Изглежда, всички бяха решили да си изприкажат приказките след дългогодишното мълчание, настъпило след ударите на НАТО и САЩ в Сърбия.
Дитирамбите за необходимостта от обединението на този регион и ролята на премиера Бойко Борисов се ляха с часове от студията на най-гледаните телевизии, почти със същия френетичен тон, както когато същите тези телевизии показваха репортажи от различни горещи точки по време на драматичните събития на Балканите преди години.
Не съм сигурен дали потопът от словоизлияния ще успее да заличи следите от обеднения уран, съдържащ се в бомбите, изсипани от самолетите на пакта над Сърбия. Нито дали ще изтрие кръвта, пролята от тигрите на Аркан и АОК на Хашим Тачи. Но със сигурност темата за Западните Балкани преля от възторжени празни приказки, които са на път да потопят иначе прекрасната представа за обединените Балкани, граничеща с утопията "Градът на слънцето" на Томазо Кампанела.
Пуснеш телевизора и виждаш някаква говорителка как се е разпенила, обяснявайки, че е велика идеята да покажем на сърбите, македонците, албанците, бошняците колко е хубаво в Европейския съюз. Западните Балканите се предъвкаха в университетските аули, нищо чудно те да станат и тема на кандидатстудентските изпити. А защо не и тест за средните училища.
Въобще темата придоби всички белези на кампания, ефектът от която е чувство за пресищане и признаци на гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ). Практиката сочи обаче, че неразположението бързо ще премине. Председателството ще свърши, на дневен ред ще се завърне увеличението на цената на тока и парното, ще избухне някой и друг скандал с подслушване, въобще ще започнат да се случват такива нормални за българите неща.
Европейските приоритети са важни, но ако ме питат мен кое е по-важно ще отговоря така: ние една Северозападна България не можем да оправим, а сме тръгнали да оправяме Западните Балкани! Там положението е същото, каквото беше след бомбардировките на НАТО и САЩ в Сърбия. Но и там има хора, които искат да видят колко хубаво е да се живее в Европейския съюз, нали?! Те обаче не са приоритет нито за политиците, нито за захласнатите телевизионни говорителки.
Между другото, за онези, които кажат, че омаловажавам резултатите от българското председателство, ще цитирам информацията за срещата на премиера Бойко Борисов с министър-председателя на Швеция Стефан Льовен тази седмица. "Двамата обсъдиха темата за охраната на външната граница на Европейския съюз и справянето с миграционната криза. България доказа, че има политическата воля за решаване на проблемите в областта на миграцията. Нашите външни граници са трудни за охраняване, но се справяме по най-добрия начин, подчерта Борисов пред Льовен. На срещата беше дадена отлична оценка на двустранните отношения и беше изразено желание за задълбочаване на икономическите връзки."
А сега нека си припомним какво си говориха Борисов и Льовен преди една година, на 23 юни 2017-а: "Темата за мигрантите, ситуацията на Балканите, въпросите за сигурността в Европа и борбата срещу тероризма обсъдиха премиерите на България Бойко Борисов и на Швеция Стефан Льовен. Премиерът изтъкна и усилията на страната ни за влизане в чакалнята на еврозоната и за присъединяването ни към Шенген. На срещата бяха обсъдени възможностите за задълбочаване на двустранното сътрудничество между България и Швеция."
Обзалагам се, че и след следващата им среща информацията ще е същата.
С говорилнята около председателството и Западните Балкани ще се случи същото.
Защото думите са прах по пътя на времето.
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар