Близо 90% от собствениците на откраднати луксозни лимузини се прощават завинаги с автомобилите си, обобщава вътрешният министър Валентин Радев в писмен отговор на депутатски въпрос.
И допълни, че на по-скъпите откраднати автомобили се пренабиват номерата на рамите, возилата се пререгистрират отново в КАТ чрез подставени лица и се пускат отново на пазара в чужбина или в България. По-евтините коли отиват направо в автоморгите.
Освен това МВР отчита и поредни победи - как иначе!? През изминалата година автоджамбазите са отмъкнали по-малко коли в сравнение с 2016 г. - спад с цели 29% на кражбите на автомобили, а разкриваемостта на престъпленията е скочила почти с 50% - от 9,8 на 13,6 процента. Общо 2023 собственици са пропищели миналата година заради откраднатите им коли, докато през 2016 г. броят им е бил 2820. Най-много автомобили се крадат в София, Варна, Бургас, Пловдив, както и в известните морски и планински курорти през активния туристически сезон. "Активният криминален контингент целогодишно гастролира и осъществява престъпните си намерения в най-оживените места на страната", признава Валентин Радев.
И тук се сблъскваме с камара съществени въпроси. Първо, наистина ли спада броят на задигнатите коли, или просто расте броят на хората, които предпочитат да си платят на автоджамбазите, вместо да таят напразни надежди, че родната полиция ще им открие отнетото возило. Схемата е проста - даваш 2000 -3000 или 10 000 лева откуп на посочено от бандитите място и си получаваш колата след час. Ако имаш пари в къщи или в банката - плащаш веднага, иначе взимаш заем и пак плащаш. В противен случай лъскавият ти "Мерцедес" или БМВ - а може и по-семпла кола, отиват я в Албания, я в Близкия изток. И минават през границата необезпокоявани от никого срещу някакви си 500-1000 лева. А по-нататък - в Македония или в Турция си е направо лесно. Просто си караш. Така е от зората на демокрацията. И МВР го знае и бандитите го знаят, но не им пука. Затова и 90% от собствениците на откраднати возила се прощават завинаги с тях.
Това е суровата българска действителност.
Второ, стряска ме елементарната философия на подготвяните от МВР промени в няколко закони. Примитивно е да се очаква, че автокрадците ще се стреснат, ако в Наказателния кодекс запишат няколко години затвор повече. И днес убиват и пребиват въпреки заплахата от доживотен затвор без замяна, примерно. Суровите закони, които се налагат у нас, не предотвратяват престъпленията и на криминалния контингент не му пука за тях. Особено след като може да си признае в съда и да сключи споразумение с прокуратурата, по което - щом се одобри, ще получат присъда под минимума.
Трето, налице е пълна девалвация на доверието в МВР като цяло и най-вече в желанието и в способността на полицията да свърши нещо. Навремето крадци ми обраха къщата и задигнаха ред ценни за мене неща. Подадох жалба в полицията и след месец получих отговор. В него пишеше черно на бяло "не сме сигурни, че е имало обир, защото не сте посочили имената на извършителите". Беше малко след 2000 г., а жалбата бе подадена в Шесто районно на МВР. След този случай не се обръщам към полицията за нищо друго освен за преиздаване на лична карта или на шофьорска книжка.
Та това е! Ние искаме да уважаваме полицията, съда и прокуратурата. Но драмата е там, че на тях рядко им пука за нас, защото са чиновници по душа.
А в подобни отношения винаги настъпва дълбоко отчуждение, както сочи практиката на бракоразводните дела.
Хубен Ненчев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар