Фини прахови частици и други лъжи

Ново двайсе! Министър Нено Димов ще сменява печките за дърва на хората, за да подобри качеството на въздуха в България.
 
Много ми е интересно дали когато коментират някой проблем така вдъхновено, нашенските политици си вярват? 

Например министърът на околната среда и водите Нено Димов  наистина ли вярва, че причина за мръсния софийски въздух са фините прахови частици, отделяни при горенето на печки с твърдо гориво? Аз определено не му вярвам - по ред причини, най-невинната от които е, че следвам стриктно съвета на дядо ми "на политици и леки жени не вярвай".

Преди дни, в последните горещи дни на април, се прибирах от пътуване и когато на слизане от Вакарел  София се откри пред очите ми, видях, че върху нея се стели тежка сиво-розова пелена. Таванът й удряше някъде над склоновете на Симеоново и Драгалевци.

Очевидно тази сиво-розова отрова не е произлязла от комините на онези, които използват печки с дърва и кюмюр.  Беше си пролет, с почти летни температури, и едва ли се е намерил някой луд, който да блъска въглища у печката до почервеняване...

Но според Нено Димов такива има и заради тях дишаме отрова, наситена с фини прахови частици. И добре, че има еврофондове, та да  вземем някой и друг милион евро, за да оправим проблема с печките на твърдо гориво. Както всеки български управленец, и Димов е вперил поглед, пълен с надежда и любов към еврофондовете. Очакваме скоро да отворим за кандидатстване мерките за подобряване на чистота на въздуха по Оперативната програма "Околна среда", по нея бенефициенти ще са общините и ще могат да получат средства за подмяна на уреди за битово отопление, филтри за комини и други мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух, обяви тази седмица Димов.

Според него тези, които се греят на печки, щели да минат или на газ, или да бъдат включени към ТЕЦ, или да си сложат климатици, печки на пелети или каквото си поискат, само и само да махнат печките тип "циганска любов". И за тази цел за чистотата на въздуха по програмата "Околна среда" имало едни 111 млн. лв., с които общините ще подменят старите печки на българите.

Отсега е ясно, че тези милиони ще се изпарят във въздуха така, както кубик дърва изчезва в пастта на чугунената печка. И въздухът ще си остане сиво-розов.

Тогава, понеже трябва да има виновни, контрата ще остане у германците, дето са решили да спрат дизеловите си автомобили. Димов вече се закани, че ще търси начин да ги накара да не си продават дизелаците в България. Макар че един дизелов германски автомобил е сто пъти за предпочитане пред една двадесетгодишна бракма, която е карана по българските пътища. И понеже всички напират да живеят в София, бракмите тук растат в геометрична прогресия.

Не знам как Димов ще озапти германците, но си вярва. Може би ще напише писмо на Меркел или ще помоли премиера Бойко Борисов да свърши тая работа на четири очи с германския канцлер.

На Борисов обаче не му е до дизеловите автомобили на германците, които всеки момент ще потеглят към българските автоборси. На него в главата му се мержелее една картина - сърби и косовари се прегръщат насред площада в Прищина, гърци и македонци леят общи сълзи на гордост пред паметника на Александър Македонски, а над всички се вее флагът на Европейския съюз.

Ама какъвто премиерът, такъв му и министърът. Говорят небивалици, но си вярват, или поне такъв вид имат. Друг обаче е въпросът дали ние им вярваме... 

Румен Савов, Banker.bg