В лавината от новини през последните дни сигурно много хора са пропуснали, че певицата Йорданка Христова е била на турне в Куба и Мексико. Дотук - нищо лошо.
Казват, че навремето тя я била толкова популярна в Куба, че хиляди момичета са били кръстени на нея.
Интересното в тази история е друго. Част от разходите й за концертите в Хавана и Мексико сити са платени от българското външно министерство, по комуникационния план за българското европредседателство. Това може да звучи спорно - нерде Куба, нерде ЕС, но и то не е скандалното в тази история.
През седмицата "Капитал" поиска от Министерството на външните работи подробности за другите разходи от комуникационната програма, за която са отделени 2,4 млн. лв. Отговорът беше, че трябва да се подаде искане по закона за достъп до обществена информация и ще се отговори в предвидения 14-дневен срок. Това е поредният случай, в който държавно ведомство използва подобен аргумент, за да забави и в крайна сметка да направи всичко възможно, за да не предостави исканите данни.
Скандалното в историята е, че този стил на поведение става все по-масов. МВнР далеч не е единственото министерство, което прилага този прийом. Бюрокрацията обича абсурдите и да отказва информация, като използва закона за достъп до информация, вероятно предизвиква перверзна чиновническа радост. Човекът, решил подобна глупост, трябва да си ходи.
Защото за данъкоплатците не е смешно. 2,4 млн. лв. може и да не са огромна сума пари, обаче те са наши. Държавните служители са наети от нас, за да управляват подобни фондове, и ако отказват елементарна информация как се изразходват, остават само подозренията.
Защото, ако няма какво да криеш, защо да го криеш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар