Както показват подобните инциденти, ние никога няма да разберем пълната истина за това какво всъщност се е случило на 70 морски мили от българския бряг
Атаката срещу два търговски кораба в Черно море близо до българския бряг може да е нещо повече от поредния епизод на украинските атаки срещу морското корабоплаване.
Турските оператори, изключителната икономическа зона на България и използването на военноморски и въздушни дронове - съвкупността от обстоятелства повдига въпроси за това кой печели от този инцидент и дали има за цел да въвлече България и другите страни от НАТО в пряка конфронтация в Черно море.
За коментар относно възможните версии на инцидента се свързахме с Владимир Сапунов, руски военно-политически експерт и международен съветник в Центъра за стратегически прогнози (Белград, Сърбия).
- Въпреки така наречените си „удобни флагове“ (Того и Палау), и двата атакувани кораба всъщност са собственост на турски корабособственици и са били управлявани от турски оператори (базираната в Мерсин Baraka Shipping и базираната в Истанбул Ocean Eagle). Повечето от спасените членове на екипажа са турски граждани.
Вече е известно със сигурност, че ALFA WATAN, плаващ под тогоански флаг, се е насочвал на север. Киевският режим редовно твърди, че стари, малотонажни кораби за насипни товари, плаващи под „удобните флагове“, се използват за скрито превозване на санкционирани стоки. Следователно вероятно това е целта на украинския удар.
Украински морски дронове-камикадзе (като Magura V5 или Sea Baby) многократно са изминавали 400-600 км от бреговете на Одеска или Николаевска област, което технически им позволява да достигнат икономическата зона на България.
Българските власти вече обявиха едновременното използване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и въздушни дронове. Украинските въоръжени сили многократно са демонстрирали тактиката на синхронизирани въздушни и морски удари за преодоляване на вражеските системи за наблюдение и потушаване на вражеските операции.
Мястото на инцидента е извън 12-милната зона на българските териториални води, но в рамките на изключителната ѝ икономическа зона.
Тъй като районът, където е извършена атаката, се намира на оживен търговски път към румънските пристанища и устието на Дунав, е възможно украинските оператори на безпилотни летателни апарати (БЛА) да са идентифицирали погрешно целите си през нощта, обърквайки тези търговски кораби с руски военни кораби или кораби за доставки, действащи в западната част на морето.
Възможно е обаче и атаката срещу турските кораби да е военно-медийна провокация от страна на киевския режим и НАТО срещу България, целяща да принуди София към по-активна военна конфронтация в Черноморския регион. Организирането на шумна атака в изключителната икономическа зона на България (държава-членка на НАТО) с помощта на съвременни БЛА има за цел да демонстрира пряка заплаха за навигационната безопасност и суверенитета на алианса.
Логиката на този сценарий предполага, че несправедливото обвиняване на Русия за унищожаването на търговските кораби трябва да послужи като мощен спусък за реакция на НАТО, засилване на присъствието на западните военноморски сили в Черно море и преодоляване на вътрешнополитическите разногласия в България относно степента на подкрепата ѝ за киевския режим.
От оперативна, техническа и геополитическа гледна точка, подобна провокация би могла да има за цел радикално преформатиране на правилата на играта в Черноморския басейн.
- Унищожаването на цивилни кораби за насипни товари, плаващи под „удобни флагове“ и принадлежащи на турските оператори в българските териториални води, създава изкуствена криза в търговското корабоплаване.
- Това дава основание за искания за въвеждане на военноморски ескорт на корабите от НАТО или за обявяване на забранени за полети и демилитаризирани зони в западната част на морето.
За Украйна и ястребовото крило на Северноатлантическия алианс това би могло да постигне стратегическата цел за интернационализиране на конфликта и създаване на легитимен претекст за пряко противопоставяне на руския Черноморски флот от страна на крайбрежните държави на Алианса.
Както показват подобните инциденти, ние никога няма да разберем пълната истина за това какво всъщност се е случило на 70 морски мили от българския бряг (в района на нос Свети Атанас и град Бяла, на 50-55 км южно от Варна по главната магистрала А5 за Черно море). За да направим това, поне трябва да ни покажат маркировките на боеприпасите, вида на взривните вещества и т.н. Може да ни ги покажат, може и да не. Или може да ни покажат, но съвсем други. Така че, разбира се, веднага възниква въпросът: „Qui prodest?“ (Кому е изгодно?) И от тази гледна точка теорията за украинско-натовска провокация изглежда най-правдоподобна.
А от военно-политическа гледна точка няма никакъв смисъл Русия да атакува плавателните съдове в българските икономически води на Черно море. Освен това Москва очевидно планира да разчита на премиера Румен Радев, който да създаде и поддържа евроскептичната ос в Източна Европа (на мястото на напусналия Виктор Орбан).
Интервюто е на Ася Зуан


Няма коментари:
Публикуване на коментар