Зима

Зима
Пролет

6 май 2018 г.

Либерални вълнения

За който е забравил, или пък изобщо не е учил, „Радини вълнения” е наименованието на 11-та глава от първия истински български роман „Под игото” на класика Иван Вазов.
 
В главата са описани изпитните вълнения на симпатични български момичета и тяхната учителка, появява се главният герой Бойчо Огнянов, а се навърта и отрицателният образ Кириак Стефчов. 

Разбира се, тези вълнения са едно нищо на фона на периодичните бури, които връхлитат либералния свят. Особено в Съединените щати, където политическата коректност е издигната в култ, а подивели феминистки колят и бесят де каквото и когото сварят. Либерали, сър... Които, ако зависеше от тях, щяха като нищо да прекръстят романа на Вазов на нещо като „Под присъствието”, примерно.

Вълненията наистина са големи и не мога да не разкажа за две от тях. На 24 април тази година либералната американска национална телевизия СиЕнЕн разпространи интересен материал с автори Крис Силица и Хари Ентън. Материалът още го има на сайта на медията. Авторите са много разтревожени от един неприятен според тях факт, който трябва да бъде обяснен политически коректно на американската публика, за да не би тя да вземе и превратно да изтълкува една статистическа данна. И каква е тази данна, дето може да се изтълкува неправилно, а не бива? Данната е елементарна. Оказва се, че според уважаваната американска социологическа агенция „Галъп” през месец април, през втората година на своя първи мандат, президентът Доналд Тръмп има 37% одобрение сред американските избиратели. На пръв поглед тук няма нищо тревожно от либерална гледна точка, даже е добре. Щото 37% са си 37% и като такива са доста под 50% примерно.

Което вече би било лошо и необяснимо.

Констатира се също, че той, президентът Тръмп, си ги има тези 37% от самото начало, щото толкова явно са тъпите редници, които поради простотия са гласували за него, а не примерно за либералната демократка г-жа Хилари Клинтън. Която е съпруга на популярния двумандатен президент Бил Клинтън.

Оказва се, че точно толкова, 37% одобрение, е имал президентът-демократ Бил Клинтън през 1994 година, на втората година от първия си мандат. И е спечелил втори мандат, което е демократично и правилно! Но вълненията не спират до тук. Точно толкова, 37% одобрение, е имал и президентът-демократ Барак Обама през 2010 година, на втората година на първия си мандат. И също е спечелил втори мандат, което е демократично и правилно. Ама тогава да не би и президентът-републиканец Доналд Тръмп, със същия процент одобрение, да се е запътил към втори мандат, което няма да е демократично и правилно, ама хич? Понеже този въпрос е естествен и много американски избиратели ще си го зададат, трябва те да бъдат предпазени от вредни аналогии и от погрешни изводи от рода на този, че може би и президентът Тръмп ще спечели втори мандат през 2020 година? Такова нещо либералните демократи не могат даже да си представят, камо ли да го допуснат! Но понеже фактите (Клинтън: 37% и втори мандат, Обама: 37% и втори мандат, Тръмп: 37% и заявка за втори мандат) са си факти, те трябва да се обяснят някак. И авторите Силица и Ентън бързо намират две обяснения.

Първото е, че данните за Тръмп били от месец април, а за Клинтън и Обама били от месец октомври, т.е. половин година по-късно. Демек, може дотогава на Тръмп да му падне под 37%. Рейтингът, имам предвид. Това разбира се, противоречи на вече изтъкнатата от самите автори тенденция, а именно, че на Тръмп рейтингът му си стои 37% вече втора година, щото толкова са простите редници според либералните демократи. 


И второ, на Клинтън и Обама рейтингът им бил паднал на 37%, щото тогава имало избори за Конгрес и Сенат, по този случай републиканците много ги били атакували и електоратът се бил объркал. Това пък е още по-грандиозна глупост, защото такива атаки, на които е подложен Тръмп (не че понякога не ги заслужава),  американската политическа история не помни.

Е, има ги описани в знаменития разказ „Кандидат за губернатор” от гениалния американски писател Самюъл Клемънс, по-известен с псевдонима си Марк Туейн, но тук говорим за реални, а не за измислени ситуации. Така че избори за Конгрес и Сенат в САЩ наистина предстоят по-късно тази година, но няма как атаките срещу президента Тръмп да станат по-яростни. Щото те отдавна са на макс. Е, противниците му още не са изкарали на сцената малки скаутчета да му викат „Тате, тате”, като в разказа на Марк Туейн, но това едва ли ще промени нещо в главите на редниците. Освен, че може би ще ги втвърди още повече. Щото те са такива, твърди. И ако прочие не бяха такива, на Тръмп отдавна щяха да му спретнат майдан с всички произтичащи от това последствия. Само дето в САЩ последствията щяха да бъдат едни такива по-други.

Други въпроси, обаче, заслужават един път завинаги да им се даде смислен отговор. Първият е, защо вече втора година либералните демократи в САЩ стоят като ударени с мокър парцал по главите и още не могат да разберат какво точно и главно защо им се случи? Това, което им се случи на 8 ноември 2016 година (изборът на г-н Тръмп, а не на г-жа Клинтън), беше добре известно на група мислещи хора в САЩ и у нас, които даже го бяха съобщили официално още преди изборите.

Мислещите хора знаеха, че двамата кандидати имат равни шансове,  с лек превес за Тръмп. Защото американските социолози са добри професионалисти (българските също са вече такива) и бяха предсказали съвсем точно, че Клинтън ще получи 3 милиона гласа повече от Тръмп на национално ниво. Което няма особено значение, защото се очакваше само в щата Калифорния тя да има също 3 милиона гласа в повече (както на предишни избори) и да получи своите 55 електори, които никой не може да й вземе. Общо в останалите 49 щата и окръг Колумбия гласовете се очертаваха по равно за двамата кандидати. И щеше да спечели този, който убеди „колебаещите се” щати да гласуват за него/нея. Там нещата бяха на кантар и затова именно реалните априорни шансове си бяха 50 на 50. Реалността обаче надмина социологията и затова Тръмп спечели толкова убедително (в брой щати 30 на 20 и в брой електори 304 на 227). И що така? Ми, щото в Калифорния Клинтън спечели не 3 милиона, а цели 4,3 милиона гласа в повече. И това й изяде главата, колкото парадоксално да звучи. Защото така се оказа, че във всички други щати Тръмп има общо 1,3 милиона гласа повече! И що да не спечели тогава? И той си спечели, човекът! Отчаяните и неразбиращи какво става либерални демократи се опитаха да предизвикат повторно преброяване. След едно такова преброяване в щата Мичиган се оказа, че разликата в полза на Тръмп е още по-голяма от първоначално обявената. Все още клатещи неразбиращите си глави, либералните демократи признаха загубата. И яростно започнаха да атакуват президента Тръмп, в резултат на което рейтингът му от 37% в началото на мандата си остана толкова до този момент.

Ще трябва да забия още едно малко копие в конструкцията на либералните демократи, макар че това е като да биеш шамари на малки скаутчета. Не носи слава, но напомня на скаутчетата къде им е мястото. Ако, дай Боже, срещата между Тръмп и началника на Северна Корея Ким Чен Ун се състои и е успешна, рейтингът на Тръмп неминуемо ще скочи и във всеки случай ще е над този на Клинтън и Обама. Че може и Нобел да им дадат на Тръмп и Ким. Дали това ще донесе втори мандат на сегашния американски президент, е трудно да се прогнозира. Зависи от здравето му, от развитието на войната на САЩ с Русия и Китай и в крайна сметка от това, ще ги има ли светът и САЩ в частност на 3 ноември 2020 година, когато са 59-тите американски президентски избори. Отсега подарявам едно обяснение на либералните демократи.

Тръмп ще има по-голям рейтинг от този на Клинтън и Обама  през месец октомври, щото по времето на Клинтън и Обама Ким Трети още не е бил на власт. Обяснението е напълно идиотско, точно каквито са и обясненията на либералните демократи за рейтингите на Клинтън, Обама и Тръмп до този момент.

Второто либерално вълнение, за което исках да разкажа, сега ми изглежда малко и незначително на фона на страховитите събития, описани току-що. Но малко или не, то е показателно за сриването на остатъците от здрав разум у побеснелите представители на криворазбраната либералност и политическа коректност. Накратко, един друг скандал се разви почти незабелязано на фона на това, кой какво бомбардира в Сирия и главно кой колко и как лъже по този повод. На някакво мероприятие една млада хубава американка се появила с красива китайска рокля. Щото много уважавала китайската култура и стил на обличане. Нещо, с което нормалните жени по света охотно ще се съгласят. Нормалните – да. Но не и побеснелите либерални демократични феминистки, за сексуалната ориентация на които няма да говоря. Защото това е статия, а не порнографски разказ.

Въпросните дами и съпътстващите ги джендъри (те вече са 200 разновидности според самите тях) буквално съсипали нещастното момиче с обиди и призиви да прекрати безобразното си поведение. И какво й било безобразно на поведението? Няма да повярвате, но въображението на либералните джендъри е достойно за перото на велики хумористи като Марк Туейн. Аз само ще ви разкажа, какво казват джендърите. Не можело така бяло американско момиче (намек, че демек предците й може да са били робовладелци) да носи китайска дреха, без да е поискала разрешение за това от китайската общност!

Степента на интелигентност на някои хора е на нивото на северната медуза. Гени, на която се използват за създаване на студоустойчива ГМО царевица и явно се предават на някои от консуматорите на този продукт. И що съм толкова остър в изказа си? Ето защо. Над 75% от дрехите и обувките в американските магазини са китайски. Ако слушат умните мисли на носителките на медузния ген, три четвърти от американците ще трябва да тръгнат голи и боси, докато получат разрешение да носят китайски дрехи и обувки от китайската общност.

Морална концепция


Либерализмът тук не ни е крив. Той е морална концепция и политическа философия, която признава свободата и равенството като фундаментални човешки ценности. Оформя се като концепция след Гражданската война в Англия в средата на 17-ти век, а английският философ Джон Лок (1632-1704) е признат за баща на тази философска конструкция. Но и Джон Лок, и другите създатели на либерализма, едва ли биха познали творението си в безумията, които описах по-горе. Но то е така. Боговете, като искат да унищожат някого, просто му взимат акъла. На нас, българите, акълът може да ни е малко, но поне е в главите ни. Или поне така ни се иска.



 
Проф. Михаил Константинов, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар