И всичко това, независимо че през последните вече почти три десетилетия той беше яростно отричан, влезе в учебните програми като най-черната дата в българската история, а и телевизионната публицистика не остана назад в отричането на дена.
Този силно дискусионен характер на 9 септември ме кара днес, след толкова много години, да си задам въпроса на какво се дължи неизтриваемата народна памет за тази дата.
Най-близкият до ума отговор е, че събитията, предшествали и най-вече последвали датата 9 септември 1944 г., наистина се оказват повратни за съдбата на следвоенна България, на нейните политически елити, но и на повечето граждани на тогавашна България, а и на следващите поколения, та до ден днешен.
Разбира се, като при всяко голямо историческо сътресение, съдбите на хората тръгват в различни, често противоположни посоки. За едни 9 септември 1944 г. означава спасяване на живота – за осъдените на смърт, за партизаните и нелегалните, които нямат шанс да се преборят с полицията, жандармерията и армията, хвърлени срещу тях. За участниците в антихитлеристката съпротива, членовете и привържениците на БКП и ОФ той означава и влизане във властта, поемане на управлението на страната, издигане в политическата и социалната йерархия, което коренно ще промени както техния, така и живота на близките им. Съвсем различен е обликът на 9 септември 1944 г. за онези, които са отстранени от властта, които заедно със семействата си са подложени на репресии, някои губят живота си, а жизнените перспективи на други са прекършени.
И тези сътресения бележат само началото, първите дни и месеци след голямата политическа и геополитическа промяна в България. Но не тези първи следдеветосептемврийски промени правят датата толкова значима.
Истинското значение на 9 септември 1944 г. са големите преобразования, извършени в четирите и половина десетилетия на социалистическа България. Само в първите две от тях, до средата на 60-те години, България се променя напълно. На мястото на огромния брой малки ниви идват кооперативните полета; малките фабрики и работилници, предимно в преработвателната сфера, са заместени от предприятия в добивната, металургичната и машиностроителната промишленост; безработицата изчезва, също както и неграмотността, включително и сред българските турци.
Следва бързо развитие на образователната система, която създава училища в почти всяко селище, множат се висшите училища, най-вече с технически профил, предназначени да подготвят инженерите, необходими за индустриализацията. Разраства се здравната система чрез създаването на болници и здравни пунктове, а и подготовката на лекари, медицински сестри, фелдшери, защото медицинските грижи трябва да станат достъпни за всички. При това и образованието, и здравеопазването са безплатни за ползващите тези услуги. Но не и за държавата.
Онези, които още помнят годините на социализма, знаят, че не всичко беше прекрасно. Съществуваха множество проблеми, при това свързани с изброеното по-горе. Например, обезлюдяването на селата след създаването на огромните АПК (Аграрно-машинни комплекси), тъй като животът и трудът в града се оказаха по-привлекателни. Или проблемите с околната среда, които пораждаше ускорената индустриализация, символизирана от комините, бълващи черен дим. Да не говорим за честити липси на различни стоки, на жилища и леки автомобили, за които се чакаше с години, правеха се списъци и се събираха предварително средства.
Мога да изброявам още много неща, които ни възмущаваха, срещу които през последните години говорехме по събрания, улици и в макар и малкото тогава медии – Българската телевизия и Българското радио, националните и местните вестници, тогава задължително органи на различни институции. Както се вижда, поне за мен като историчка, която професионално се занимава с този период, картината на обществото, създадено след 9 септември 1944 г., съвсем не е еднозначна.
Защо тогава в началото на 2010 г. в телевизионна анкета първо по значение политическо събитие на ХХ в. се оказа именно 9 септември 1944 г.? Вярно е, че тогава за него гласуваха само една четвърт от зрителите, но много по-малко гласове от Девети септември получиха такива национално значими дати като: спасяването на българските евреи, обявяването на Независимостта и Илинденско-Преображенското въстание.
Според мен, основната причина за избора на 9 септември 1944 г. за събитие на ХХ в. беше сравнението с днешната действителност. Всъщност съвременните българи оценяваха 9 септември 1944 г. в светлината на 10 ноември 1989 г. И сравнението не беше в полза на днешния ден.
На 10 ноември 1989 г. повечето българи открито говореха срещу системата, олицетворявана от втръсналия на всички несмеяем лидер – Тодор Живков, срещу липсата на стоки, срещу режима на тока и т.н. Затова 10 ноември роди огромни надежди. Обещанията тогава се сипеха от всички страни. БКП/БСП се гордееше, че е свалила дългогодишния диктатор и е започнала промените, които ще доведат до установяването на демократичен социализъм. Новосъздаденият опозиционен СДС се обяви за смяна на системата – отхвърляне на социализма и налагане на демокрацията, което ще освободи предприемаческия гений на българина, всеки ще е свободен да избира професия, работно място, къде и как да живее, кой да го представлява в парламента или в местната власт.
Чак ме хваща срам, когато днес си припомням някои от щедрите обещания. Например онова на видни дейци на СДС в началото на 90-те години, че след аграрната реформа масата на българина ще се огъва от богатата реколта, селяните ще заменят москвичите с мерцедеси, а българите ще почиват на Майорка. Каква наивност!
Така че днес, 74 години след 9 септември 1944 г., когато започва да се изгражда социализмът, и 29 години след като започна неговото разрушаване, водещо в оценката е сравнението.
Това сравнение показва, че 9 септември 1944 г. не е и няма да бъде забравена дата. Защото се свързва с опитите да бъде изградено общество, в което на преден план стоят съграждането и грижата за широките слоеве на обществото, а не само за богатите. Каквото и да мислим за онази система, тя няма да се върне, но 9 септември би трябвало да мотивира мислещите българи да се опитаме да направим днешното общество по-справедливо.
За да не гледаме с носталгия към миналото, а с надежда напред!
Проф. Искра Баева, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар