Зима

Зима
Пролет

5 септември 2018 г.

Спасяването на редниците Радев, Нанков и Московски

По стандартите на мафиотското управление те не са направили нищо лошо – изпълнявали са дадените им задачи и команди...
 
Оставките на тримата министри – на вътрешните работи Валентин Радев, на транспорта Ивайло Московски и на регионалното развитие Николай Нанков може и да „не минат“.

Тази теза все повече се развива в публичното пространство близо седмица след като премиерът Бойко Борисов поиска тримата да се оттеглят заради държавното нехайство при инцидента със 17 загинали край Своге.

През седмицата подкрепа за министрите беше изразена от всичките политически сили, формиращи управляващата коалиция.

Хронологията

В петък премиерът Бойко Борисов поиска оставките на министрите си за да се понесе „политическа отговорност“ за катастрофата. Това дойде на фона на все повече доказателства, че държавните институции са абдикирали от отговорността си по контрол на ремонта на пътя и осигуряване на пътната безопасност. Министрите подадоха оставки с видимо нежелание и декларираха, че не се чувстват виновни и отговорни за трагедията.

Операцията по спасяването на Радев, Нанков и Московски започна още в деня на подаването на оставките им в петък. Тя беше стартирана през социалните мрежи. Неофициална страници на ГЕРБ във Фейсбук, която обаче често публикува снимки от събития, до които симпатизантите нямат достъп и очевидно е контролирана от ПР отдела на партията, публикува плакат в стил „Няма да ви пуснем“.

Веднага през уикенда вицепремиерът Валери Симеонов се обяви против оставките на тримата министри. Симеонов определи тримата като професионалисти и разкритикува Борисов в авторитаризъм и еднолична власт. Дори заплаши, че може да напусне управлението. После размисли. Колегата му от управляващата коалиция и лидер на „Атака“ Волен Сидеров пък защити Борисов в решението му.

Историята с оставките продължи и с началото на новия политически сезон. Лидерът на ГЕРБ в Народното събрание Цветан Цветан защити министрите и остави отворен въпроса дали депутатите ще гласуват за освобождаването им.

Това с подаването на оставка и последващо оттегляне няма да е нещо ново за ГЕРБ впрочем. Вече двама министри минаха по този път. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова подаде оставка около историята с придобиването на ЧЕЗ от фирма на неизвестната до онзи момент Гинка Върбакова, която се оказа нейна семейна приятелка. Социалният министър Бисер Петков също подаде своята оставка с мотив, че не може да разреши кризата с парите за майките с деца с увреждания. После тази оставка беше оттеглена.

В акцията бяха включени и браншови организации и структури на ГЕРБ по места.

Може ли да не бъдат приети оставките?

Процедурата по министерска оставка предвижда да има гласуване в Народното събрание. Обикновено то е формално. Но реално депутатите могат и да не одобрят заявлението на министрите да напуснат. При това до този сценарии ще се стигне само ако заявленията за напускане бъдат официално внесени в Народното събрание. Което и към този момент не се е случило. Коментар в тази посока направи и Цветан Цветанов: „Премиерът прие оставките, но не сме стартирали процедурата. Парламентът трябва да гласува, когато одобрим заместниците им.“

Защо е толкова важно спасението на министрите

Всички аргументи на застъпниците на министрите се въртят около една теза – „Те не са виновни“. Гаранцията за липсата на вина впрочем е една от носещите конструкции на мафиотското управление. Защо? Защото така се осигурява гаранция, че изпълнителите няма да имат вътрешен възпиращ механизъм да изпълняват всичко, което им се поставя като задача. Ако не съществуваше гаранцията, че никога никой няма да носи отговорност за последиците от неговото действие или бездействие министрите, директорите на дирекции – всички водещи чаркове на държавната машина най-вероятно щяха да се съпротивляват на някои „указания“, поставяни им от официални и неофициални началници.

Но гаранцията за липса на отговорност и съответно гаранцията за липса на наказания се превръща в двигател на посредственото управление, при което всички решения все взимат някъде високо, или дори извън официалната власт и само се спускат надолу към изпълнителите. Те на свой ред нямат никакви съпротивителни сили към тези решения.

За да функционира този механизъм трябва задължително изпълнителите да бъдат убедени в своята безнаказаност. За това и спасяването на редниците Радев, Нанков и Московски е толкова важно.

Защото по стандартите на мафиотското управление те не са направили нищо лошо – изпълнявали са дадените им задачи и команди. А сега изведнъж им се налага да носят отговорност. Ако те не бъдат спасени техните наследници на постовете ще имат включен защитен механизъм. И може да се стигне до момента, когато да откажат спусната им задача.

А това сегашното управление – формалното и неофициалното – не иска да допуска. За нищо 

на света.



Мирослав Иванов, Transmedia.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар