(За недвуезичните читатели - ударенията се слагат само върху „о“-тата.)
Оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, приемането й вечерта от премиера Бойко Борисов и отхвърлянето й на другата сутрин има смешно-тъжни измерения. От една страна, Бойко явно е ускорил приемо-връщането при оставкооборота. Преди му бяха необходими дни, за да размисли (при оставката на Теменужка Петкова например), и сега, когато му бяха нужни само часове. В това има нещо високохуманно - не се изтерзава оставкоподаващият и не се изнервя до краен предел обществото заради колебанията на оставкоприемащия.
Другото е страх. Бойко много обича да гледа телевизия, защото много се бои от нея. Двеминутно репортажче обръща колата, знае от опит той. От пукната главичка на Орлов мост до детенце инвалид пред парламента - спектърът е голям, а опасността - първоначално невидима и непредвидима.
То, дето се вика, правителството си е негово (то и държавата си е негова, щото той прави всичко в нея и за нея), така че има възможност човекът да слага и да маха когото си ще. Но доста гадно прозвуча репликата му: "Темата за майките на деца с увреждания да ми се маха от главата." Тя не е случайно изпусната, а показва цялостната управленска философия на Бойко Борисов. Ние, демократите, я обясняваме така: сферите, които се нуждаят от сериозни реформи, да бъдат замитани под килима, за да не се пречи на безметежната "стабилност" и от време на време да се имитира решителност за реформи чрез смяна на министри.
Но-о-о, постоянната смяна на министри в най-чувствителните сфери - социална политика, образование и здравеопазване, не може да замести необходимите реформи.
А като няма реформи, не се мери ефективността на пръснатите пари и в крайна сметка те все повече не стигат.
Затова и няма значение кой ще е министър и от кое кръстовище ще бъде нает. По тази причина здравето е в ръцете на най-добрия финансист бюджетар на България. По същата - туризмът е в ръцете на дама, която иска тя да категоризира обектите вместо бранша и твърди, че киното и туризмът имали много общо и затова ходи да се снима с номинантите за "Оскар". А пък външната политика е поверена на протоколната спътница на премиера, онази с жизнерадостните роклички, "втората дама" в държавата, която твърди, че "през 2003 г. нямаше балкански страни членки на ЕС, а сега са три“. Да поясним, че Гърция е член на ЕС от 1981-ва, а сега членките са вече пет - Словения от 2004-а, България и Румъния - от 2007-а, а Хърватска от 2013-а !
Но, млъкни, сърце!
Да завършим с малко оптимизъм: "България вече 21 години не е губила мач на световно първенство!“
Чавдар Цолов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар