След скандалните президентски избори в САЩ на 8 ноември 2016 година темата за фалшивите новини, или фейкнюз, стана любима на политици, анализатори, журналисти, социолози, таксисти и фризьорки.
Разбира се, нямам нищо против всички тези професии и даже много ги уважавам. Също така много обичам българския език, един от най-богатите и красиви езици на света – това не е моя оценка, а на видни лингвисти и литературни критици. Затова ще наричам новините не фейкови и даже не фалшиви, а лъжливи. Това е хубава българска дума, а Лъжлив Съби е емблематичен литературен герой, създаден от талантливия Димитър Чорбаджийски (1890-1967), по-известен с псевдонима си Чудомир, нека почива в мир. Чудомир си отиде преди половин век, та не успя да види как наследниците на неговия герой далеч го надминаха във всяко отношение.
Но докато Лъжлив Съби е безобиден обитател на литературния свят, съвременните лъжливи събевци, както си чукат по клавиатурите и си доизживяват откраднатото детство, така ще вземат да затрият света, и в частност детството на собствените си потомци. Които от тях имат такива, де. Че нещо доста от световните лидери са ялови, а това променя мирогледа им и го проектира в точка. А не върху естествената верига на минало, настояще и бъдеще.
Лъжливите новини са фундаментално опасни, защото създават лъжлив свят. Всъщност светът на всеки от нас е просто нашата представа за него. Защото съществува само това, за което сме чували или чели. Може ли да има нещо, за което имаме никаква информация? Не може да се опише такова нещо, защото това ще означава, че информацията не е нулева. Има даже една екстравагантна теория, споделяна от много съвременни учени - че смисълът на човешката раса е в това да мисли света. За да го има. Елементарно следствие от това е, че ако затрием себе си, затриваме нещо много по-велико.
Има ли свят, ако няма кой да мисли за него? В един по-личен, потресаващ план руският президент съвсем сериозно запита какъв е смисълът на света, ако Русия я няма в него? Мисля, че имаме доста малко време останало, за да отговорим правилно на този въпрос. Или да се направим, че той не е зададен, но това също е отговор. Лошият отговор. Лъжливите новини създадоха лъжлив свят и по-точно - два лъжливи свята. Доналд Тръмп, Владимир Путин, Тереза Мей, Еманюел Макрон (нека го сложим и него), Ангела Меркел, случаят „Скрипал“, ракетният удар срещу Сирия.
Какво е общото между тези седем неща, от които пет имена и две събития? Общото е, че тези неща ги има според единодушното мнение на всички участници в света, който е в главите ни. Оттам нататък нещата не са толкова общи. И даже изобщо не са. В двата свята - този на НАТО и този на Русия, събитията „Скрипал” и „Сирия” са коренно различни. И двата свята се напъват да наложат своята представа за събитията, но го правят с убедителността на не особено образован индо-българин.
Да започнем с омръзналия на всички случай „Скрипал“
Версиите на Запада и на Русия са вече толкова много, че е безсмислено и скучно да се изброяват. Самата отровна субстанция премина през три от основните агрегатни състояния на веществото: твърдо, течно и газообразно. Засега плазмата е извън подозрение, макар че тя инак също е кандидат, стига човек да разполага с магнитна бутилка за пренасянето й. Щото тя понякога доста пари, достига милиони градуси и би затруднила дори Бонд, Джеймс Бонд. Така че няма да се занимаваме с отровата, за която също има десетина версии. За мен, като дилетант в областта на конспирациите, има само един неясен въпрос: защо не показват Скрипалите, или поне един от тях? Разговора по телефона с някаква роднина не го броя, днес всеки студент в първи курс може да синтезира компютърно един средно смислен разговор с всеки избран глас и произношение. А по-добрите компютърни програми могат да разговарят с дни така, че изобщо да не се разбере насреща човек ли има или машина. Това впрочем е знаменитият тест за компютърна интелигентност („Може ли машината да мисли?”) на великия математик Алън Тюринг (1912 - 1954). Който спечели Втората световна война за родната си Англия, а тя по-късно го уби, щото бил хомосексуалист.
Непоказването на поне един Скрипал води до създаването и проповядването на тежки конспиративни хипотези. Като се започне от това, че Скрипалите са сполетени от съдбата на хамстерите и една от котките в дома им (другата котка за щастие избяга), и се стигне до това, че случаят е изцяло измислен. Още повече че бившият руски агент Александър Литвиненко (1962 - 2006), убит с редкия елемент полоний-210, беше показван и като жив, и като умиращ от лъчева болест. За щастие на някои скандалът „Скрипал” беше бързо затулен със скандала „Източна Гута” в Сирия. Там нещата се пообъркаха. Малко прибързано на Запад беше разпространена информацията за 500 пострадали и 50 убити при химическа атака с хлор и зарин в град Дума на 7 април.
Това са много жертви и няма как те да се изпарят без следа всичките. Сега проблемът е, че в Дума не може да се намери и една жертва на атаката. Американските журналисти не можаха, но там сега са специалистите от Организацията за забрана на химическите оръжия. Дано пък на тях им провърви, макар че надали. Лъжлива се оказа и историята с клипа в болницата в Дума, след като участници в събитието, включително деца, разказаха какво се е случило там. И по-точно какво не се е случило. Актьори, сър, само че бездарни. А как ли се чувстват сега някои родни коментатори? Ми никак, ако питате мен. Не е моя фразата, че парите не миришат. На римския император Веспасиян се води.
Най-забавна обаче се оказа ракетната атака на САЩ, Англия и Франция срещу обекти в сирийските градове Дамаск и Хомс на 14 април. Отново имаше една данна, която и двете страни (атакуващата тройка ракетчици и Русия) приеха за приблизително вярна.
Това беше общият брой на изстреляните ракети - малко над 100. Според Русия и Сирия свалените ракети са 70, а според президента Тръмп свалени ракети няма. Индо-българи, сър. Двете твърдения няма как да са верни едновременно. Но защо и двете са силно съмнителни?
Руско-сирийското твърдение за 70 и кусур свалени ракети изисква някакво материално потвърждение, примерно парчета от поразените ракети. Ще отбележим, че при сваляне на такава ракета тя обикновено не се взривява, а се разрушава и доста запазени парчета падат на земята. Доколкото следя информациите, засега са показани останките само на три ракети. Къде са другите, остава въпрос с повишена трудност. Възможно е част от ракетите просто да са били дезориентирани от средствата за РЕБ (радиоелектронна борба) и да са паднали кой знае къде, примерно във водни басейни или някъде в планините. Във всеки случай отсъствието на повече останки е силно съмнително, при положение че уж е имало над 70 свалени ракети.
Сега за твърдението на американския президент, че всички ракети са поразили целите си. Въпросните над 100 ракети носят общо 50 тона високоефективен боен заряд и пораженията би трябвало да са грандиозни. Това обаче, което показаха спътниковите снимки, е поражение върху няколко сгради, което съответства на 3-4 ракети максимум. А къде са тогава останалите 100? Ми няма ги. Което си е абсурд отвсякъде. Нито сирийците могат да посочат отломки от поразените 70 ракети, нито трите държави ракетчици могат да посочат разрушения, съответстващи на 100 ракетни удара.
Всичко това говори, че управляващите и на Запад, и в Русия твърдо вярват в хипотезата на Иво Христов за процента на дебилите. Но не само в България, а и общо за света. Проблемът на вярващите в лъжливия свят не е просто информационният дефицит и дебилитетът по-общо. Вярвайки в лъжливия свят, ние някак неусетно свикнахме с идеята, че Третата световна война (която очевидно е в ход) ей така, просто и лесно, ще премине в своята гореща фаза. Това прилича на типичен случай на отваряне на „Прозорец на Овъртон”, т.е. на подготовка на обществото да приеме някаква безумна и разрушителна идея. Но май в тази неизбежност почнаха да вярват и елитите, които малоумно чукат по някакви клавиатури и си представят войната като електронна игра.
Сценарий
И понеже заговорихме за електроника, която е не само навсякъде наоколо, но и вътре в нас, ето един прост сценарий. Той е за гореща фаза на войната, без какъвто и да е ядрен взрив, без гигантско цунами и без закачки със спящата под Жълтия камък глобална смърт. В момента всяка уважаваща себе си военна сила е разработила мощни глушилки за РЕБ, които могат да оставят огромни райони без електронни комуникации за дълго време, примерно за 24 часа. При това не говоря за разрушаване на банковите компютри и на компютрите, управляващи атомните реактори и транспорта. Нека те си останат непокътнати, макар че какво означава това без комуникации? Не само младите хора, но и много от възрастните ще откачат тотално, когато изведнъж и масово се изключат мобилните им устройства, а и цялата останала компютърна техника остане без интернет? И като казвам да откачат тотално, имам предвид точно това. Мащабът на хаоса в големите градове ще бъде без всякакъв прецедент.
Чудя се защо ли Холивуд още не е създал трилър на тази тема, а ни пробутват четвърти и пети версии на някакви беззъби и стари истории? Ето, подарявам им тази тема - „Когато мрежата умря”.
Проф. Михаил Константинов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар