Да избереш България?

Цяло едно поколение, днес живее с претенцията, че заслужава всичко, но не оценява нищо...
 
„Млад актьор избра България“... Забелязвам такива заглавия непрекъснато из медиите.

Лайфстайл напудрени, бонбонени статийки за млади, задължително позитивни хора, които видиш ли са ИЗБРАЛИ да останат в България.
И това се представя, сякаш е някакво жестоко постижение. Нечуван подвиг. Превелико усърдие, което заслужава възхищение. Така сме почнали да се отнасяме към простичкия факт, че някой млад, бял и що-годе образован българин е ОСТАНАЛ в родната си държава.

Само че...

България е избрала вас. По-голямото избира по-малкото.

Не знам откъде дойде глупостта да ръкопляскаме на обикновеното.

Подвиг ли е да „избереш“ страната си?

Там, където си роден...

Там, където са родители, хора, живот.

Там, където си получил образование, храна, дом, преживявания и шансът „да избираш“.

Кога стана повод за гордост да НЕ емигрираш?

Цяло едно поколение, днес живее с претенцията, че заслужава всичко, но не оценява нищо. Нищо, което е получило напълно наготово, ей така, по историческа инерция.

Трябва да аплодираме наследниците на Ботев и Левски, че остават в завещаното от предците им? Умрели и платили с кръвта цената на днешния НИ живот?

Не. Няма да ръкопляскам.

Защото, изборът, който си струва е да живееш за нещо (човек, племе, народ, държава, Бог), да изобретиш нещо (лекарство, книга, машина, космически кораб), да промениш нещо (1 живот, 1 поколение, 1 държава), а не къде ще се устроиш битово. Вместо ботево.

Похвалата изисква постижение, а не да си направил нищо повече от задължителното.

И тази сервилна еуфория из общественото пространство, която издига високо горе всичко чуждо и сваля долу всичко наше – показва дълбок провинциализъм и невежество.

На които няма защо да ръкопляскаме. Не сме чак такива глупаци.

Ева Истаткова, Lentata.com