Знаете ли какво бих направила, ако имах телевизия с кинтите, като на Шиши?
Щях днес да пратя екипи, но не видимо да се пъчат с микрофони по шосетата, по „многото“ маршрути, дето ги пазели в тайна, и щях да заложа поне три изненадки до Евксиноград.
И всичко щях да го покажа на драгия зрител без монтаж, за да благодарят не на нашите служби, а на милостта на терористите, които не ни ебават за сливи.
Това – по повод на всичките джурналяйки, дето се изредиха по всички новини да обясняват как „маршрута“ до Евксиноград се пазели в тайна.
Като че ли има 1001 маршрута дотам.
Колкото и пари да има една родна телевизия обаче, дръжката на микрофон си е дръжка на микрофон. А липсата на талант и идеи, са си дърварско бездарие и банална тъпоумна скука – дръжка на микрофон пред Евксиноград.
А беше просто. Просто някой да се сети да провери службите ни по „тайните“ маршрути. Да ги видим на какво дередже са.
Няма коментари:
Публикуване на коментар