Това заяви в интервю за "Монитор" председателят на комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов
- Г-н Рашидов, дори Народното събрание се наложи да вземе отношение по класацията на „Репортери без граници“. Как се стигна до тази ситуация и вие самият вярвате ли на тази класация и на 111-ото място по свобода на словото, което тя ни отрежда? Страни като Малта и Словакия, в които бяха убити журналисти, са десетки места по-напред. Дори няма да коментираме всички африкански държави, поставени преди България...
- Аз не разбирам откъде се появиха разни групи и дружества, които си присвоиха наименования. Като „Репортери без граници“, „европейски“ журналисти, журналисти моралисти, нравоучители – все едни помпозни имена, чиято основна цел е да подриват самочувствието и достойнството на плеяда талантливи и качествени както журналисти, така и общественици. Това е доста обидно за цялата ни държава. Хора, които деморализират общественото пространство, хора, които имат за основна цел да бъдат наказателни дружини, които се изживяват като репресивни органи, използвайки морала като параван, хора, които сами ограничават свободата на който и да е – смешно е да си правят класации, за които отново са виновни те, а не българската държава. Странно кое ги прави по-различни и по-европейски от другите?
- Кое според вас?
- Както всичко в живота, хората се делят на две категории – на полезни и талантливи и на бездарни. В България като че ли все повече има дефицит на задълбочени, образовани, професионални журналисти, които работят усърдно и се подготвят по всички житейски теми. Те често остават незабелязани на фона на претенциозните кресливи хубавци. Всеки с просто око може до види, че когато се вдига шум на улицата и се подронва авторитетът на управлението на нашата държава – там ще ги видите именно тези „европейски“, „без граници“, „със граници“, „зад граници“, „около граници“, бездарници, които оглушиха пространството за свобода на словото. Аз по-скоро бих предпочел да видя талантливи и значими за обществото ни хора, от каквито все повече имаме нужда. Винаги съм се чудил и ще го повтарям: кой български гражданин и кой български политик е нарушил свободата на словото на когото и да било? Аз съм наясно, че свободата на словото на медиите е изцяло в ръцете на самите медии и техните собственици. Фактът, че темата за свободата на словото вече е на дневен ред – това означава, че там има проблем. И може би е назряло времето, когато трябва да се създадат законови порядки, които да запазват и гарантират наистина тази свобода.
- Вече лично повдигнахте въпроса за необходимостта от изсветляване на собствеността и финансирането на медиите. В НС е внесен закон за това от Делян Пеевски, Хамид Хамид, Йордан Цонев и Велислава Кръстева. Готви се такъв и от МС. Смятате ли, че дебатът по него вече е назрял?
- Фактът, че за първи път по една тема има пълен консенсус от всички парламентарни групи, както и от медийни среди, които все повече имат нужда от истинско свободно слово, показва, че е дошло време сериозно да седнем и при широк обществен дебат да се реши бъдещето на българските медии и тяхната свобода.
- Кои са добрите, градивните страни на внесения от четиримата депутати закон и вие самият ще го подкрепите ли?
- Бих подкрепил всичко и всички правила, които се създават, за да се гарантира изцяло свободата на словото. И трябва да допълня – свободата на словото не е привилегия на една или друга каста или медия. Свободата на словото касае всеки човек на тази земя.
- Ще могат ли хората от съсловието да участват в дебата по темата и как?
- Да, дебатът трябва да е широк, тъй като все повече имаме нужда от гарантиране на свободата на словото. Дошло е време тази тема докрай да се развие. Защото тук имат значение както свободата и законовите права на четвъртата власт, така и правата на всеки гражданин, който по един или друг начин е обект на медиите. Неслучайно съм давал пример с една от най-тиражните медии на Мърдок, която бе закрита, както и това, че Бернар Тапи във Франция осъди медия за много милиони. Защото в държава, в която има закони, има и правила.
Смятам, че ние много ясно трябва да разграничим слободията от истинската свобода, защото мога да дам примери от последните години за омърсени, унижени и дори унищожени човешки съдби от агресивността на определени медии. Смятам, че е необходим закон, който да защитава абсолютно всички.
- Доколко в момента у нас има свобода на словото в медиите и какво според вас е състоянието на сектора? В коментар пред в. "Телеграф" посочихте, че медиите от обкръжението на Иво Прокопиев са навредили на сектора. Какво имате предвид?
- Въпросът не засяга само конкретни имена. Самият факт, че години наред аз бях вкаран в черния списък на един кръг като кръга „Капитал“ при всекидневните медийни атаки и всички протести, организирани с едни и същи хора, без да имам правото и възможността за отговор, а камо ли да чуя поне една добра дума за себе си и дори директно бяха отправени към мен заплахи за оставка от небезизвестния Иван Кръстев – не само че не бих могъл да говоря за каквато и да е свобода, а мога да кажа, че аз съм един потърпевш, чиято свобода беше ограничена. Не виждам по какво те приличаха на медии, но определено приличаха на група за натиск. Ако трябва да бъда по-ясен, именно кръгът на Иво Прокопиев деморализира публичното пространство. Именно затова темата е актуална. Този кръг носи вината за опорочаването на медийното пространство.
- Като председател на комисията по култура и медии в НС какво определяте понастоящем като своя най-належаща задача?
- Откакто оглавявам тази комисия, всеки месец гледаме закони и поправки, които касаят съдбите на творците – за авторското право, за киното, за наградите на творците… Така че работа има и, слава Богу, че имаме комисия от интелигентни хора, която работи екипно и продължаваме да си вършим работата съвестно.
- Неотдавна след дълга пауза отново влязохте в ателието си. Но в скулптурите от последната ви изложба „Завръщане“ сякаш има много страдание. На какви натрупани настроения далеч от изкуството се дължи това?
- Да, животът е низ от хубави и лоши неща. Като че ли е естествено, когато има щастливи мигове в живота, реципрочно тези мигове да бъдат съпътствани и от определени страдания. А в крайна сметка професията, която имам и чийто основен материал са емоциите, няма как да не отразява състоянието ми.
- След Люксембург накъде ще се отправи експозицията? Работите ли над нови творби?
- Изложбата в Люксембург беше успешна, в една много сериозна галерия. През юли ми предстои голяма изложба и в Лондон, в една от най-старите галерии на Англия – „Галиарди“, а през октомври пък ми предстои изложба в Барселона. За съжаление се налага поради голямото натрупване в програмата ми тази година да отложа за по-нататък уговорена вече изложба в Монако – да се надяваме, че догодина ще я реализирам.
- Защо му е на признат и можещ художник като вас да се занимава с политика? Изкуството не говори ли по-силно?
- Основателен е въпросът. Не крия, че и аз съм си го задавал понякога. Повярвах си като амбициозен човек, че ще направя неща, които отдавна никой не ги е правил и ще ощастливя една гилдия, от която винаги съм бил част. Но явно на този етап радостта остана само мой спомен. Аз се радвам, че след реформите на българските театри успях да увелича с близо 40 милиона лева бюджета на сценичните изкуства, че се възобновиха по европейски проекти десетина сцени на театри, още толкова училища по изкуствата, както и се създадоха шест нови музея, че оставих археологията в подем, че залите са препълнени, че Ларгото краси София и още куп обекти – от Червената църква в Перущица, през Плиска, некропола на Света София и Акве Калиде в Бургас – са реставрирани. Въпреки всичко и благодарение на желанието ми да бъда полезен на българската култура.
- Как ще коментирате работата на вашия приемник Боил Банов? Как вървят реформите в културата?
- Определено смятам, че Боил Банов е един спокоен и разумен министър. Той е добър екипен играч, работил съм с него и, слава Богу – той е човек, който познава добре материята. Всичко това е много полезно. Смятам, че той е един успешен министър, на когото желая спорна работа. Имаме отличен синхрон в комисията за култура с Министерството на културата и това е предпоставка законите да се работят с лекота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар