Зима

Зима
Пролет

7 март 2018 г.

Русия, която ни огорчи

Вместо с препълнено от радост сърце заради възстановената близост, руският патриарх Кирил си тръгна огорчен от България. 


Думите му, адресирани към официалните власти и, съвсем несправедливо, към президента, останаха непонятни и разочароващи за приятелски настроените към Русия българи. 

От предстоятеля на руската православна църква се очакваше да оцени усилията по сближаване на двете страни, силните думи на признателност в словата на Румен Радев, както и самотните му усилия за връщане на баланса в отношенията с Русия, посрещани на нож от кресливите русофоби в управляващата партия ГЕРБ.

Непонятното и безпричинно огорчение на патриарх Кирил бе допълнително истеризирано от руските медии, които оркестрирано и преднамерено насочиха критиките си тъкмо към президента Радев, а не към основния подстрекател и виновник за провала на всички руски проекти в България – Бойко Борисов. 


Нещо повече: патриархът успя да вдигне от небитието дори политическия покойник Росен Плевнелиев, въплъщението на карикатурната русофобия, който обясни какво мисли по въпроса.

Какво и защо се случи?

Ония родолюбиви и признателни българи на връх Шипка, развълнували толкова душата на руския патриарх, свързваха идването му в България тъкмо с променения от Радев тон в двустранните отношения. Затова и овациите им на върха бяха адресирани към тях двамата, а освиркванията отнесоха представителите на ГЕРБ. Още тогава иначе проницателният ум на руския патриарх би трябвало да е схванал за какво иде реч. Че българите приветстват Радев тъкмо за балансираното му отношение към Русия и освиркват Борисов за влошаване на двустранните отношения. Междувременно премиерът навръх празника въртеше телефони на разни чужди лидери, чиито нации имат принос към Освобождението, а Фейсбук питаше „къде се покри Борисов“.

Само че на изпроводяк патриарх Кирил представи нещата съвсем превратно. Заговори за „официална реторика“ без да прави разлика между Радев и Борисов. Сякаш никога не е имало Плевнелиев с неговите русофобски изцепки, сякаш предстоятелят на РПЦ не е чул нито ред от речите на Радев, с изключение на онова изречение за „финландските воини“, в което българският държавен глава, съвсем уместно, отдава почит и на загиналите за нашето освобождение от други националности, след като преди това е цитирал Достоевски и Александър II. Двайсетте фрази в прослава на руския подвиг бяха зачеркнати, за да остане, съвсем тенденциозно, само едно изречение, и то интерпретирано погрешно. Да не говорим за назидателният тон от страна на висш духовник, проповядващ смирение, който бе съвсем не на място.

В същото време нито дума за нелепия рапорт на Борисов как пратил честитки на Полша, Румъния, Черна гора, Молдова и Украйна и се обадил на финландския и сръбския президент да им честити 3 март като на наши освободители. Нито дума за Плевнелиев. Нито дума за провалените от Борисов отношения.

Както казва Талейран, това е повече от престъпление, това е грешка.

За всички бе ясно, че посещението на руския патриарх Кирил е натоварено не само с духовен, но и с политически смисъл. Негово светейшество отколе изпълнява подобни дипломатически мисии. И при най-добросъвестен прочит политическото послание зад визитата му може да бъде разчетено като опит за дискредитиране на президента Радев. За русофилите в България това, разбира се, е повече от обидно. Но очевидно става дума за икономически и политически интереси от страна на Русия, които са отвъд представите на обикновения човек за обективност, историческа истина и справедливост. За политическа последователност.

За подобно неадекватно на българската ситуация поведение със сигурност има причини.

Основната от тях е, че през годините българо-руските отношения бяха приватизирани от тесен кръг платени русофили, от професионални хибридчици, които имат интерес да поддържат лоши двустранните отношения, тъй като се прехранват от посредническа дейност и комисионерство. Да ги наречем кръгът „православни чекисти“, в който влизат руски олигарси с бизнес интереси в България и местни „предприемачи“, завардили русофилската ниша, от която печелят. А „православни“, тъй като демонстративно развяват „православието“ и „панславизма“ като хоругви, зад които прикриват финансовия си интерес. Тези кръгове, както изглежда, са добре имплантирани и в средите на Руската православна църква.

У нас този кръг се олицетворява от бившия шеф на Руския институт за стратегически изследвания към администрацията на Путин и бивш (ако има бивши) разузнавач ген. Леонид Решетников, който даде мило и драго за дискредитиране на БСП и Румен Радев на президентските избори и в интервюта не крие подкрепата си за Борисов и ГЕРБ. В българската политика Решетников играе категорично за лагера на Борисов като позволи (дори активно съучаства) името му да се използва като клеймо срещу опозицията. От българска страна в този кръг попадат по-низши изпълнители – платени русофили, политически поръчкаджии и бизнесмени, свързани с местната олигархия. Всички те в момента гравитират около ГЕРБ, хранят се от ГЕРБ, а някои техни представители дори бяха в листите на управляващата коалиция. Това обяснява крайно снизходителното им отношение към Борисов и настървението срещу Радев.

Този кръжец не желае за нищо на света да дели русофилската ниша с друг, независим и неплатен говорител на българо-руското партньорство. Пазят си бизнеса, така да се каже.

Тъкмо тези кръгове, дълбоко ешелонирани и в руската администрация и медии, направиха всичко възможно, за да отровят честването на 140 г. от Освобождението на България и иначе успешната визита на патриарх Кирил и обезсмислиха едногодишните усилия на българския президент Румен Радев за стопляне на отношенията с Русия.

От руската страна, съвсем закономерно, се очакваше да подкрепи тези усилия. Още повече, че през последните 5 години начело на президентската институция у нас бе поставен сламен русофоб, който направи, каквото можа, за влошаването им. А излезе, че крив е не Плевнелиев, който кълнеше Русия и я обявяваше за наш най-голям враг, а Радев, който се опита да възстанови диалога. Излезе, че по-мил й е Борисов – човекът, който умишлено провали всички руски енергийни проекти в България и чието основно качество е неговата зависимост. Нещо като руски вариант на прословутата „грама на Байърли“ – „вражески кучи син, но все таки кучи син“.

Професионалните русофили, естествено, се правят, че не забелязват манипулацията, тъй като за тях Русия е над всичко.

За русофилите по съвест обаче цялото това активно мероприятие около визитата на патриарх Кирил предизвиква силно огорчение и разочарование. Тях тази Русия е на път да ги изгуби...



Евдокия Исаева, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар