Двете страни на монетата

На детска градина тръгнах чак на 6 г.
 
По днешните законови норми, според които децата на 5 години влизат в задължителна предучилищна възраст, съм закъсняла с около година. 

Не помня да съм имала проблеми със социализацията в първи клас, нито пък в обучителния процес. Напротив – в училище се чувствах доста по-добре, отколкото в детската градина, където трябваше да спя насила, когато не ми се спи. 

Но стига толкова спомени. Аз съм си аз, държавната политика си е държавна политика. Та да се върнем на нея – в момента децата по закон трябва да са на училище, щом навършат 5 години. Дори екипът на образователното министерство иска да смъкне тази възрастова граница – до 4 години. Мотиви има. И не е като да не са убедителни. Според международните изследвания посещаването на детска градина се отразява положително на развитието на децата – те бележат успехи в училище, не отпадат от системата преждевременно, справят се по-добре със социализацията и т.н.

Категорично ранното посещаване на детска градина е изключително важно за децата от етническите малцинства. Там те имат шанса да видят друг свят от този у дома. Причината е, че често за техните родители образованието не е ценност, абсолютно неглижирано е. И от това патят децата, след това техните деца... Сякаш пламва една поколенческа епидемия. И в този смисъл задължителната детска градина по закон е решение или поне възможност за такова. Но. Има едно но. Спазва ли се законът?

По данни на фондация „За нашите деца“ 19% от българчетата на възраст между 3 и 6 години не посещават детска градина. Това е почти една пета хлапета, които попадат в графата извън закона. Силно се надявам, че причината част от тези хлапета да не са в градината, не защото за тях не е имало места. Не го изключвам като възможност обаче. Щом държавата въвежда ранно предучилищно образование, трябва да създаде и условия за него. В случая – достатъчно места в детските градини.

От друга страна обаче, ако едно тригодишно или четиригодишно дете има баба, която да го гледа, чувства се добре, има всички удобства и условия, в които да се развива в нормална среда, защо трябва задължително да посещава забавачка? И къде остава правото на личния избор на родителите? На отговорните родители, защото все пак има и такива, нали. 

И не е честно да ги лишим от правото му да се грижи за детето си по най-подходящия за него начин.

Мила Мишева, "Монитор"