„Ти знаеш ли аз кой съм?“

Българското съзвездие от популярни хора е изключително пъстро и голямо. Всички са звезди.

Участници в кулинарни предавания, певци, певици, актьори. 

Дори заснемането в един онлайн сериал от три епизода кара някого да се чувства за звезда, а и другите да го приемат за такава. Участието в реклама, дори за диария, отново може да направи някого звезда. Най-вероятно е, защото пазарът ни е много малък. 

При над милион роми, които признават само техните си звезди, при милион бедни, които не се интересуват от никакви звезди и при една не малка част от хора, които се интересуват повече от това как да си платят тока, вместо от това кой с кого е преспал, пазарът се свива още повече. И е нормално на всеки 10 хил. души ние да имаме по една звезда. Или поне такава, която се има за звезда. И има претенции. 

Защото това, че е почетен гражданин на някой град според нея ще и дава правото да паркира свободно навсякъде. Може би очаква служителите да разпознаят колата й сред десетките хиляди други? Или може би очаква да я освободят и от такса смет? Както и от таксата за асансьора във входа? Ето това е проблемът на нашите звезди, че се смятат за нещо повече от останалите хора от простолюдието, които са ги направили популярни. Тези, които им пълнят залите и заведенията, и тези, които им изкарват хонорарите. Безспорно усилията на артиста са неимоверни, за да е това, което е. Но не само артистите са звезди. И то от онези, които са леко досадни с прекаленото си „звездеене“.

Звезди са всички, които са видели имената си в интернет и вече смятат, че цял свят ги познава.

„Ти знаеш ли кой съм аз?“. Ми не, никой не те познава. Само майка ти и баба ти, които се фукат, че щерката или синчето са го давали по телевизията. Но това не пречи на „звездата“ да очаква, че ще влиза безплатно в заведенията, ще ползва ВИП сепаретата и дори ще я придружава охрана до тоалетната. Ми не, едва ли.

Толкова малко хора сме и толкова много звезди си произведохме, че в скоро време ще ни е срам нас простосмъртните да си признаем, че не сме звезди. Ще станем малцинство. Защото всяко предаване през уикенда ражда по някоя звезда. От изчерпване на интересни за показване теми вече гледаме за хора, които никой не познава, но ни се представят като популярни и важни. Но те не са математици, химици, олимпийски спортисти, историци. Те са просто синове и дъщери на родителите си и са известни само с това. Или са известни с това, че са си сложили повечко силикон. Най-вероятно в скоро време ще стават известни хората, които са си махнали апендицита, стига това да стане модерно.

Прекаленото насищане на малкия пазар с всевъзможни хора принуди истинските звезди да се скрият от прожекторите и да не натрапват с присъствието си. 

За сметка на това те бяха изместени от парадиращи с нещо фукльовци, които започнаха да оставят лош вкус в устата след изричането на думата „звезда“.

 
Боян Димитров, "Монитор"