Има моменти на затишие. Мигове, които те зареждат. Които ти спестяват усилията.
Мигове, когато си уморен. И когато поспираш. Получаваш покой. Зареждаш. Дишаш. И Си.
Мигове на релакс. Мигове в тишината. Далеч от гръмкия свят. Видим и невидим сред хората. Да бъдеш без усилия. Без да инициираш. Без вълнения и мисли. Без емоции. Празен и пълен едновременно.
Но има моменти на пълен обрат. Обрат в живота ти, когато всичко около теб се променя и това обръща всичко в теб. Независимо по каква причина. Независимо какви са външните фактори. Всички сме свързани. Свързани сме с хора в живота ни. И всеки има някои преломни моменти, след които никога нищо не е същото.
Има моменти, когато хора напускат живота ни и това обръща цялото ни ежедневие наопаки. Моменти, в които затваряме врати, разделяме се с хора, избираме нещо друго и различно. Има моменти, когато се чудим, "а сега накъде?" Моменти, когато губиш почвата под краката си. Когато се луташ покрай външните събития. Когато нищо около теб не е същото. Когато си друг, неразбран, търсещ…
И това са повратните точки, които те разклащат. Но това са и моментите, в които ще разбереш колко силен си, колко и дали обичаш себе си. Това са моментите, когато ще се обърнеш навътре и ще чуеш онзи глас в теб. Когато ще си сам, в тишина. Дори и без да го желаеш.
Това са моментите, в които започваш отначало. Когато ще преосмислиш всичките си нужди и желания. Когато ще загърбиш старото си аз, ще оставиш всичко в миналото и ще започнеш отначало. Хич не е лесно да си силен, когато всичко ти е познато, когато ежедневието ти е еднотипно, когато си сигурен къде стъпваш и изведнъж всичко се обръща. Вярвам, че всичко си идва, когато сме способни да се справим с него.
Това са моментите, когато е нужно да поставиш себе си пръв. Когато ще спреш за миг, ден, месец и ще се попиташ какво ти е нужно сега. Когато ще започнеш да градиш отначало, да създаваш нови навици, да казваш уверено "не". Да откриваш кое те прави щастлив и да започнеш да го правиш. Когато ще извадиш от шкафа старите си мечти и ще си спомниш кой си.
Моменти, когато не познаваш старото си аз... нещо ново се е отключило в теб и допълва онова, което вече познаваш. Но носиш един нов човек в теб. Излишните люспи са се отронили като есенни листа... след дъжда покълва новото в теб. Под блясъка на слънцето и всичко, което си научил. Разцъфва. Странно е да видиш новата си версия, учиш се на новите си привички, както си се учил да ходиш. Усещаш се нов. Друг. И пак ти. Една необятна Вселена.
И осъзнаваш, че носиш всичко. Стига да го отключиш. Да му дадеш територията да съществува, да се покаже, да се изживеее… и така до следващата промяна. И така докато стигнеш там, накъдето си се запътил. С други спътници покрай теб, някои пък носиш в сърцето си, от други пък си попил навиците, взел си от обмяната… откриваш и продължаваш. Колелото се върти неспирно. А ако зациклиш, течението те бута напред. Колкото е по-голямо съпротивлението, толкова повече белези оставя, но пък и толкова по-бързо можеш да откриеш онова вътре.
Всяка промяна е леко плашеща. Но пък толкова оптимистична и бяла, носеща възможности. Даваща ни силата да пренапишем всичко. Не онова, което сме искали преди време, а онова, от което имаме нужда сега. И след първоначалната буря в нас, идва моментът да спрем, да прогоним всякакъв страх, носталгия, несигурност. Всяка емоция е чудесно да се изживее, всяко чувство на тъга и носталгия, стига да не останем прекалено дълго там.
Защото миговете си вървят и е толкова хубаво, когато насочим енергията си не в оплакване на миналото, а в търсене на ново, на нов подход, на нови занимания, на нови приоритети. Моменти, когато да застанеш честно пред себе си и преосмислиш всичките си слабости, всичко научено и честно си заявиш какво искаш от живота си, как искаш да изглежда. Дори това да значи да погледнеш пак в миналото, за да откриеш как няма вече да бъдеш, кой не си, какво си позволявал и от какво те е било страх. И всеки ден да откриваш нещо ново и да добавяш нещо ново.
Не случайно се казва, когато изхвърляш нещо ненужно да вземеш поуката и да добавиш нещо ново. Ще има страх, ще има незнание, несигурност, колебание, обърканост. Ще търсиш отговори, няма да ги намираш; ще имаш нужда от подкрепа, може и да не получиш. Ще си малък, слаб, объркан, свит в центъра си… Защото никой не може да усети нещата по начина, по който ние ги изживяваме. И това е напълно наред. Дай си време да свикнеш с промяната, бъди мил със себе си и не прибързвай нещата.
Но действай. Не се оставяй на течението, използвай енергията на действието, защото именно в моментите на буря можем да открием отговорите. Не се колебай да премахваш от живота си хора, вещи, всичко онова, което не ти е от полза. Не става дума за използване. А за онези неща, което са полезни да се докоснеш до цялостната ти същност. И избирай, без колебание. Онези хора, с които ще изпиташ лекотата да бъдеш себе си. Онези хора, които ще те подкрепят да изживееш смело новото си аз. Живей гласът си, дай му сила, дори колебливо в началото.
Много олеква, когато се отдалечат хора, които не са на твоята вибрация. Усеща се толкова силно енергията. Усеща се лекота, чистота, силно е усещането, когато страницата се е затворила. В такива ситуации първо ми беше странно с промяната, но пък после тотално се радвам на усещането. Ситуациите свършват, когато кръгът се затвори.
А това значи нещо ново, движение... всяко ново начало е изпълнено с възможности да действаш, строиш и усещаш нови неща. И колкото и понякога да преживявам по-бурно процесът на промяна, за мен си знам, че летаргията е убийствена, скучна. Обичам промяната, колкото и стени да събаря в мен. Събореното прочиства. От всичко излишно.
И с всяка малка крачка ще усещаш колко хубаво е, че промяната се случва. Ще усещаш силата в теб. Ще избираш с лекота. И ще се научиш да казваш "не" на хора и ситуации, които те изпразват и ограбват. И ще започнеш от себе си. Защото както се държим със себе си, така учим и другите да се държат с нас.
Щастието е вътрешна работа. И дори, когато настъпват промени, в които не можем да направим нищо, можем да променим отношението си към случващо се. Да чуем мисловния модел, който следваме, да преразгледаме убежденията си. Защото всичко започва отвътре. И ако промяната отвън е неконтролируема, то онази вътре в нас, зависи само от нас и можем да контролираме.
Хармонията е навик. Навик е вярата в себе си. А промяната е единственото сигурно нещо.
Видислава Тодорова, Vidislava.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар