Зад колко висока стена трябва да си се затворил в обсесиите си, за да не осъзнаваш колко нелепо изглеждаш?
И докога подобни фигури ще се опитват да ни предават собствените си овехтели страхове, оставайки слепи за новите реалности около нас?
Минути преди да забие едно от легендарните парчета на Pink Floyd – „Mother“, легендата Роджър Уотърс се обърна към публиката в София с кратка антивоенна реч:
„Би било чудесно, ако любовта в тази зала успее да прекоси стени и граници – например национални, религиозни, на определени политически вярвания. Тази любов трябва да се разпростира из крехката ни планета, иначе шибаняците ще я унищожат. И Съединените щати са тези, които основно ни водят към това разрушение, да бъдем честни. Но с тях е и Великобритания, и голяма част от Европа. Всички те дрънкат с оръжия и ще се опитат да нападнат Иран. Имам ужасното предчувствие, че може да го направят. Те са настървени да започнат война с иранците. А вероятно имат за цел да увлекат в нея и руската мечка. Антируската пропаганда в западната преса е невероятна. Вие искате ли да се биете срещу руснаците? Аз не искам. Срещал съм се с руснаци и те са обикновени хора като мен и вас. Нима не искаме всички да живеем в мир? Аз искам. Моят народ също. Искате да започнем война с руснаците? Помните ли Втората световна война и какво успява да стори руският народ тогава? Че побеждава Вермахта на цената на 20 милиона руски момчета? Както и да е, няма да изнасям политическа реч, не затова съм тук. И все пак, не се срамувам от позицията си, защото тези шибаняци ще ни избият всички, ако не изпратим тази любов по света и не кажем, че не искаме да живеем в състояние на постоянна война. Не искаме такъв живот. Трябва да разберем как да действаме заедно, за да разрешим проблемите с климата, а също и културните, националните, политическите и религиозните различия между хората. Защото всички сме човешки същества, всички сме братя и сестри, без значение каква е нашата националност, раса, цвят на кожата.“
Бедни, бедни Роджър, само ако знаеше какво ще последва…
Започна се леко – с няколко подмятания, че не му било мястото и времето за такива речи на рок концерт. Чули – недочули нещо за Русия покрай шумотевицата на концерта, яростните русофоби смръщиха вежди, но бяха готови да го преживеят. Тъкмо да махнат с ръка и да отминат високомерно, „Барикада“ и „Документални филми“ публикуваха преведено видео с въпросната реч. Вече нямаше как да се мълчи! Of course mama’s gonna help build the wall!
Както обикновено се случва в България, подобни казуси имат способността да обсебват изцяло медийното пространство, да влизат в сутрешни и вечерни блокове, а знайни и незнайни „лидери на мнение“ в социалните мрежи да се чувстват принудени да коментират въпроса, за да запазят аурата си на експерти по всички въпроси. И настана истински плач. Hush now baby, baby don’t you cry!
Началото бе дадено от може би най-големия рупор на русофобията и антикомунизма в България – бившият преподавател по „Научен комунизъм“ Огнян Минчев. Последва го съратникът му Александър Кьосев, обадиха се още вечните герои на прехода като Васко Кръпката; научихме, че Камен Кацата е напуснал концерта на Уотърс възмутен, а Руслан Трад обяви, че е скъсал и изхвърлил своя билет. Единствените въпроси, които започнахме да си задаваме, е дали Илиян Василев, Александър Йорданов и Емил Джасим са добре и защо мълчат в този напрегнат миг?
Мненията на някои от възмутените от речта на Роджър Уотърс бяха препубликувани от „Площад Славейков“ със заглавие „Разочарованието от Роджър Уотърс“. А под постовете на изброените се появиха коментари от типа: „Не разбирам защо не го е освиркала цялата зала!“. Други път заявиха, че всъщност точно това се е случило – при такова „масово“ разочарование, как иначе. За тяхно съжаление, нищо подобно не се чува на записите от залата.
Плачът щеше да е смешен, ако не беше тъжен. Прочитайки отново цялата реч, така и не стана ясно какво в нея толкова е възмутило минчевците? Може би не е факт, че светът изглежда все по-близо до нова глобална война? Може би не е факт, че САЩ изглеждат настървени за война с Иран? Може би не е вярно, че Великобритания на Тереза Мей за пореден път прилича на послушен пудел на евроатлантическия си другар? Може би не е факт изходът от Втората световна война? Или някой от споменатите господа наистина искат да тръгнат на война? Ако това ги е възмутило излиза, че нямат търпение да хванат пушките?
Два кадъра от концерта на Роджър Уотърс в София, които няма да се харесат на нито един преподавател по научен комунизъм
„Площад Славейков“ загатна къде сърби най-много – на стената на концерта се появили лицата на Тръмп, Тереза Мей, Борис Джонсън, Джъстин Трюдо и други западни лидери, но го нямало Владимир Путин. Сиреч, внушавал подмолно Уотърс – той не е лош като другите. Това може би щеше да бъде любопитен за отбелязване факт, стига да не беше абсолютна лъжа. Образът на руския президент присъстваше на видео стените в „Арена Армеец“. Истеричното и прибързано обвързване на Русия и руския народ по презумпция с Владимир Путин показва тежката форма на обсесия, която имат да лекуват бившите преподаватели по научен комунизъм. Още по-противни са опитите им да втълпят и на околните своите „единствено правилни“ възгледи и страхове. Mama’s gonna put all of her fears into you!
Непонятно ми е самочувствието, с което минчевците поучават легенда като Уотърс. Още по-непонятно е липсата им на чувство за срам – за разлика от тях, той никога не е мълчал и е събарял стени тогава, когато други са се крили зад тях. Уотърс не познавал контекста, не искал да се осведоми, в Лондон можело така, но в България – не. Кое може така там, а тук не, господа? Да попиташ дали хората искат да се бият с руснаците? Да кажеш, че те са нормални хора, като всички нас? Да ги питаш дали искат да живеят в мир и дали помнят Втората световна война? Да заявиш, че имаш лошо предчувствие относно приближаваща война? Това е основното послание на Уотърс, а останалото – вашите обсесии.
И изобщо кои сте вие, та да си помислите дори, че вие сте осведомените, а гигантът Роджър Уотърс – не? Зад колко дебела стена е възможен този жалък плач? Mother, did it need to be so high?
От опитите да поучават Роджър Уотърс за „контекста“, по-жалки бяха единствено опитите да се обясни, че „той като музикант трябвало да си гледа музиката, а не да говори за политика“. Подобни нелепици издават абсолютно непознаване на творчеството на Уотърс и „Пинк Флойд“ – то винаги е било политическо. Именно затова е толкова велико и отличаващо се от много други виртуозни музиканти, които нямат техния успех и слава. Ако у нас да говорят право имат само „политолозите“ от точно определени „институти“, то в цивилизованите страни хората на изкуството винаги са били далеч по-влиятелни, а мнението им – често много по-ценно.
Едно от най-абсурдните последствия беше завъртането на темата, че Роджър Уотърс и без това е лош, а ние повече си харесваме Дейвид Гилмор. Плоча толкова стара, че е по-стара дори от тази на родния антикомунизъм, който все някак още успява да ни забавлява, а Кръпки и Каци търсят упование в него – 30 години след изчезването на причината. Направо да ти се скъса сърцето от умиление. Mother will she break my heart?
Роджър Уотърс дойде в София такъв, какъвто винаги е бил – смел и откровен, последователен в принципите си и горд с възгледите си. А покрай русофобската истерия, може би мнозина отново не чуха най-важното: Всички сме човешки същества, всички сме братя и сестри, без значение каква е нашата националност, раса или цвят на кожата и искаме мир, а не войните на елитите. Mother do you think they’ll drop the bomb?
Николай Драганов, Baricada.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар