Цифровизация на земеделието и дигитализация на говедовъдството.
Това ще са вероятно новите трендове в аграрната реформа, които трябва да издигнат селското стопанство в България на нови висоти с ъпгрейд до версия 4.0 - земеделие от четвърто поколение. В евросленга на чиновниците трябва да се осъществи цифрова трансформация на българската индустрия в диалог със земеделския бранш и IT бизнеса за разработка на национална стратегия за цифровизация на земеделието.
Новината за дигиталното бъдеще вероятно ще трогне колежките на лирическата героиня на Борис Машалов - Гана, която вместо да изкарва чичовите брези говеда, вече ще ги ъпгрейдва до версия 4.0, за да е в синхрон с дигиталната ера.
Цифровата стратегия за ново селско стопанство ще включва придобиване на нови знания и умения от страна на фермерите - като управление на дрон за пръскане и наблюдение на посевите, например, или свързване на овчарници в мрежа. За целта ще бъде полезно развитието на широколентов интернет в селските райони - според специалистите така щяла да бъде постигната успешната цифрова трансформация на земеделието още до края на това десетилетие - имаме още две години.
Ще направим сигурно и дигитални хъбове, защото по-модерна дума от хъб поне документално не познаваме. Сеячи, орачи, краварки и овчари ще имат достъп до най-новите технологии в Европа.
Не на последно място - хванем ли се за дигитализацията, ще можем да усвояваме и европейски средства за нейното провеждане - от технологическото обзавеждане до провеждане на курсове за работа с интернет на земеделски труженици.
Дигитализацията е мантра на експертите, които готвят стратегии за европейските чиновници, но проблемът на лирическата Гана и съвременните й колеги не изглежда да е на първо място липсата на високи технологии. Българският земеделец страда на първо място от това, че получава по-малко грижи, отколкото колегата му фермер в старите страни-членки от ЕС.
Земеделското стопанство дори на този етап страда не от примитивизъм и липса на интензивност, а от прекалено интензифициране, което води със себе си твърде много химикали - пестициди и торове, намеса в околната среда и навлизането под различни форми на ГМО.
Проблем за селскостопанския производител е не достъпът до широколентовия интернет, а до търговските вериги и крайния потребител, тъй като трябва да се подчини на монополната тежест на големите търговски компании и на по-малки търговски посредници, които обират по-голямата част от печалбата. Проблем за селскостопанския производител е и потребителят от града, който е с ограничени финансови възможности, за да купи качествена селскостопанска продукция. Проблем не само у нас. Преди месец собственик на портокалова градина в Испания ми разказа, че хубавите портокали от неговата градина отиват за износ, докато испанците от юга си купуват портокали от Мароко.
Ако към главоболията на бранша добавим и все по-критичното състояние на опрашителите и проблема с пчелите, може би ще забележим, че липсата на цифровизация не е най-големият дерт на фермерите, а провеждането й не е мантра, която ще ги избави от другите по-сериозни грижи.
Красимир Крумов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар