грац.
Приятелски настроеното извънземно
От върха на хълма Шлосберг се разкрива гледка към килим от класически червени покриви на старинни къщи и катедрали. Между тях обаче, комфортно се е намърдала сграда на Музея за модерно изкуство Кунстхаус. Тотална еклектика с пейзажа наоколо, изградена цялата от стъкло и с гигантски размери, няма как да не привлече вниманието. Това блестящо бижу е дело на двама британски дизайнери Питър Кук и Колин Фурниер, които го проектират отново за домакинството на Грац като Европейска столица на културата през 2003 г. Самите автори на това монолитно творение го наричат галено „приятелски настроеното извънземно“. Фасадата, която е цели 900 кв.м, се състои от 1066 акрилни стъклени елемента. 925 кръгли флуоресцентни лампи са интегрирани във всеки един от тези елементи. Това превръща Кунстхаус в огромен екран с ниска разделителна способност, върху който се прожектират изображения и послания.
Да изпиеш кафето си в мида!
След толкова разходки е редно човек да се отдаде и на почивка и да изпие едно кафе. Най-доброто място за това е кафенето Инзел, което се намира по средата на река Мур, върху изкуствения остров Мюринзел. Той е създаден от екстравагантния нюйоркчанин Вито Акончи отново по повод домакинството на Грац като Културна столица на Европа през 2003 г. Идеята е била да е временно съоръжение, което да бъде продадено на друг речен град, но местните толкова се влюбили в него, че го откупили и запазили.
Островът е с форма на полуотворена мида и размери 50 на 20 м. Откритата му част е амфитеатър, който често домакинства арт събития от всякакъв характер. Закритата е кафене, в което може да се насладиш на кратка и нетрадиционна почивка в средата на реката. Мюринзел е наричан от всички остров, но всъщност е плаваща платформа с котва. Стабилността й се подсигурява от двата допълнителни моста, които я свързват с бреговете на реката.
Атмосферата в кафенето е доста сюрреалистична, с овалните си неправилни форми и психиделичните неонови светлини, определено дава различна представа за Грац от обичайната обиколка из старините на града.
Кулинарна столица на Австрия
Това, което местните знаят отдавна, става официален факт през 2008 г. и Грац е провъзгласен за кулинарната столица на Австрия - поредното предизвикателство, което градът отправя към гостите си. Не си усетил напълно атмосферата на Грац, ако не си впил зъби в поне едно от трите най-известни кулинарни изкушения.
Олиото от тиквени семки – емблемата на града, има богат вкус и много полезни свойства върху организма. Трудно ще пропуснете да го опитате, защото в местните заведения го слагат почти на всичко – от салати до ванилов сладолед.
Зеленият боб местно производство също не отстъпва по популярност. Предлага се често като салата или добавка, а може да си го вземете от фермерския пазар Кайзер Джоузеф Марк и да го хапвате направо от пликчето, за да се усетите като жител на Грац.
Ако пърженото пиле не звучи като деликатес, значи не сте го опитвали в Грац. Месото е меко и нежно, а тестото – чудесно хрупкаво. Местните го ядат с гарнитура от картофки или ориз, а в някои ресторанти го нарязват и декорират салатите с него. Определено обаче трябва да се пробва рецептата в „Дер Стайрер“.
Не бива да се пропускат и пекарните на Грац. Те са буквално на всеки ъгъл. Малки, уютно, топли и ухаещи на ангели. Ще се изгубите в десетките сладки и солени изкушения, които предлагат. По голямата част от тях е произведена от пшеница местно производство с био сертификат. А където има хляб, трябва да има и вино. Така е праведно. Затова Грац и цялата провинция Щтирия са един от най-големите производители на гроздовия еликсир не само в Австрия, но и в цяла Европа. Какво да опитате? Имате избор - Совиньон Блан, Пино Блан, Траминер, Шардоне (популярно сред местните с името Морилон).
Иваничка Кючукова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар