Затова не изненадващо, че те толкова често, да не кажа винаги, се използват с политически и идеологически цели.
Такава дата е и 23 август.
През последното десетилетие в България и в други европейски страни 23 август се отбелязва като Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им.
Поводът е подписването на германо-съветския Пакт „Рибентроп–Молотов” (на снимката) в Москва на 23 август 1939 г. Логика има, защото този договор дава възможност на Хитлер седмица по-късно, 1 септември, да нахлуе в Полша, сигурен, че Съветският съюз няма да провали така желаното от него начало на общоевропейска война.
Дотук добре, но за запознатите с историята на Втората световна война и подготовката за нея денят 23 август 1939 г. поражда въпроси. Например, защо Великобритания и Франция, гаранти на Полша, с които тя има договори за защита, не ѝ оказват военна помощ, а започват преговори с Третия райх за преустановяване на военните действия и едва след техния провал на 3 септември обявяват война, но без да предприемат каквито и да било действия за защита на съюзничката си? Това е „странната война”, която се превръща в гореща през пролетта на 1940 г. не по тяхна воля, а по волята на Хитлер.
Следващият въпрос е как се стига до 1939 г. – ако Хитлер и Сталин наистина бяха толкова близки, защо не сключват съюз, а договор за ненападение и защо не го правят значително по-рано. Отговорът отново е неудобен. Възможността на Хитлер да започне голяма война му е открита именно от Великобритания и Франция – в този ред. Великобритания се съгласява Третият райх да възстанови редовната си армия (след Женевската конференция по разоръжаване 1932–1934 г.), да изгради наново военноморския си флот и дори подводен (с Англо-германското морско съглашение от 18 юни 1935 г.), заедно с Франция си затваря очите за ремилитаризацията на Рейнската област (7 март 1936 г.) и за аншлуса-поглъщането на Австрия (12 март 1938 г.).
А истинското отваряне пред Хитлер на вратата за голяма война е Мюнхенското споразумение. Тогава, на 29 септември 1938 г., британският премиер Невил Чембърлейн и френският му колега Едуар Даладие в присъствието на дучето Бенито Мусолини предоставят на фюрера Адолф Хитлер части от територията на съюзничката си Чехословакия – Судетската област. Това оставя Чехословакия напълно беззащитна и неслучайно само шест месеца по-късно – на 15 март 1939 г., върху нейна територия Третият райх създава Протектората Бохемия и Моравия. Тогава би трябвало да започне Втората световна война, ако Англия и Франция бяха изпълнили задълженията си по дадените на остатъчна Чехословакия гаранции. Но не би!
Защо? Защото не са готови за война, а и продължават да се надяват, че Хитлер може да бъде „умиротворен” чрез отстъпки. Вяра, подиграна от Уинстън Чърчил по забележителен начин: „Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но ще получите и войната!”
А къде е Сталин по това време? Наблюдава как западните демокрации се опитват да тласнат германската агресия на Изток срещу Съветския съюз. Доказателство за това са думите на лорд-председателя на съвета на Великобритания Едуард Халифакс, с които на 19 ноември 1937 г. в Мюнхен се обръща към Хитлер: „Германия с право може да се смята за бастион на Запада срещу болшевизма”. След което охотно се съгласява с Фюрера, че „Единствената катастрофа е болшевизмът. Всичко останало може да се уреди”. И останалото наистина се урежда – за сметка на Австрия, Чехословакия и Полша.
Така че, ако трябва да се търси възпоменателен ден за жертвите от Втората световна война, значително по-подходящ би бил 29 септември 1938 г. – Мюнхенската спогодба.
Но да сте чували такова предложение?
Не, разбира се, защото става дума за желанието на обединения днес Запад да „забрави” за своите вини от миналото и да ги прехвърли върху противниците си. Третият райх като исторически противник, а Русия като наследничката на Съветския съюз, в сложното качество на бивш противник, съюзник и отново противник. Не е случайно, че денят 23 август е предложен едва през 2008 г. и то от антикомунистически дейци от Източна Европа. А при нас инициативата е от 27 ноември 2009 г. на депутата от тогавашната Синя коалиция Лъчезар Тошев.
Да не си помисли някой, че се опитвам да защитавам Сталин и Пакта „Рибентроп–Молотов”. Нищо подобно – този пакт е дърбоко неморален, а и катастрофален за Съветския съюз, защото позволява на Третия райх след като подчини цяла Европа (без британските острови), с още по-голяма мощ да започне решаващата си битка със СССР. Така че в цялото международно надиграване в годините преди Втората световна война, излъгани се оказват всички – западните лидери, Сталин, а накрая дори и Хитлер, чийто поход завършва с милиони жертви, собственото му самоубийство и безусловна капитулация.
Ни най-малко не се опитвам да отрека и ужасяващите жертви на сталиновия социализъм както в СССР, така и в другите страни от Източния блок. Но нека да си ги припомняме както трябва, когато им е времето и мястото – например на 17 септември, когато през 1939 г. съветската армия пресича източната граница на Полша от Изток, на 17 юни, когато е потушено въстанието в ГДР от 1953 г., на 4 ноември, когато е съветската инвазия в Унгария през 1956 г., на 21 август, когато войските на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия, за да спрат утвърждаването на „социализма с човешко лице”.
Да се върна на историческата дата.
Струва ми се, че можем да я отбележим като спасителна за Европа по друг начин. Като завършек на битката при Курската дъга на 23 август 1943 г. Защото, независимо че вермахтът претърпява тежко поражение в началото на с.г. при Сталинград, той е достатъчно силен, за да започне гигантско танково настъпление с всички шансове да възстанови победоносния си поход. Но на 23 август 1943 г. окончателно е сложен край на германското настъпление на изток. Това е истинският поврат във войната на Източния фронт, а като имаме предвид мащаба му, и на цялата война. На 23 август 1943 г. гръбнакът на вермахта е пречупен.
Мога да изброявам и други исторически събития от тази дата, но това са двете, които имат най-голямо значение за днешния ни живот.
А начина, по който ще ги отбележим, ще проличи дали уважаваме историята или просто я използваме.
Курската дъга - Прохоровка
Проф. Искра Баева, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар