- Какво мислите за триумфалното преизбиране на Владимир Путин?
- Уважавам избора на народа. В момента в Русия няма член на опозицията, който може да противостои на този избор. Веднъж един бивш член на френските тайни служби каза, че Путин е политическо животно. Очевидно това се харесва на руския народ. Но аз мисля, че Русия остава демократична страна. Гледат четирите мандата на Путин: но Меркел също започна четвърти мандат. В САЩ има президентски династии: Буш баща и син, семейство Клинтън!
- “Не харесвам много съветската власт. Просто онези, които изобщо не я харесват, принадлежат към един тип хора, който като цяло ме отвращава”, пишете в “Архипелагът Соловки”. Изпитвате ли носталгия към СССР?
- Това, което е важно в момента за руснаците, не е съветската власт - тя е смазана, жалка, отречена. Хората до голяма степен избират, водени от носталгия. Те реагират на един антисъветизъм, който се превърна при някои в русофобия. Западните хора са склонни да мислят, че руснаците не съжаляват за съветската власт, но това е точно така. През 90-те г. ние разрушихме страната, унищожихме икономиката, премахнахме лявата идея. Написахме стотици книги, филми за омразата към Съветския съюз. Искат от нас да се чувстваме виновни, да се срамуваме от това минало, от живота си.
- Обвиняват руснаците, че са навсякъде, че манипулират избори. Смятате ли, че на Запад има русофобия?
- Мисля, че русофобията съществува в политическия елит, но не засяга по-голямата част от населението. Идвал съм във Франция поне 25 пъти и никога не съм имал конфликти с читателите. Франция е единствената европейска страна, която се съгласи да издаде книгата ми “Писма от Донбас”. За сметка на това, разказите на онези, които се борят от украинска страна, се издават навсякъде.
- Какво мислите за решението на президента Еманюел Макрон да бойкотира руския павилион на Салона на книгата в Париж, където бяхте и Вие?
- Путин никога нямаше да направи това в Русия. Това не е жест срещу Русия на Путин, а срещу руската литература, която е може би най-европейското нещо в Русия. Литературата остава, докато президентите си отиват.
- В “Писма от Донбас” разказвате за Вашата война в Украйна. Защо отидохте в Донбас?
- Защото съм за демокрацията. Хората, които изразяват желанието си да живеят в суверенно културно и политическо пространство, имат пълно право на това. Западните посланици отидоха на киевския Майдан, където имаше 300 хил. души, които протестираха срещу режима на Янукович, но трябваше да отидат и в Донбас, където стотици хиляди протестираха срещу режима на Порошенко. Нека европейците да ми обяснят каква е разликата между свободата, за която претендира Киев, и онази, за която претендира Донбас? Защо да нямат едни и същи права?
- Как оценявате начина, по който западните медии отразиха конфликта?
- Европейската преса не се интересува от обективното отразяване на събития. На 2 май 2014 г. в Одеса имаше криминален пожар в Дома на профсъюзите, дело на промайдански метежници, който отне живота на 42 антимайдански демонстранти. Тази касапница бе пренебрегната от западните медии. И това е само един пример.
- Тази година ще честваме 100-годишнината от рождението на Солженицин. Вашата книга “Архипелагът Соловки” е вдъхновена от “Архипелагът Гулаг”. Какво място заема тя във вашето литературно родословие?
- Солженицин е огромна фигура, според мен много повече политическа, отколкото литературна. Текстът на “Архипелагът Гулаг” съдържа изключително много неточности и грешки, което е разбираемо, като се има предвид, че Солженицин никога не е имал възможност да се консултира с архивите от онова време. През 80-те г. Солженицин написа много текстове, които говореха за перестройката като за огромно бедствие за Русия. Те не са най-известните.
- Причислявате ли се и Вие като него към една славянофилска традиция?
- Не, защото Солженицин, за разлика от мен, имаше идея за съюз на три славянски страни: Русия, Украйна и Беларус. Аз мисля, че Русия е много по-сложна страна. Има мюсюлманско население, будистко население. Ние сме по-близки до някои азиатски страни, като Китай, отколкото до други славянски страни, като Украйна. Както казваше Путин, “ако Европа не иска да започне диалог с нас, ние ще се обърнем към Китай и Индия”.
- Русия не е ли част от Европа?
- Това е евразийско пространство, едновременно в Европа и в Азия. Но нашата култура си остава европейска. В известна степен Русия е запазила европейската традиция.
- Защо Русия ражда толкова велики писатели?
- Това е много обширна страна със сложна история. Без да искам да ви лаская, вие имате също толкова добра литература като нашата! Мисля, че руската франкофилия, която съществува отдавна, е оказала значително влияние върху руската литература. Когато Русия е критикувана във Франция, французите трябва да си дадат сметка, че те самите са дали много неща на Русия. Мен, например, ме упрекват за моя милитаризъм, но аз вземам пример от Гийом Аполинер, Ромен Гари и Антоан дьо Сент-Екзюпери, с които съм израснал.
- “Нашата разлика се дължи на това, че ние много бързо се наказваме със собствените си ръце - за това нямаме нужда от други народи”, пишете Вие в “Архипелагът Соловки”…
- Съществува руски мазохизъм, това е вярно. Ние самите се самобичуваме, но понякога ни харесва и други да участват. Да вземем за пример Втората световна война: понесените загуби са огромни - 19 млн. души. Повечето от тях са загинали през 1941-1942 г., убити от Германия и от нейните съюзници. Никой не говори за тези руснаци, пожертвани, за да бъде победен нацизма. Тази неблагодарност и забрава нараняват руснаците.
- Неотдавна се приближихте до Православната църква. Важен стълб ли е православието за руската идентичност?
- Бях кръстен през 1975 г., в съветската епоха. У дома имаше Библия и икони. Аз не съм пламенен вярващ, но вярвам, че Бог съществува и православната религия е част от нашата културна традиция. Но хората в Европа преувеличават влиянието на Православната църква върху руската политика и населението. Има повече строго спазващи религиозните обреди вярващи в Скандинавските страни или Великобритания, отколкото в Русия!
Захар Прилепин е един от най-модерните писатели днес в Русия. Той е и бивш член на Национал-болшевишката партия на Лимонов. Романът му “Архипелагът Соловки”, въздействаща фреска от 800 страници, разказва за първия изправителен лагер, създаден от болшевиките през 20-те г. на миналия век. Книгата му “Писма от Донбас” е разказ за неговата война редом до проруските бунтовници, които се изправиха срещу украинската власт. Писателят Захар Прилепин беше гост на Салона на книгата в Париж, който отдаде почит на руската литература.
"Фигаро", превод: Галя Дачкова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар