Правата на лишените от свобода като че ли са повече от задълженията им и това води до демотивация на служителите в затворите.
Това заяви министърът на правосъдието Цецка Цачева след националното съвещание на началниците на затвори, свикано заради продължаващия скандал с бягството от парадния вход на Централния софийски затвор.
От една страна, това е само поредното неадекватно изказване след унизителната за цялата държава случка. След аналогията с граф Монте Кристо и бегълците от "Алкатраз", след откровението на вътрешния министър Валентин Радев в стил, че МВР "не мисли, а действа!", след опитите да се омаловажи храбрата чистачка, която единствена подгонила затворниците, ама от любопитство, не от професионален хъс, Цачева трудно може да заеме челна позиция в тази странна класация по неадекватност. Но когато министър на правосъдието говори за "прекомерните права на затворниците", това е повече от невежество. То е признание, че властта няма нито намерение, нито капацитет за необходимите реформи в затворите.
Една от основните характеристики на лишаването от свобода е принудителното ограничаване на права – правото на свободно придвижване, правото на личен живот и социални контакти, на кореспонденция, разполагане с парични средства, упражняване на професия и т.н.
Затворникът е лишен от права по условие и е оставен на милостта на администрацията. А задължение на политическата власт е да организира администрацията така, че да спазва условията, определени от конституцията и закона. Или да ги промени.
Тук властта засега се проваля, а Цачева просто демонстрира една от особеностите на българския политически живот - управляващите са неспособни да носят политическа отговорност.
Иначе любопитно би било наистина да се доразпита правосъдната министърка какви точно права на затворниците пречат на пенитенциарната система.
Това няма да реши никакъв проблем, но поне ще попълни колекцията от бисери на властта.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар