Лято

Лято

19 юли 2018 г.

Ако бях „Меч“, щях да им отрежа главите!

Ако бях…
А защо не си?!

 
Има и такива „ненормалници“. 

Които си ебават майката на живота, който в общоприетия смисъл / “в смисъл“, според кифлите и простаците парвенюта/ е да живееш щастливо еснафски – всичко да си имаш, хладилникът ти да е пълен, далаверата да върви, децата ти да се друсат на „шушана“, и така нататък, и така нататък…

Има и такива „идиоти“. Които си прецакват личния комфорт и хукват да оправят света. Не защото светът им е виновен, а защото се отвращават от несправедливостта.

Те са „луди“, „черни овци“, „бели врани“, „крастави магарета“, „кукувици“ и все нещо, което не е таман, според общоприетия смисъл на „нормален живот“.

Има и такива „шантави“. Които се бият и заради вас, останалите, чийто „бунт“ е единствено на масата, пред чашата с ракия, когато храбростта стига единствено до псувня.

„Лудите“ ги мачкат, удрят като боксови круши, сготвят ги за храна на Свинете – управляващи и изобщо им ебават майката по всички параграфи на Мафията, която ни управлява.

Има и такива.

Те винаги са „вълци“. Защото да си „вълк“ е религия. Защото Вълкът е Отвъд Стадото.

Понякога тези „кретени“ са толкова безсилни, колкото цялата безсилност на Този свят. Сърцата им са разкъсани от състрадание и доброта, докато точат ножовете. Понякога тези „луди“ са сами като цялата необятност и на Онзи свят, но никога не са самотни. Защото онзи, който се е посветил на Истината и Светлината, никога не е самотен. Над него, до него, около него, винаги има Светли Воини и Отвъд.

Винаги е жестоко.

Винаги е свирепо.

Винаги е безпощадно.

Когато тези „мунчовци“ са МАЛЦИНА. И преминават, и си отиват МЪРЦИНА.

Оставени САМИ да воюват.

Останалите, стадото, никога не ги припознава, защото се страхува от тях, точно толкова, колкото и вътрешно да им се възхищава. Защото Силният и Свободният е ЗАПЛАХА. Винаги е заплаха! Защото стадото винаги се припознава с Тариката и Простия, защото обича да си живурка точно като него в общоприетия смисъл – тарикатски и с далаверката.

Заплаха са „лудите“. Защото са извън Схемата. Извън Симбиозата. Извън Сценария.

И е тъжно, свирепо тъжно, когато никой не застава до рамото им, а всеки ги наблюдава отстрани и дюдюка иначе възхитено – Давай, смачкай ги гадовете – мафиоти…

Стадото гледа руския филм „Меч“ и занемява от „кеф“. Яко, нали?

Но дори и когато ПАК заспива не си задава въпроса – аз бих ли могъл да бъда „Меч“ или ставам единствено за… запалянко?

Ако бях „Меч“, щях да им отрежа главите на безчовечните, алчни, корумпирани, нагли, продажни управляващи мафиоти!

Ако бях…

А защо не си?!



Веселина Томова, Afera.bg